3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София, 15.07.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2125/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение от 11.06.2014 г. по гр. д. № 39437/2009 г. на Софийския районен съд е уважен предявеният от В. А. Г. и М. С. Г. – Н. иск с правно основание чл. 108 ЗС, като ищците са признати за собственици на реални части от УПИ IV-124 от кв. 30 по плана на [населено място], местност [населено място], с площ от 96.59 кв. м. и 50 кв. м., заключени между буквите АБВДЕГА по скицата към допълнителното заключение на вещо лице на л. 128 от делото, и Ю. И. С. е осъдена да предаде владението на собствениците им.
С решение № 7745 от 12.11.2015 г. по в. гр. д. № 19529/2014 г. на Софийския градски съд първоинстанционното решение е обезсилено за частта от имота, заключена между буквите АБВГА по скицата на л. 128 и производството по делото в тази част е прекратено; потвърдено е решението за уважаване на иска за ревандикация на 96.59 кв. м. и на 50 кв. м., заключени между буквите ГВДЕГ на същата скица.
Касационни жалби са подадени и от двете страни.
Ищците са обжалвали въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставят въпроса: допустимо ли е съдът да приеме за установено, че процесните реални части са собственост на ищците и в същото време да обезсили решението в осъдителната му част поради факта, че не е предявен иск за тях. Сочат, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и поддържат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид изключителната специфика на разглеждания случай.
Ответницата е подала касационна жалба срещу въззивното решение за потвърждаване на уважена ревандикационна претенция за 50 кв. м. от УПИ IV-124 от кв. 30. Сочи, че за тази част липсва произнасяне от първата инстанция, поради което е приложима нормата на чл. 270, ал. 3, предл. 3-то ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя въпроса: следва ли да се обезсили първоинстанционното решение и делото да се върне за ново разглеждане от районния съд, когато се установи разглеждане и произнасяне по непредявен иск. Поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с решение № 439/23.07.2010 г. по гр. д. № 476/2009 г. на ВКС, ІV-то г. о., и решение № 131/14.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.
Касационните жалби са допустими – подадени са в срок, срещу съдебен акт, който не попада в изключенията по чл. 280, ал. 2 ГПК.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С влязло в сила решение по гр. д. № 2047/2005 г. на Софийския районен съд, постановено при висящността на иска за ревандикация, е признато за установено на основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР/, че към момента на влизане в сила на дворищнорегулационния план на [населено място] от 1987 г., ищцата В. Г. е била собственик на 1/2 ид. ч. от имот с площ от около 97 кв. м., попадащ в парцел VI-113, кв. 30 – собственост на ответницата Ю. С., като липсват твърдения и данни след влизане в сила на това решение да са настъпили промени в принадлежността на правото на собственост върху посочената реална част. Като зачел силата на пресъдено нещо на решението за установяване на грешка в кадастралната основа в отношенията между първата ищца и ответницата, и след анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с претендираните от ищцата М. Н. права, въззивният съд приел, че собственица на останалата 1/2 ид. ч. е втората ищца. Ответницата е противопоставила правопрекратяващо възражение за придобиване по давност на спорната площ. То е прието от въззивния съд за неоснователно, тъй като не е изтекъл изискуемият от чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен срок, считано от отмяната на първоначалната редакция на чл. 59, ал. 1 З. /ДВ, бр. 34/2000 г./ до предявяване на иска по чл. 108 ЗС на 06.08.2009 г. При тези данни въззивният съд приел, че искът за ревандикация на 96.59 кв. м., които са част от парцела на ответницата, но принадлежат към УПИ ІV-124 от кв. 30 – собственост на ищците, е основателен и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.
В тази част въззивното решение не е обжалвано от ответницата, поради което и съгласно чл. 296, т. 2 ГПК е влязло в сила. Следва да се посочи, че съгласно изложеното в исковата молба и изобразеното на приложената към нея скица на л. 11 от първоинстанционното дело, така присъдената част е означена с буквите АБВГА и е оцветена в червен цвят. Именно тя е предмет на влязлото в сила решение по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, което е било взето предвид от вещото лице по настоящото дело, изготвило заключенията и скицата на л. 128.
Въззивният съд приел, че и втората претендирана от ищците реална част с площ от 50 кв. м. е част от парцела на ответницата, но принадлежи на ищците, и също е заключена между буквите ГВДЕГ по скицата на л. 128. Видно от твърденията в исковата молба и скицата към нея /л. 11/, площта от 50 кв. м. се претендира като част от собствения на ищците парцел – УПИ ІV-124 от кв. 30, но заета от ответницата; означена е с буквите БДВБ и е оцветена в син цвят. Първоинстанционният съд се е произнесъл по претенция с посочената площ, без да индивидуализира точното й местонахождение, а я е описал като част от общата площ между буквите АБВДЕГА, където попада и площта от 96.59 кв. м., а въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение по спора за 50 кв. м. За да се прецени дали е налице произнасяне по предявения иск и какви са правомощията на въззивния съд в случай, че установи разглеждане и произнасяне по непредявен иск, касационната жалба на ответницата следва да бъде допусната за разглеждане по същество поради вероятност въззивното решение в тази част да е недопустимо.
Не са налице основания за допускане на касационната жалба на ищците за разглеждане по същество.
За да обезсили частично първоинстанционното решение и прекрати делото, въззивният съд съпоставил петитума на исковата молба и скицата на л. 11, със скицата на л. 128, и намерил, че ищците, индивидуализирайки процесните реални части, не са предявили искова претенция за площта, означена по букви АБВГА на скицата на л. 128. Тази площ, която представлява реална част от УПИ VII-117, принадлежащ на трето за спора лице, е приета като предмет на делото от страна на районния съд и е включена в уважената част на иска по чл. 108 ЗС. Произнасянето в повече от заявеното искане е свръхпетитум, в нарушение на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, което прави обжалваното решение недопустимо и подлежащо на обезсилване в тази част.
Не е налице поддържаното от ищците основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото поставеният въпрос изхожда от предпоставка, която е различна от тази, при която е постановено обжалваното решение. Видно от мотивите, въззивният съд е приел, че площта, означена с букви АБВГА, е част от парцел, принадлежащ на трето за спора лице, т. е. не е приел за установено тя да принадлежи на ищците, както се твърди в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Освен това, след като е установил, че тази площ не е предмет на спора, съдът, в съответствие с правомощията си по чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, е обезсилил недопустимото първоинстанционно решение и прекратил делото в тази част. Не се установява поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, поради което въззивното решение в обжалваната от ищците част не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7745 от 12.11.2015 г. по в. гр. д. № 19529/2014 г. на Софийския градски съд в частта, с която е потвърдено решението от 11.06.2014 г. по гр. д. № 39437/2009 г. на Софийския районен съд за ревандикация на 50 кв. м. от УПИ IV-124 от кв. 30 по плана на [населено място], местност [населено място].
Указва на Ю. И. С. да внесе в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 25 /двадесет и пет лв./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото въззивно решение в частта, с която решението от 11.06.2014 г. по гр. д. № 39437/2009 г. на Софийския районен съд е обезсилено за частта от имота, заключена между буквите АБВГА по скицата на л. 128 и производството по делото в тази част е прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: