3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
С., 10.05.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 995/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат В. Б. от АК [населено място] – пълномощник на С. Т. Р. и Р. Т. Р., срещу въззивното решение № 418 от 22.03.2010 г. по в. гр. д. № 2577/2009 г. на Варненския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
От ответниците по касация Г. Р. Н. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, Н. И. Н. не е подал писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 3106 от 26.10.2009 г. по гр. д. № 6969/2008 г. на Варненския районен съд в частта, с която е възстановена запазената част на Т. Р. Т., починал на 06.08.1996 г., от наследството на Р. Т. Д., починал на 22.02.1990 г., чрез намаляване с 1/4 на извършеното със саморъчно завещание от 15.05.1985 г., завещателно разпореждане в полза на Т. Г. Д., починала на 09.08.2008 г., по предявено от касаторите срещу ответницата Г. Р. Н. възражение по чл. 30 ЗН, както и в частта, с която са определени квотите в допуснатия до делба недвижим имот, съставляващ апартамент № 13 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] като вместо това делбата е допусната при съделители и квоти: по 1/24 ид. ч. за С. Т. Р. и за Р. Т. Р., 2/24 ид. ч. за Г. Р. Н. и 20/24 ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност за Г. Р. Н. и Н. Ив. Н.. В частта, с която делбата е допусната и е отхвърлено искането по чл. 344, ал. 2 ГПК, предявено от Г. Р. Н., първоинстанционното решение е потвърдено.
Въззивният съд приел, че делбеният имот е придобит на възмездно основание по време на брака между Т. Д. и Р. Д., който със саморъчно завещание завещал на съпругата си цялото си движимо и недвижимо имущество. С договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 149 от 09.05.2008 г., придобилата собствеността върху целия имот Т. Д. прехвърлила на дъщеря си Г. Н., по време на брака й с Н. Н., 5/6 ид. ч. от имота. Така, при откриване на наследството й на 09.08.2008 г., прехвърлителката е притежавала 1/6 ид. ч., наследена от Г. Р. Н., и по право на заместване – от децата на починалия преди наследодателката неин син Т. Р. Т. – ищците по делото, сега касатори.
В хода на делото за делба ищците, като наследници по закон на своя баща, като твърдят, че неговата запазена част от наследството на Р. Т. Д. е накърнена със завещанието, са предявили възражение за намаляването му.
Въззивният съд изложил съображения, че към момента на предявяване на възражението облагодетелствуваното със завещателното разпореждане лице – съпругата на завещателя, е починало и има качеството наследодател на ищците и на ответницата Г. Н.. Същото приживе валидно се е разпоредило с част от завещаното имущество чрез възмездна сделка. Ако се приеме, че наследниците на облагодетелствуваното лице също са получили облага, ще е налице смесване на качеството на ищец и ответник по направеното искане. Затова възражението с правно основание чл. 30 ЗН следва да се остави без уважение. При това положение съдът определил дяловете в съсобствения имот, като зачел извършеното с договора за покупко-продажба разпореждане и съобразно нормите на чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 ЗН.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед точното прилагане на закона, по определящия изхода на спора въпрос: имат ли право наследниците по закон на лице, извършило завещателно разпореждане, да искат възстановяване на запазената си част, когато наследяват и облагодетелствуваното със завещанието лице, което приживе се е разпоредило с част от завещаното имущество чрез възмездна сделка.
Останалите въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не обосновават допускане на касационно обжалване.
По въпроса от кой момент следва да се приеме, че е налице възможност за упражняване правото на наследник по закон да иска намаляване на завещателните разпореждания в полза на друг наследник, касаторите се позовават на решение № 301-А от 28.04.1993 г. по гр. д. № 946/1992 г. на ВС, I-во г. о. С него е прието, че когато завещанието е обявено пред нотариуса, давностният срок за предявяване на иска по чл. 30 ЗН започва да тече от датата на обявяването. Въззивният съд, който също е отбелязал в обжалваното решение датата на обявяване на завещанието – 22.05.2007 г., не е разгледал въпроса за давността. След като поставеният от касаторите въпрос не е обусловил изхода на спора, то и не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за липсата на изричен диспозитив по възражението с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН не е предмет на разглеждане в настоящия етап на касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 418 от 22.03.2010 г. по в. гр. д. № 2577/2009 г. на Варненския окръжен съд в частта относно възражението по чл. 30 ЗН и дяловете на съделителите.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 /тридесет лв./ лева и в същия срок да представят в канцеларията на съда квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: