3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
гр.София, 22.03.2011.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1591 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.04.2010г. по гр.д.№ 3932 / 2006г., с което Софийски ГС, като е оставил в сила решение от 14075/2002г. на Софийски районен съд, е отхвърлил предявените от Т. Г. искове срещу поделение 22800/26790/ с правно основание чл.203, чл.224, чл.226, чл.234, чл.254 от Закона за отбраната и въоръжените сили.
Жалбоподателят – Т. Г. Б. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
Въззивният съд, като е оставил в сила решение от 14075/2002г. на Софийски районен съд, е отхвърлил предявените от Т. Г. искове срещу поделение 26790 с правно основание чл.203, чл.224, чл.226, чл.234, чл.254 от Закона за отбраната и въоръжените сили, за сумата 150 лева обезщетение за извънреден труд, за сумата 250 лева неизплатено трудово възнаграждание за месец януари 2000г., за сумите 1 350 лева и 1 188 лева обезщетение за специфични условия на работа и безплатна храна за времчето от 02.09.1998г. до 02.05.2000г. и за сумата 2 600 лева обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за времето от 01.01.1997г. до 13.03.2000г. За да отхвърли предявените искове съдът е приел за установено, че ищецът е работел в поделение 34 500-У., на длъжност “старши техник в група за обслужване на авиационно въоръжение” и със заповед №К-27/26.06.2000г. е преместен в поделение 38340-С.. При тези данни съдът е приел, че след като искът е предявен срещу поделение 26 790, а по делото липсват доказателства същото да е правоприемник на поделение 38340, то исковете са неоснователни по отношение на този ответник, който не е материалноправно легитимиран да отговаря по тях, тъй като не е установено да е извършено организационно-щатно формиране на нова войскова единица по смисъла на пар.1, т.3 от Правилника за кадровата военна служба, при което дейността на поделение 38 340 да е преминала към поделение 26790. По делото няма доказателства, включително и от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, за сключен договор за кадрова военна служба между жалбоподателя и посочения от него ответник. Установява се само правоприемство между поделението – ответник и поделение 22 800- конституирано като такъв като ответник по делото с определение от 17.11.2008г., което също не може да се счете за работодател на ищеца-жалбоподател. Установено е било по делото, че ищецът последно е бил на служба в поделение 32040-К., откъдето е прекратен трудовия му договор през 2002г. и от кадрова военна служба е зачислен в мобилизационния резерв.
За да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателбят в изложението си поддържа, че процесуалният въпрос, по който съдът се е произнесъл в решението си и е от значение за изхода по спора е за задължението на съда да обезпечи законосъобразно развитие на исковия процес чрез проверка за наличие на абсолютните процесуални предпоставки, обуславящи надлежното упражняване на правото на иск и чрез спорното право, което предопределя надлежните страни при трудов спор за присъждане на имуществени обезщетения на кадрови военнослужещ при закриване на поделението, в което е служил. Поддържа, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя влязло в сила решение от 07.07.2004г. по гр.д.№682/2004г. на Хасковски ОС, в което е прието, че надлежна страна е МО на РБ, а не закритото поделение.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за спора за задължението на същия да обезпечи законосъобразно развитие на исковия процес чрез проверка за наличие на абсолютните процесуални предпоставки, обуславящи надлежното упражняване на правото на иск и чрез спорното право, което предопределя надлежните страни при трудов спор за присъждане на имуществени обезщетения на кадрови военнослужещ при закриване на поделението, в което е служил, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата, видно от приложеното към жалбата решение на окръжен съд. Ето защо е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. ГПК на решение от 14.04.2010г. по гр.д.№ 3932 / 2006г. на Софийски ГС по жалба на Т. Г. Б..
Делото да се докладва на Председателя на четвърто г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: