Р Е Ш Е Н И Е
№ 443
София, 19 декември 2008г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев
Елена Авдева
при секретар К.Павлова …………………………………и в присъствието на прокурора С.Бумбалова ……………………………… изслуша докладваното от съдията Е.Авдева
наказателно дело № 415/2008 г.
Производството по делото е образувано на основание чл.349 , ал.1 от НПК по касационните жалби на подсъдимите Х. Л. В. и Т. С. Т. против решение № 242 от 09.06.2008 г. по внохд № 151/2008 г. на Софийския апелативен съд.
В жалбите на Х. В. и защитата му се оспорва авторството на деянието. Подчертава се, че по делото не са събрани преки и несъмнени доказателства, които да свързват жалбоподателя с нападението на пострадалите. Акцентира се върху данните от разпознаването, извършено от свидетелката В, които според касатора отричат неговото участие в грабежа. В подробни изложения подсъдимият защитава версията за намесата му с цел преустановяване на нападението върху жените, извършено от подсъдимия Т. Разказва и за връзка в миналото със свидетелката Н, която поради озлобление била мотивирана да свидетелства в негова вреда. В заключение отправя искане за оправдаване или за връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно защитата на Х. В. пледира и за намаляване на наказанието, тъй като престъплението е завършило във фазата на опита.
В жалбата на подсъдимия Т. С. Т. се съдържа оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание , което не е съобразено със семейното му положение и конкретното участие в извършеното престъпление. Без да се излагат аргументи бланкетно се отбелязват и касационните основания на чл.348 , ал.1 , т.1 и 2 от НПК. Пред касационната инстанция се поддържа искане за намаляване размера на санкцията.
Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на жалбите.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 , ал.1 от НПК, установи следното :
Софийският градски съд , наказателно отделение, единадесети състав , с присъда № 18 от 07.03.2007 г. по нохд № 1864 /2004 г., признал
1. подсъдимия Х. Л. В. за виновен в това , че на 27.03.2002 г. в близост до оградата на тролейбусно депо”Надежда” при условията на опасен рецидив в съучастие като съизвършител с подсъдимия Т с подсъдимия Т като помагач направили опит да отнемат чужди движими вещи на обща стойност 275 лева от Н. Ц. като употребили сила, поради което и на основание чл 199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198 ,ал.1 и чл.20,ал.2 и чл.29, ал.1, б.”б” и чл.18, ал.1 от НК го осъдил на седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим, като присъединил неизтърпяната част от наказанието по нохд№ 18/95 г. на СГС.
2. подсъдимия Т. Г. Т. за виновен в това, че на 27..03.2002 г. в съучастие с подсъдимите В. и Т. направили опит за грабеж на вещи на обща стойност 81,50 лева като употребили сила, поради което и на основание чл. 198 , ал.1 във вр.- с чл.20, ал.2 и чл.18, ал.1 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на това наказание за срок от пет години , считано от влизане на присъдата в сила.
3. подсъдимия Т. С. Т. за виновен в това, че на 27. 03.2002 г. при условията на опасен рецидив като помагач в съизвършителство с подсъдимите В. и Т. направилr опит да отнемат от В. Ц. и Н. Ц. вещи с обща стойност 356,50 лева, като употребили сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл. 20, ал.4 и чл.29, ал.1, б.”б” и чл.18, ал.1 от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
В тежест на подсъдимите съдът възложил сторените по делото разноски
Софийският апелативен съд с решение № 242 от 09.06.2008 г. по внохд № 151/2008 г. изменил първоинстанционната присъда ,като
1. оправдал подсъдимите Х. Л. В. и Т. Г. Т. по обвинението за съучастническа дейност съгласно чл.20, ал.2 от НК,
2. оправдал подсъдимите Х. Л. В., Т. Г. Т. и Т. С. Т. относно опита за грабеж на лична карта със стойност 10 лева от Н. Ц. и свидетелство за правоуправление на стойност 30 лева от В. Ц.
3. намалил размера на наложеното на Т. С. Т. наказание лишаване от свобода от пет на три години.
В останалата част присъдата била потвърдена.
Касационните жалби срещу така постановения въззивен акт са неоснователни по следните съображения :
По жалбите на Х. Л. В.
