Р Е Ш Е Н И Е
№ 444
гр.София, 15 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
със секретар Иванка Илиева
и с участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 466/2008 година
Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия О. К. Х. срещу решение № 80 от 15.VІІ.2008 год. по внохд № 103/2008 год. на Бургаския апелативен съд.
Оплакването в жалбата е по чл.348, ал.1, т.1 НПК с искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В жалбата се сочи още, че от страна на предходните съдебни инстанции „не е изследвана възможността… за изключване на наказателното преследване” на основание чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.4 НК.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата, преценена от прокурора за неоснователна.
Становището на представителят на Върховната касационна прокуратура е за оставяне въззивното решение в сила.
Върховният касационен съд установи:
С присъда № 75 от 14.V.2007 год. по нохд № 11/2007 год. на Бургаския окръжен съд, О. К. Х. е признат за виновен в това, че при условията на продължавана престъпна дейност в периода ХІ.1998 год. – ХІІ.1999 год., е затаил истина в подаваните за съответните отчетни периоди справки-декларации по ЗДДС и водил счетоводство в нарушение изискванията на счетоводното законодателство, при което избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – не внесъл ДДС в размер общо на 10 372,29 лева – за което и на основание чл.255, ал.1 НК е наказан с 1 година лишаване от свобода, която да изтърпи при общ първоначален режим, както и с 200 лева глоба в полза на републиканския бюджет, като е оправдан по обвинението в престъпление по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, предл.второ, т.4, предл.трето и т.5 НК, както и за неплатени данъчни задължения за разликата над 10 372,29 лева до 13 446,87 лева. На основание чл.68, ал.1 НК е постановено Х. да изтърпи при общ първоначален режим и наказанието от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, наложено му с присъдата по нохд № 14/1997 год. на Великопреславския районен съд.
С обжалваното решение присъдата е потвърдена.
Жалбата е основателна.
Въззивното решение и първоинстанционната присъда следва да се отменят и воденото срещу Х. наказателно производство-да се прекрати, но преди това е наложително да се акцентира върху допуснатите от двете съдебни инстанции процесуални нарушения.
І. 1. Диспозитивът на първоинстанционната присъда не отговаря на изискванията на чл.305, ал.4 във вр. с чл.301, ал.1, т.1 и 2 НПК. Не са посочени декларациите, при подаването на които подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние по чл.255, ал.1, т.2 НК да „затаи истина”, с което това деяние се явява неконкретизирано. Вместо това има недопустимо позоваване за въпросните декларации на „обстоятелствената част и… диспозитива на обвинителния акт”, където тези декларации били „подробно описани”. Последното пък е невярно, тъй като и в обвинителния акт инкриминираните декларации не са индивидуализирани с № и дата, а за информация във връзка с тях се препраща към „т.ІІІ, л.136-211” от досъд.разследване.
2. Не е посочена п равната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние, счетено от двете предходни инстанции за престъпление. Съгласно прокурорския акт, по който е образувано производството пред първата инстанция, Х. е обвиняем за престъпление по сега действащия чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, предл.второ, т.4, предл.трето и т.5 НК – за избягване плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери, като затаил истина в подадените по този закон справки-декларации за месеците ХІ.1998 год., І, VІ, VІІІ, ІХ и ХІ.1999 год./чл.255, ал.1, т.2, предл.второ НК/, не съхранил в законоустановените срокове счетоводни документи /чл.255, ал.1, т.4, предл.трето НК/, осъществил и допуснал осъществяването на счетоводство в нарушение изискванията на счетоводното законодателство /чл.255, ал.1, т.5 НК/. По това обвинение подсъдимият е бил оправдан и деянието му преквалифицирано от първоинстанционния съд по „чл.255, ал.1 … от НК” без да е ясно, кой от изброените в чл.255, ал.1 НК състави се има предвид. Неяснотата се задълбочава и поради това, че от довършването на престъплението до неговото санкциониране, чл.255 НК е изменян и преквалификацията би могла да бъде по отменената редакция на чл.255, ал.1 НК.
3. Липсват мотиви за приложимия закон с оглед на чл.2, ал.2 НК, което се отнася както до квалифицирането на деянието по отменените или сега действащи разпоредби на чл.255 НК, така и до квалифицирането на това престъпление като продължавано.
Неконкретизирането на изпълнителното деяние, липсата на мотиви за правната му квалификация и лишаването на подсъдимия от правото му да научи, „за какво престъпление” е осъден, са съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и 2 НПК и биха имали за последица отмяна на постановения при тяхното наличие въззивен акт с връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. Връщане в случая, обаче, не се налага.
ІІ. Допуснато е нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.2, предл.второ НПК, което също налага отмяна на обжалвания въззивен акт, но с последици, различни от връщане на делото за ново разглеждане.
С обвинителния акт О. К. Х. е обвинен за това, че е избегнал плащането- и установяването преди това- на данъчни задължения по ЗДДС в размер на:
3 439,65 лева за м. ХІ.1998 год.,
4 453,45 лева за м.І.1999 год.,
1 514,89 лева за м.VІ.1999 год.,
1 460,00 лева за м.VІІІ.1999 год.,
1 736,48 лева за м.ІХ.1999 год. и
842,40 лева за м. ХІ.1999 год.
За да избегне установяването и плащането на въпросните задължения, Х. не е декларирал част от доставките, които е направил на „Янаком делта”ООД с управител Я. А. , за които му е било заплатено с включване в цената за всяка продажба на ДДС и така е укрил данъчните си задължения, чийто размер е експертно установен /счетоводна експертиза на л.138-151 от т.VІ на досъд.разследване/.
През този период избягването плащането на данъчни задължения е криминализирано с чл.255, ал.1 НК в редакцията му от 8.VІІІ.1997 год. до 14.ІХ.2006 год. вкл., като деянието съставлява престъпление при неплатено данъчно задължение в „големи размери” по смисъла на чл.93, т.14 НК в редакцията й до изменението на 17.ІІІ.2000 год./в бр.21, ДВ, от с.г./, т.е. надхвърлящо 50 пъти размера на минималната за страната работна заплата. И тъй като в същия този период продължаваното престъпление не съществува – от отмяната му с начало 8.VІІІ.1997 год. до възстановяването му, считано от 30.ІХ.2002 год. – съставомерни по чл.255, ал.1 НК/отм./ са само неплатените данъци за м. ХІ.1998 год./при МРЗ от 53,50 ден.лв. големия размер е 2 775 лева, а неплатения ДДС – 3 439,65/ и м.І.1999 год./при МРЗ от 61 ден.лв. големия размер е 3 050 лева, а неплатения ДДС – 4 453,45 лева/. За м.VІ.1999 год. неплатения ДДС е 1 514,89 лева, под големия размер от 3 050 лева при МРЗ от 61 лв.; за м.VІІІ.1999 год. неплатения ДДС е 1 460 лева, под големия размер от 3 350 лева при МРЗ от 67 лева; при същата МРЗ за месеците ІХ и ХІ.1999 год., критерият „големи размери” не е изпълнен и по отношение неплатения за тези два месеца ДДС.
Чл.255, ал.1 НК в отменената му редакция предвижда кумулативно лишаване от свобода до 3 години и глоба до 500 лева и е по-благоприятен в сравнение със сега действащия, предвиждащ лишаване от свобода до 5 години и глоба до 2 000 лева, поради което и съобразно чл.2, ал.2 НК, приложим закон се явява отмененият.
Пак с оглед на чл.2, ал.2 НК, приложим закон се явява и отмененият чл.26 НК, тъй като с него се изключва съставомерността по НК на 4 от деянията, включени от прокурора в продължаваното престъпление, и престъпната си по отменения чл.255, ал.1 НК дейност подсъдимият е осъществил само през месеците ХІ.1998 год. и І.1999 год.
И, накрая, прилагането като по-благоприятен закон на чл.255, ал.1 и на чл.26 НК в отменените им редакции води, съгласно чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.4 НК, до изключване по давност на наказателното преследване за останалите 2 деяния.величената по чл.81, ал.3 НК с ? давност от 5 години е изтекла към 1.V.2006 год. за данъчното престъпление, извършено през м. ХІ.1998 год. и към 1.VІІІ.2006 год. за данъчното престъпление, извършено през м.І.1999 год., поради което и предвид позицията в касационната жалба, поддържана в съдебно заседание от защитника в присъствието на подсъдимия и неоспорена от последния с искане по чл.24, ал.2, изр.първо НПК, наказателното производство следва да се прекрати.
Съобразно с дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.2 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 и 3 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА РЕШЕНИЕ № 80 от 15.VІІ.2008 год. по внохд № 103/2008 год. на Бургаския апелативен съд И ПОТВЪРДЕНАТА с него ПРИСЪДА № 75 от 14.V.2007 год. по нохд № 11/2007 год. на Бургаския окръжен съд.
ОПРАВДАВА О. К. Х. по обвинението за неплащане на данъчни задължения по ЗДДС за месеците VІ.1999 год./1 514,89 лева/, VІІІ.с.г./1 460 лева/, ІХ.с.г./1 736,48 лева/ и ХІ.с.г./842,40 лева/, и ПО ОБВИНЕНИЕТО за тези месеци по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, предл.второ, т.4, предл.трето и т.5 във вр. с чл.26, ал.1 НК ПОРАДИ ТОВА, че ДЕЯНИЯТА НЕ СЪСТАВЛЯВАТ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.
ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО срещу О. К. Х. по обвинението за неплащане на данъчни задължения по ЗДДС за месеците ХІ.1998 год./3 439,65 лева/ и І.1999 год./4 453,45 лева/, и ПО ОБВИНЕНИЕТО за тези месеци по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, предл.второ, т.4, предл.трето и т.5 и чл.26, ал.1 НК ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ ЗА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: