О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№444
С., 03.12.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 5550 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. К. , чрез пълномощника й адвокат С. С., против решение № 4293 от 16.06.2015 г., постановено по гр.д. № 1575 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, II-Е състав, с което е отменено решение № III-82-73 от 3.07.2014 г. по гр.д. № 82/2012 г. на Софийски районен съд, 82-ри състав и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Г. Х. К. против Ц. Н. К. иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за признаване за установено, че Г. Х. К. е собственик на апартамент № 101 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] придобит изцяло с нейни средства по време на брака й с Ц. К..
В писмения отговор, подаден по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, Ц. Н. К. оспорва основателността на касационната жалба, но не е изразил становище по основанието за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
В. съд е приел за установено, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 20.10.1996 г. и е прекратен с развод на 18.04.2011 г., както и че процесния имот е придобит на името на Галена Х. К. по предварителен договор от 16.10.2001 г. и окончателен договор за покупко-продажба от 19.10.2001 г. по нотариален акт № 140, том V, рег.7902, дело 784/2001 г. на нотариус с рег. № 06, като средствата, с които е заплатена покупната цена са предоставени от бащата на ищцата с дарствени намерения. Съдът се е позовал на практиката на ВКС по Решение № 878 от 20.12.2010 г. по гр.д. № 1477/2010 г., IV г.о. и Решение № 62/1.04.2011 г. по гр.д. № 1680/2009 г., IV г.о. /за които е счетено, че дават тълкуване, че ако имотът е придобит с парични средства на родителите на единия съпруг, то той не става изключителна негова собственост, а се създават облигационни отношения между родителите, дали въпросните средства и съпругът, който не е престирал парични суми във връзка с придобиването му/, както и по Решение № 355/9.01.2012 г. по гр.д. № 430/2011 г., II г.о. /за което е прието, че дава тълкуване, че ако дарената движима вещ- респ.парична сума е дадена от родителите на единия съпруг за нуждите на семейството на сина или дъщеря им и материалното подпомагане на семейството, то не може да се приеме, че тази хипотеза съзнанието на дарителя е да прояви щедрост само към собственото си дете. Д. намерение, възприемано като намерения да се прояви щедрост, не се презюмира , то се извлича от външни белези, от житейските факти довели до сключването на договора за дарение, до отношенията между дарител и надарен и др., които страните установяват в хода на съдебното производство като твърдения, възражения и факти, в хипотезите на оспорване. Д. намерение е намерение за облагодетелствуване на надареното лице, затова от значение е преценката дали конкретното дарение е морално и житейски оправдано, в контекста на събраните по делото доказателства/. Направен е извод, че от житейска и морална гледна точка е оправдано бащата на ищцата да подпомогне семейството й, давайки средства за осигуряване на техен собствен дом, в който да живеят двамата и непълнолетното им дете, като по делото е установено, че ищцата не е работила през този период и е полагала грижи за детето й, родено по време на брака й с ответника, както и че последният е полагал труд като шофьор на такси, давайки редовни нощни смени и предоставяйки въпросните средства, бащата на ищцата е имал намерение както да подпомогне финансово семейството на дъщеря си, така и да осигури спокойна обстановка за отглеждането на тяхното дете. Аргумент в подкрепа на този извод е почерпен и от сравнително дългия период от девет години, следващ закупуването на процесното жилище и моментът на настъпване прекратяване на брака и липсата на събрани доказателства по делото, от които да се установява фактът на съществуване на неразбирателство между страните, което евентуално да формира намерение у бащата на ищцата да я надари единствено нея. С оглед извода, че дарените средства за закупуването на апартамента от родителите на единия съпруг са за нуждите на семейството, е прието, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и предявения иск е неоснователен.
В касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване Галена Х. К. поставя следния, уточнен от съда въпрос: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни по делото факти и доказателства и съставлява ли необсъждането им, както и обсъждането на обстоятелства, които не са включени в предмета на доказване, съществено процесуално нарушение, за който поддържа, че е противоречиво разрешаван от съдилищата. Въпросът е обоснован с тезата, че съдът се е позовал на практика на ВКС, касаеща случаи на придобиване на собствеността на името на двамата съпрузи или на единия съпруг и претенция за трансформация на лично имущество от другия съпруг, без да отчете релевантния в случая факт, че съпругът, който претендира трансформацията на лични средства е страна по предварителния договор и по договора за покупко-продажба, както и че се е позовал на факти, които са били извън предмета на доказване, а именно, липсата на неразбирателство между страните за деветте години от закупуването до прекратяването на брака.
Поставеният въпрос е относим към начина на формиране волята на съда в атакуваното въззивно решение. По него е постановена задължителна практика на ВКС – например Решение № 129/29.06.2015 г. по гр.д. № 7040/2014 г., ІІІ г.о., Решение № 49/12.03.2015 г. по гр.д. № 5062/2014 г., г.о. и др. – поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4293 от 16.06.2015 г., постановено по гр.д. № 1575 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, II-Е състав.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът Г. Х. К. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 95.61 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: