3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
С., 04,06,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №3246/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] против решение от 09.04.2013 г. по т.д. № 12515/2012 г. на Софийски градски съд .
Ответникът по касационната жалба- [фирма] – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че решението е неправилно, като е възпроизвел текста на чл.281, т.3 ГПК. Посочил е, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, а именно- „тълкуването и приложението на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗЗД, съпоставена към договор за общинска собственост, подписан от управителя на общинското предприятие.”Касаторът е заявил и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е поставил в тази връзка въпросите –„1/ Явява ли се трето за спора лице общинското предприятие в сключен договор за наем на имот – общинска собственост, доколкото не притежава самостоятелна правосубектност и 2/ Може ли съдът да се произнася служебно по валидността на наемно правоотношение при липса на оспорване или възражение на ответника в тази посока”. Посочено е, че имало съдебна практика, според която общинското предприятие не било самостоятелно юридическо лице и предявен от него иск следвало да се квалифицира като недопустим. Изброени и приложени в тази насока са съдебни актове на съдилищата , в това число и на административните съдилища, като страната счита, че така е обосновала основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С решението, предмет на обжалване, въззивния съд е приел за правилно постановеното от първостепенния съд отхвърляне на предявения иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, като е обосновал разбирането си за това, че договорната връзка между страните не е възникнала, тъй като сключения от общинското предприятие договор не може да обвърже ищеца, с оглед разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗЗД, съгласно който договорът обвързва само страните по него, а по отношение на третите лица – само в случаите предвидени от закона, а законът в този случай не привижда нормативно възможност общинското предприятие да сключва договор за наем от свое име, като правните последици да настъпват за общината , още повече че то няма и качеството на юридическо лице и няма самостоятелна правосубектност да сключва гражданско правни сделки.
С оглед така приетото от съда първият поставен от касатора въпрос е релевантен тъй като е свързан пряко с мотивите на състава, приел изрично, че сключилото договора за наем, общинско предприятие е трето за спора лице, което не може валидно да обвърже ищеца. По отношение на този въпрос е налице и поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед липсата на детайлна уредба свързана с правната възможност на общинските предприятия да реализират конкретна, възложена им дейност по отдаване под наем на площи, общинско имущество, за рекламна цел.
Вторият поставен въпрос не отговаря на критерия по чл.280, ал.1 ГПК тъй като е изведен от правно необоснования извод, че самото конституиране на страните в производството вече установява правоотношението, което ищеца поддържа, че е налице, а и не е свързан с решаващите мотиви на съда.
Страната не е сочила валиден довод и за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като приложените и цитирани от нея решения подлежат на инстанционен контрол, като постановени от първостепенен съд , а по отношение на нито едно от тях не е установено от касатора влизането му в сила и съответно обективирането на практика, която да обоснове поддържаното основание. В тази връзка правно ирелевантни са и решенията на административния съд, които по принцип не съставляват практика относима към допускане на касационно обжалване – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1 /09г.
С оглед изложеното касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по обобщения, с оглед изложението въпрос – относно правните последици на сключен от общинско предприятие договор за ползване на площи общинска собственост за рекламна цел. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на по 282.40лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.04.2013 г. по т.д. № 12515/2012 г. на Софийски градски съд
УКАЗВА на касатора – О. – [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 282.40лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: