4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
гр. София, 04.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2882 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по иска, Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, [населено място], срещу решение № 1663 от 02.07.2018г. по в.т.д. № 5944/2017г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1672/25.08.2017г. по т.д. № 3007/2015г. на Софийски градски съд, в резултат на което е признато за установено, на основание чл. 439 ГПК, по иск, предявен от „Металагроинвест” АД (л) и МЗ „Метал” ООД- ипотекарен длъжник, че „Металагроинвест” АД (л) не дължи на АПСК сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 14.05.2007г. по гр.д. № 6630/2007г. на Районен съд –София, а именно: 41 437,70 $ с падеж 23.12.2004г. и 8105,50 $ лихви за забава; 40 510,60 $ с пaдеж 23.12.2005г. и 5286,05 $ лихви за забава; 41 607,23 $ с падеж 23.12.2006г. и 2027,82 $ лихви за забава, ведно със законната лихва върху главниците от 28.03.2007г., дължими по договор за продажба на акции от капитала на „Металагро” ЕАД от 23.12.1998г., поради погасяване на вземанията по давност, като жалбоподателят е осъден да заплати и разноски по делото в размер на 8000 лева.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено в противоречие с материалноправните и процесуалноправните правила на закона, с оглед на което се иска неговата отмяна. Касаторът поддържа, че съдът не е взел предвид всички документи по изпълнителното дело, поради което е направил неправилен извод относно момента на извършване на последното изпълнително действие. Също така неправилно е съобразил правните си изводи относно прекратяването на изпълнителното производство и прекъсването на давността с разясненията по ТР № 2/2013г., вместо с тези по ППВС №3/1980г. Жалбоподателят твърди, че тълкувателното решение е прието едва след образуване на второ изпълнително производство, като извършената с него отмяна на Постановлението на пленума на ВС не се ползвала с обратно действие. Претендира разноски.
Ответниците по жалбата и ищци делото, „Металагроинвест” АД (л) и МЗ „Метал” ООД, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на жалбата. МЗ „Метал” ООД претендира присъждане на направените разноски за настоящата инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, с приложени към него договор за правна защита и съдействие, фактура и банково извлечение за заплатен адвокатски хонорар в размер на 11 280 лева с ДДС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
След анализ на събраните по делото писмени доказателства и съобразяването им с т. 10 от ТР № 2/2013 по тълк.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е приел от правна страна, че процесните вземания са били погасени по давност. В мотивната част на атакуваното решение съставът се е аргументирал с издаденото от съдебния изпълнител удостоверение от 28.08.2014г., от което е установил, че изп. д. № 217/2007 г. е било образувано по молба, постъпила в съдебно-изпълнителната служба на 10.09.2007г., с посочване на конкретни изпълнителни способи, всички действия по които са били извършени от съдебния изпълнител. Изрично е удостоверено, че последното изпълнително действие е било извършено на 09.04.2009г. (налагане на запор върху притежавани от първия ищец дружествени дялове в търговски дружества), във връзка с което на 01.06.2009г. било издадено постановление за овластяване на взискателя по чл. 517 ГПК. Изпълнителното производство било прекратено с постановление на съдебния изпълнител от 15.05.2014г., влязло в сила на 13.06.2014г. Решаващият състав е пояснил, че след като последното изпълнително действие е било извършено на 01.06.2009г. и не са налице доказателства ответникът да е поискал извършването на други действия, респ. такива да са били извършени, изпълнителното производство е било прекратено по право на 01.06.2011г., когато е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съответно, за спорните вземания нова погасителна давност е започнала да тече най-късно на 01.06.2009г. При липсата на доказани основания за спирането или прекъсването й, вкл. с оглед образуването на второто изпълнително производство едва през м. февруари 2015г., давността е изтекла най-късно на 01.06.2012г. – за присъдените акцесорни вземания за обезщетения за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съгласно чл. 111, б. „б” ЗЗД и на 01.06.2014г. – за главните вземания, а на основание чл. 119 ЗЗД и за останалите акцесорни вземания за обезщетения за забава за времето след издаване на изпълнителния лист. Предвид изложеното, апелативният състав е заключил, че с изтичането на давностните срокове процесните вземания са били погасени по давност, поради което предявените отрицателни установителни искове са основателни.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предложение последно ГПК, като намира атакуваното решение за постановено в противоречие с дадения в Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС отговор на процесуалноправния въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото?”.
Настоящият състав намира, че липсват сочените от касатора основания за допускане на решението до касационно обжалване, предвид следното:
Процесуалноправният въпрос, свързан със задължението на въззивния съд за събиране служебно на доказателства, не може да обоснове наличие на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като този въпрос не е обусловил в конкретния случай решаващия извод в обжалваното решение. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Нито една от очертаните хипотези не е налице в настоящия случай. Първата инстанция не е допуснала процесуално нарушение, водещо до неизясняване от фактическа страна на спора или до необоснованост на фактическите изводи, тъй като по делото са събрани доказателства относно значимите за изхода на делото факти – представено е и е прието удостоверение от съдебния изпълнител, в който официален свидетелстващ документ, с неоспорена и необорена материално – доказателствена сила, изрично се удостоверява, кога са предприети и какви са последните изпълнителни действия по първото изпълнително дело, въз основа на които обстоятелства е направен извод за изтичането на срока на погасителната давност.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изхода на делото, на МЗ „Метал” ООД следва да се присъдят направени за настоящото производство разноски в размер на 5640 лева с ДДС- половината от платения за него и за другия ответник по касацията адвокатски хонорар от общо 11 280 лева с ДДС. „Металагроинвест” АД (л) не е сезирал съда с искане за заплащане на разноските за касационното производство, поради което такива не му се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1663 от 02.07.2018г. по в.т.д. № 5944/2017г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, [населено място], [улица], да заплати на МЗ „Метал” ООД, ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 5640 лева с ДДС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.