Оплакванията за съществени нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и анализа на доказателствения материал се опровергават от данните по делото. Въззивната инстанция е подложила на детайлно и прецизно обсъждане събраните доказателства и е изложила процесуално безукорни и логични разсъждения в подкрепа на възприетата фактическа обстановка.частието на подсъдимия Х. Л. В. в грабежа по отношение на свидетелката Н е установен по начин, изключващ обвинението за предположения и едностранчивост при формиране на вътрешното убеждение на съда. Преките доказателства, изведени чрез разпита на очевидци – свидетелките Н. С. , В. С. и А. Ц. и извършените разпознавания от първите две в досъдебното производство, са проверени не само чрез констатиране на тяхната последователност и непротиворечивост, но и в контекста на подкрепящите ги косвени доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Ц, медицинските свидетелства и експертната им интерпретация. Въззивната инстанция изрично се е спряла на възражението на подсъдимия за недостоверност на показанията на свидетелката В, тъй като тя не е успяла да го разпознае в рамките на проведеното следствие. Констатирано е, че свидетелката е дала подробно описание и е категорична в показанията си пред първостепенния съд, че именно Х. В. е лицето нападнало дъщеря й, а по-късно – и нея. Съдът не е имал основание да отхвърли тези показания само поради безрезултатното разпознаване , тъй като това процесуално действие се влияе силно от моментното състояние на разпознаващия и неговото значение не бива да се надценява. Неоснователно е и възражението, направено пред касационната инстанция, че показанията на другата очевидка- Н. Ц. , са обусловени от желанието й да навреди на подсъдимия В, тъй като преди повече от 10 години била изоставена от него. По делото липсват данни, които компрометират обективността на показанията на тази свидетелка. Важно е да се отбележи, че от трите очевидки тя е проявила най – голяма наблюдателност по отношение на нападателите . Освен това В. се е насочил първо към нея и това позволило най-продължителен непосредствен контакт. Ето защо тя не се е затруднила при разпознаването, а описаната ситуация на нападението съвпада до детайли с тази, съдържаща се в показанията на В. Ц. и А. Ц. В писмената си защита пред касационния съд подсъдимия Х развива една нова версия, според която той попречил на Т. Т. да довърши грабежа на двете жени, а Н. Ц. използвала “старо медицинско” за да отмъсти за понесена преди десет години обида. За пълнота на изложението настоящият състав изтъква , че приложеното на стр.20 , т.ІІ от следственото дело медицинско свидетелство от МБАЛСМ “Пирогов” е с дата 28.03.2002 г. и отразява контузии, определени от експертите като съвпадащи с описаните от Ц. удари в показанията й пред съда. Издирването на нападателите започнало по дадените описания и номера на колата, с която те се движели, а не по името на Х. В. ,за да има някакво съмнение за набедяване. По делото липсват доказателства , че В. се е противопоставил на действията на Т. – точно обратното личи от показанията на В. Ц. Според тях В. удрял и дърпал дъщеря й /както и свидетелката/ и преустановил действията си едва когато съседите започнали да викат за помощ. Въззивният съд не е имал доказателствени основания да изключи участието на касатора в извършеното престъпление по начина, описан в обжалваното решение. В защитата си жалбоподателят се позовава и на мнението на следователя Г. за прекратяване на производството, като от този процесуален акт черпи аргументи за проявена пристрастност в следващия ход на делото. В отговор се налага да се отбележи, че НПК не дава обвързваща сила на заключителното постановление на следователя. В конкретния случай то е отменено с постановление на наблюдаващия прокурор, а следствието е поверено на друг следовател за извършване на следствени действия, насочени към допълване на доказателствената съвкупност. Обобщено, въззивната инстанция не е допуснала отклонение от процесуалните принципи за разкриване на обективната истина и заобективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия, поради което решението не подлежи на отмяна на основание чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. При установената фактическа обстановка искането за оправдаване на подсъдимия Х е напълно несъстоятелно.
Не следва да се уважи и алтернативно поддържаното от защитата на касатора искане за намаляване на наказанието. Въззивният съд е компенсирал оскъдността на първоинстанционните мотиви относно размера на наложеното наказание, като подробно и законосъобразно е обосновал неговата адекватност на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Отбелязал е, че опитът е останал недовършен поради намесата на съседите и надвисналата опасност от залавяне, а не поради промяна в намерението на В. Изброени са и отегчаващите отговорността обстоятелства – съучастническата дейност, понесените травми от Н. Ц. , конкретните обстоятелства на деянието, засилващи укоримостта му / нападението е извършено през тъмната част на деня и след употреба на алкохол/. Законосъобразно съдът не е констатирал смекчаващи обстоятелства. При това положение санкцията, ориентирана под средния предел на наказанието лишаване от свобода, предвидено от законодателя за квалифицирания грабеж по чл.199, ал.1 , т.4 от НК, е в състояние да постигне целите , посочени в чл.36 от НК и не подлежи на изменение в желаната от касатора насока.
По жалбата на подсъдимия Т. С. Т.
Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание от три години лишаване от свобода е неоснователно. Няма очевидно несъответствие между така определената по вид и размер санкция от една страна и степента на обществена опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства , от друга. Въззивната инстанция изцяло е съобразила изтъкнатите от касатора и пред настоящия съд факти относно семейната ангажираност на подсъдимия и личното му участие в извършеното престъпление. Недовършеността на престъплението и ролята на подсъдимия Т на помагач, останал извън упражненото от останалите двама подсъдими насилие, са послужили за корекция на наказанието под легалния минимум, при условията на чл.55 ,ал.1 от НК. Не е налице подценяване на смекчаващите отговорността обстоятелства като младата възраст и нуждите на семейството на подсъдимия, тъй като те са съпоставени с отегчаващите данни за негови предходни осъждания извън тези, обуславящи квалификацията на деянието като особен рецидив. Въззивният съд законосъобразно е отхвърлил възможността за отлагане на изтърпяването на наказанието поради липса на законовите предпоставки за това . В конкретния размер и начин на изтърпяване наказанието, определено от апелативния съд на Т. Т. , е съответно на целите на наказанието както на плоскостта на личната , така и на плоскостта на генералната превенция.
Бланкетността на заявените твърдения за нарушаване на материалния и процесуалния закон лишават настоящия състав от възможност да формулира конкретни отговори. При извършената служебна проверка не бяха констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, които да са се отразили негативно върху правата на подсъдимия като страна в процеса. Той е имал достъп до всички доказателства, бил е надлежно представляван и съветван от компетентен защитник ,поради което е могъл да реализира защитата си без никакви ограничения. При установените от съда факти квалификацията на извършеното от него деяние като престъпление по чл.199, ал.1, т.4 във връзка с чл.20 ,ал.4 и чл.29, ал.1 , б.”б” от НК е законосъобразна.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 242 от 098.06.2008 г. по внохд №151/2008 г. на Софийския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.