О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№443
Гр.С., 09.12.2014год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 6347 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. Г. против Решение № 1344 от 09.07.2014 г. по гр.д.№ 2293/14 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 1970 от 14.05.2013 г. по гр.д.№ 21973/12 г. на Пловдивския районен съд, с което е допуснато извършване на съдебна делба между Е. Б. Г. и И. П. Г. по отношение на апартамент № 30 в [населено място], жк.к.”Т.”, [жилищен адрес] в частта относно квотите на съделителите, които са определени на 58,86% ид.ч. за И. Г. и 41,14% ид.ч. за Е. Г.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, регламентиращи правомощията на въззивната инстанция, вследствие на което е допуснато и нарушаване на материалния закон. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което правата на съделителите в общността бъдат определени съобразно признатата от въззивния съд частична трансформация в полза на касатора чрез влагане на лични средства в придобиване на процесния имот в размер на 7 000 лв., а именно 10 693/ 14 386 ид.ч. за И. Г. и 3 693/ 14 386 ид.ч. за Е. Г..
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение са два правни въпроса.
Първият от тях е свързан с това, как се определя меродавната стойност на делбения имот при уважаване на възражение за частична трансформация- въз основа на придобивната му стойност към датата на сключване на договора, или с оглед актуалната му данъчна оценка при завеждане на делбеното производство.
Вторият въпрос се отнася до правомощията на въззивната инстанция в производството по допускане на съдебна делба в хипотезата, при която се констатира, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон при определяне правата на съделителите, но във въззивната жалба липсва оплакване за това. И двата въпроса са поставени с оглед оплакванията на касатора, че въззивният съд се е произнесъл за квотите на съделителите, като е приел, че е обвързан от претендираните във въззивната жалба на И. Г. права- 58,86%, вследствие на което е допуснал делбата при квоти, различни от законоустановените, като е приел за меродавна актуалната данъчна оценка на имота.
Ответницата по касация- Е. Б. Г. е депозирала по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липсата на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд е предпоставено от положителното установяване, че посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси са от обуславящо значение за изхода на делото, като произнасянето по тях от въззивния съд е в отклонение от задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, респ. в противоречие с влязло в сила съдебно решение, което не е задължително за съдилищата /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС/. Тези предпоставки в случая са налице по отношение на постановения процесуалноправен въпрос за правомощията на въззивната инстанция в производството по допускане на делбата.
Според чл.344, ал.1, изр.1 ГПК в решението за допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник, респ. съсобственик /чл.34, ал.2 ЗС/. Разпоредбата е от императивен порядък, тъй като е насочена да обезпечи действителното установяване на правото на делба за всеки съделител, за да се прекрати имуществената общност по начин, който държи сметка за притежаваните от тях права, тъй като в противен случай би било налице неоснователно разместване на блага между съсобствениците при уравнение на техните дялове. Правото на делба чрез ликвидиране на съсобствеността и трансформирането й в индивидуални собственически права на съделителите предполага безусловно установено право на собственост върху обекта в режим на имуществена общност при определени квоти на съсобствениците. В този смисъл въззивният съд, пред когото е пренесено производството по допускане на съдебната делба, е длъжен да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон, който определя правата на съделителите в съсобствеността, и да допусне делбата при законните квоти независимо от оплакванията във въззивната жалба. Като е приел обратното, в конкретния случай Пловдивският окръжен съд е постановил решението си в отклонение от задължителната практика на Върховния касационен съд /ТР № 1/ 2013 г. от 01.12.2013 г. на ОСГТК/, което обуславя наличието на предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Тази предпоставка не е налице по втория формулиран от касатора правен въпрос- относно определяне на меродавната стойност на делбения имот при уважаване на възражение за частична трансформация, тъй като, точно обратното на поддържаното в касационната жалба, въззивният съд е приел изрично, че при определяне правата на страните следва да се изхожда от придобивната стойност на имота, а не от неговата данъчна оценка.
С оглед допускането на касационното обжалване, на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1344 от 09.07.2014 г. по гр.д.№ 2293/14 г. на Пловдивския окръжен съд, по касационната жалба на И. П. Г..
УКАЗВА на касатора, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представи доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв., като при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: