4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София, 27.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 6686 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. С. Т. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. Б., против въззивното решение № 241 от 16 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 3380 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г., с което е потвърдено решение № 4029 от 28 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 3345 по описа на Софийския градски съд за 2008 г. за отхвърляне иска с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД на Т. против Е. С. М. от [населено място] и „” Е., със седалище и адрес на управление в [населено място] за заплащане на сумата от 27200 лева.
В жалбата се поддържат всички основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че няма законово изискване за това кой задължително трябва да предложи сключването на договор и кой да приеме направената оферта, за да се приеме, че е налице сключен такъв между страните, а е безспорен фактът, че статии на медицинска тематика от касатора, след одобрение на М. в качеството й на заместник редактор, са били публикувани в съответния вестник, и за тях са му били заплащани определени суми пари. Посочено е като неправилно твърдението, че всички публикувани от 1999 г. до 2005 г. материали на касатора са хонорувани и заплатени, тъй като вещото лице е отговорило само на поставените от ответната страна въпроси, свързани с хонорари за други автори в периода 2000 г. – 2005 г. Неправилно съдът приема, че с експертизата не се доказвало сключен договор между касатора и издателя, тъй като такъв въпрос нито е поставян, нито експертът може да установи това. Заявено е, че статиите, които вещото лице е имало предвид, са обект на труда на различни специалисти и заплащането им не следва единствено от обема на текста, а и от други фактори. Като неверен е посочен изводът на съда, че ищецът не бил поискал правна помощ, въпреки че тази възможност му била изрично посочена, и вследствие пропуска на съда за касатора са настъпили редица неблагоприятни последици – поради напреднала възраст и влошено здраве той не се е явил на нито едно открито съдебно заседание, не е успял да внесе своята част от депозита за експертизата и съдът е допуснал такава само по въпросите на ответната страна. Заявява се, че до голяма степен предявеният пред съда иск е отхвърлен именно поради допуснати съществени процесуални нарушения, за които страната не е имала вина. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на разрешени от съда обуславящи изхода на спора въпроси.
Ответниците Е. С. М. и „.” Е., чрез процесуалния им представител адв. П. М., в отговор на касационната жалба сочат доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за правилността на обжалваното въззивно решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че ищецът не е присъствал на нито едно съдебно заседание в първата инстанция, не се е възползвал от възможността да ангажира допуснатите му доказателства, не е поискал от съда правна помощ, въпреки, че тази възможност му е била указана, не е поискал да бъде освободен от заплащане на депозит за вещо лице, поради което съдът е дал възможност на вещото лице да отговори само на въпросите на ответната страна. Счетено е, че ответницата М. в качеството си на заместник главен редактор е приемала за публикуване, но непоръчани от нея отделни материали на ищеца, като всички негови авторски материали са хонорувани и заплатени. Прието е, че от експертизата не било доказано, че ищецът има сключен какъвто и да е договор с издателя, както и уговорка за заплащане на материалите му по 200 лева, а от доказателствата не се установявало ответниците да са му поръчали и публикували 136 броя статии. Като неизяснено е останало кога е сключен твърденият от ищеца „устен договор”, тъй като не се посочва нито дата, нито са ясни поръчаните материали, не е ясна и уговорената цена. Заключено е, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение по договор, по силата на който ответниците да са поели задължение да заплащат на ищеца по 200 лева на статия.
К. съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане по втория от поставените от касатора правни въпроси, уточнен от състава на съда: има ли нарушение на основните начала на гражданския процес – състезателност, равенство между страните и установяване на истината, в случай, че съдът не се е произнесъл по молба за предоставяне на правна помощ. Този въпрос е обусловил изхода на спора, тъй като съдът е приел от една страна, че ищецът не е поискал правна помощ (в молба от 17 октомври 2008 г., приложена на л. 9 от първоинстанционното дело, е заявено искане от ищеца за назначаване на помощ по ЗПП), а от друга – че не са представени доказателства за възникнало облигационно правоотношение със съответните му елементи. Допускането на касационното обжалване следва да е по основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като на настоящия съдебен състав не е известна съдебна практика по въпроса.
Другите два въпроса не обосновават допускане на касационното обжалване. Пита се има ли значение за наличието и валидността на един договор, а и на едно облигационно правоотношение въобще, коя от страните е поела инициативата за сключването му, респективно – коя е приела офертата, и може ли приемащият да твърди неналичие на облигационна връзка, позовавайки се на факта, че не той е отправил предложението, а другата страна. Макар съдът да е изложил съображения в тази връзка, решаващият му извод е друг – ищецът не е доказал наличието на валидно договорно правоотношение с ответника и неизпълнение от страна на последния на задължението по него. Поставен е още и въпросът дължи ли съдът произнасяне по всички подадени до него молби, искания, жалби и т.н., включително по молба от страна по делото за предоставяне на правна помощ, и какви са последиците, ако произнасяне се дължи, но такова не е налице. Отговор на този въпрос ще се даде чрез тълкуването на касационния съд по първия правен въпрос.
Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса с разпореждане от 26 януари 2009 г. по гр.д. № 3345/2008 г., СГС.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 241 от 16 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 3380 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: