3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр.София, 22.03.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1587 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.06.2010г. по гр.д.№ 431 / 2010г., с което Окръжен съд Пазарджик, е уважил иск с правно основание чл.21, ал.1 СК /отм./.
Жалбоподателят – С. Х. Х. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешен противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-2 ГПК.
Ответницата Я. Д. Х. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 23.02.2010г. по гр.д.№2507/2009г. на РС Пазарджик, е уважил иск с правно основание чл.21, ал.1 СК /отм./. като е признал за установено по отношение на С. Х., че придобития по време на брака му[населено място] апартамент в[населено място], е индивидуална собственост на жената. Съдът е установил, че бракът между страните е сключен на 06.08.1989г. и е прекратен на 19.06.2007г. с решение на РС-Пазарджик по гр.д.№50/2007г. Прието за установено е по делото, че страните са закупили апартамент с договор от 12.04.1995г., сключен с нот.акт №190/1995г. на нотриус при РС Пазарджик, за сумата 79 342 лева, изплатена изцяло в брой при сключване на сделката, като в същия са посочени като купувачи и двамата бивши съпрузи и при направено признание за общност в споразумение по чл.99 СК/отм./. Съдът е приел, че вложените при закупуването средства са лична собственост на жената, тъй като тя била получила в заем от трети лица сума от 350 000 лева на 17.03.1995г., от които е заплатила и цената на процесния апартамент. Съдът е изложил съображения, че този заем прикрива продажната цена на придобит от жената на 14.06.1994г. в индивидуална собственост апартамент в[населено място] по реда на ЗУЖВГМЖСВ, чиято продажба на третите лица е била извършена обаче по нотариален ред пет години по – късно с договор от 05.07.1999г., в който като продавачи също са посочени и двамата съпрузи и където цената е в друг размер – 3 700 000 лева.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че с решението е даден отговор на материалноправния въпрос, а именно за възможността да се признае пълна трансформация на придобито по време на брака имущество в лична собственост на единия съпруг, когато страни по договора за покупка са двамата съпрузи и в нотариалния акт е отразено, че цената е платена от двамата съпрузи и при направено признание за общност в споразумение по чл.99 СК/отм./. Представя решение от 28.01.2008г. по гр.д.№5623/2007г. на ВКС, в което е прието, че получен заем за нужди на семейството не обосновава извод за трансформация на придобито със същите имущество, решение от 20.02.2009г. по гр.д.№5728/2008г., в което е прието, че надаряването на единия съпруг с парични средства от родителите му не съставлява достатъчно доказателство, че е оборена презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество, решение от 14.04.2009г. по гр.д.№432/2008г. на ВКС, в което е прието, че когато в договора са посочени като купувачи и двамата съпрузи, следва да се приеме, че придобиването е при равни права, тъй като такава е била волята на двамата съпрузи към момента на придобиването, решение от 24.03.2009г. по гр.д.№5368/2007г. на ВКС, в което е прието че следва да се докажа по категоричен начин, че дарените суми са само на единния съпруг, а не на семейството за да се обори презумпцията на чл.19 СК/отм./
Настоящия състав намира, че поставения от жалбоподателя въпрос за възможността да се признае пълна трансформация на придобито по време на брака имущество в лична собственост на единия съпруг, когато страни по договора за покупка са двамата съпрузи и в нотариалния акт е отразено, че цената е платена от двамата съпрузи и при направено признание за общност в споразумение по чл.99 СК/отм./, е съществен, тъй като от разрешаването му зависи крайният изход от спора, предмет на иска с правно основание чл.21, ал.1 СК. Той обаче е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС намерила израз в решение от 12.01.2011г. по гр.д.№1150/2009г. на ВКС и решение от 05.08.2010г. по гр.д.№1136/2009г. на ВКС. При тези данни по делото ВКС, състав на четвърто г.о. намира, че е налице основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 29.06.2010г. по гр.д.№ 431 / 2010г. на Окръжен съд Пазарджик по жалба С. Х. Х..
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на четвърто г.о. за насрочване след внасяне на държавна такса от С. Х. Х. в размер на 59,60 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: