О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София, 01.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3196 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. И. Н.-Д. против решение от 21.02.2014г. по гр.д.№ 651/2013г. на Окръжен съд-Сливен, с което е потвърдено решение № 759/24.10.2013г. по гр.д.№ 767/2013г. на Сливенски районен съд. С последното е допусната съдебна делба между жалбоподателката, К. Д. Н. и Б. Н. И. по отношение на поземлен имот с идентификатор 67338.513.65 по кадастралната карта на [населено място] с площ 301 кв.м., ведно с ? ид.ч. от построената в него еднофамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 130 кв.м. с идентификатор 67338.513.65 .1 и ? ид.ч. от еднофамилна жилищна сграда с площ 29 кв.м. с идентификатор 67338.513.65.2 и на единадесет земеделски имота, възстановени по ЗСПЗЗ и широколистна гора с площ 380,007 дка в землището на [населено място], съставляваща имот № 014048.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, тъй като съдът в противоречие с приетата и неоспорена СГрЕ е приел, че завещанието не е написано и подписано от завещателката – наследодателка на страните.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса за доказване автентичност на саморъчно завещание. Твърди се противоречие на въззивното решение с Р № 158/03.07.2013г. по гр.д.№ 1455/2013г. ІІ гр.о., Р № 60/23.04.2013г. по гр.д.№ 693/2012г. ІІ гр.о.
Ответниците по касация оспорват жалбата и допускането до касация, тъй като не е поставен точен въпрос, а възивното решение е постановено в съответствие с посочените три решения.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Съдът е приел, че е предявен иск за делба на недвижими имоти, останали в наследство от И. Н. Л., починал на 08.04.1970г. и на Б. Т. Л., починала на 20.10.1981г. Ищцата е поискала делба на поземлен имот с идентификатор 67338.513.65 по кадастралната карта на [населено място] с площ 301 кв.м., ведно с ? ид.ч. от построената в него еднофамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 130 кв.м. с идентификатор 67338.513.65 .1 и ? ид.ч. от еднофамилна жилищна сграда с площ 29 кв.м. с идентификатор 67338.513.65.2. По искане на ответниците са включени в делбената маса и единадесет земеделски имота, възстановени по ЗСПЗЗ и широколистна гора с площ 380,007 дка в землището на [населено място], съставляваща имот № 014048. възстановена на наследници на И. Н. Л.. Земеделските земи – единадесет имота са възстановени по ЗСПЗЗ, както следва: с решение № 528ИЧ /01.06.2001г. на нива от 53,586 дка в землището на [населено място], имот № 38028 и лозе от 6,201 дка, имот 58024, с решение № 292/21.10.1997г. на лозе от 1,00 дка , имот 021006, нива от 10,499 дка, имот № 055078, овощна градина от 1,6 дка имот № 077043, с решение № 1056/19.10.2005г.: пасище-мера от 2,524 дка, имот 035029, с решение № 372/07.09.1998г. на овощна градина от един декар, имот № 041047, нива от 9,357 дка имот № 043007 и лозе от 1,016 дка имот № 096032, с решение № 84/25.07.1994г. на лозе от 2,5 дка. и с решение № 1056/19.10.2005г. на поземлен имот от О. № 014048 с площ 6,640 дка. Ищцата е представила саморъчно завещание от 27.08.1980г., с което наследодателката Б. Т. Л. завещава цялото си имущество, което ще притежава към момента на смъртта си на ищцата Победа Н.. Тя заявява становище да се допусне делба на възстановените имоти при квоти 2/3 ид.ч. за нея и по 1/6 ид.ч. за двете ответнички. Саморъчното завещание е оспорено от ответниците досежно авторството му. Назначената СГрЕ е дала становище, че подписите на саморъчното завещание и приложения сравнителен материал са изпълнени от едно и също лице. Тъй като завещателката е починала на 20.10.1981г. не са намерени пенсионите картони и заявлението за издаване на паспорт. П. е сравнителен материал, представен от заветницата на вещото лице – изписано име върху печатан текст, две други предходни саморъчни завещания и квитанции за платени такси. В заключението вещото лице е констатирало съвпадане на общи и частни признаци при обследване на сравнителния материал и завещанието, предмет на спора. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че е категоричен, че подписа върху сравнителния материал и завещанието са писани от едно и също лице, но тъй като сравнителния материал не е официални документи, не може да каже, че подписалото ги лице е точно Б. Т. Л., но е сигурен, че квитанциите са стари и не са съставени с оглед процеса. Затова вещото лице е заявил, че допуска завещанието да е написано от Б. Л..
Въззивната инстанция е приела това „допускане” като съмнение в авторството на завещанието и защото сравнителния материал е представен на вещото лице от ищцата, ползваща се от завещанието, е приел, че то не е автентично. Затова е допусната делба при квоти ? за ищцата – дъщеря на наследодателите и по ? за двамата ответници – наследници на сина на наследодателите Н. И. Н., починал след тях – на 04.05.1997г.
Поставеният въпрос, по който се иска допускане до касация е за доказването на автентичността на саморъчно завещание при оспорване на авторството. В Р № 158/03.07.2013г. по гр.д.№ 1455/2013г. ІІ гр.о. е посочено, че експертното заключение в смисъл, че саморъчното завещание вероятно е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор може да обоснове извод за автентичност на документа и спазване на формата по чл. 25, ал.1 ЗН и действителност на завещанието, ако причините, поради които експерта са стигнали до извода, че е налице само вероятност по отношение авторството на документа касаят особеностите на конкретния случай. С Р № 60/23.04.2013г. по гр.д.№ 693/2012г. ІІ гр.о. е прието, че простото твърдение, че сравнителните образци, които са приети за изследване не изхожда от завещателя не е достатъчно за да се приеме съмнение в заключението. Оспорващият сравнителния материал следва да проведе насрещно доказване, като представи други доказателства, които да бъдат изследвани от вещото лице, за да се разколебае извода на вещото лице. Начинът по който е процедирал районния съд, а след това и въззивната инстанция се различават от посоченото в това решение. Затова следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Третото решение № 553/29.09.2010г. по гр.д.№ 629/2009г. ІІІ гр.о. не е пряко свързано с приетото в мотивите на обжалванвото решение.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.02.2014г. по гр.д.№ 651/2013г. на Окръжен съд-Сливен по касационна жалба, подадена от П. И. Н.-Д..
Указва на касаторката да внесе държавна такса в размер на 40 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: