Р Е Ш Е Н И Е
№ 444
С о ф и я, 30 октомври 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 17 о к т о м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от председателя – съдия Бойка Попова
касационно дело № 450 / 2008 година
Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Пловдивската апелативна прокуратура и жалба, подадена от з. на подсъдимия М. С. , против въззивно решение № 135 от 06.06. т.г., постановено по в н о х д № 224/2008 г от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена първоинстанционна осъдителна присъда.
С подадения протест се заявява касационното основание по чл. 348, ал.1 т.3 НПК и се предлага отмяна на оспорения съдебен акт и ново разглеждане на делото за утежняване отговорността на подсъдимия.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста.
В касационната жалба на подсъдимия са ангажирани всички основания по чл. 348, ал.1 НПК и са изложени доводи в тяхна подкрепа. Оплакванията се поддържат в третоинстанционното производство от подсъдимия и защитата му.
Обжалващите страни изразяват становище за неоснователност по насрещните оплаквания.
Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК и за да се произнесе взе предвид следното :
Първоинстанционната присъда № 43 от 20.03.2008 г по н.д. № 294/2007 г на Хасковския окръжен съд е издадена след проведено съкратено съдебно следствие по глава 27 НПК.
Наказателната отговорност на подсъдимия М. С. – 54 г, неосъждан, хърватски гражданин, е ангажирана за извършено на 02.03.2007 г на ГКПП „ К. А. ” престъпление по чл.242, ал.4, във връзка с ал. 2 НК – контрабанда в особено тежък случай на високорискови наркотични вещества -9.435 кг хероин със съдържание на активно действащо вещество от 67 % и 15.900 кг хероин със съдържание на активно действащо вещество от 69 % , чиято обща равностойност е в особено големи размери – 3 166,875 /три милиона, сто шестдесет и шест хиляди, осемстотин седемдесет и пет / лева, чрез налагане на наказание от 10 / десет / години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000 / сто хиляди / лева – санкции, определени при предпоставките на чл. 373, ал.2 НПК.
С присъдата са приложени разпоредбите на чл. 247, ал.7 и 8 НК по отношение предмета на престъплението и лекия автомобил марка „ Ф. Ф. ” с рег. № Z G 89 13 D B, послужил за превозването му.
Издадената присъда е проверена по протест на прокурора и жалба на подсъдимия и е потвърдена с решението, което сега страните оспорват по касационен ред.
По доводите, изложени в касационната жалба на подсъдимия М. С. :
1.За допуснато нарушение на материалния закон :
Възражението на защитата, че инкриминираното деяние следва да се квалифицира като опит към престъплението по чл. 242 НК е неоснователно, защото престъплението контрабанда е довършено от момента на фактическото пренасяне на предмета му през държавната граница. След паспортния контрол, подсъдимият С е пресякъл държавната граница и вече на територията на Р. България му е извършена митническата проверка, при която е открито наркотичното вещество. До този правилен извод / че деянието е довършено / са достигнали и предшестващите инстанции по повод тъждествено оплакване, направено от името на подсъдимия.
Другото оплакване за материална незаконосъобразност на съдебните актове е свързано с квалифициращия признак „ особено тежък случай „ и то също е било предмет на обсъждане от съдилищата.
Известно е, че окачествяването на даден случай като особено тежък е правен извод. Обстоятелствата, които характеризират случая като особено тежък са свързани с обществената опасност на деянието и дееца, начина на извършване на престъплението, тежестта на вината и пр.
Точно това е сторил и съда, като ръководен от разпоредбата на чл. 93.т.8 НК, е преценил всички установени по делото обстоятелства, които в своята съвкупност определят степента на обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. В тази връзка правилно съдът се е позовал на значителното количество наркотично вещество, високото съдържание на активен компонент, начинът на осъществяване на престъплението / укриване в специален тайник/ и пр. Този подход закономерно е предопределил изводи за изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.
В отговор на доводите, с които защитата оспорва направените изводи за личната степен на обществена опасност на жалбоподателя, следва да се отбележи, че оценката за нея не се прави само оглед на неговото минало, било то позитивно или не, защото по-същественото за тази преценка е проявлението на личността при конкретното престъпно деяние.
Възражението срещу квалифициращия признак „ особено тежък случай” не се обслужва и от обсъдения вече довод за липса на вредни последици с оглед неправилно поддържаната теза, че се касае за опит към контрабанда.
2. За допуснати нарушения на процесуални правила.
Защитата претендира допуснато нарушение на правилата по чл. 14, 16 и 301 НПК при формирането на извод, че изработването на специалния тайник в лекия автомобил е дело на подсъдимия, което е повлияло неблагоприятно върху наказателно-правното му положение.
Оплакването е неоснователно понеже игнорира процедурата пред решаващия съд : Съдебното следствие пред първата инстанция е проведено по реда на чл. 372, ал.4 във връзка с чл. 371, т.1 НПК, т.е, подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а фактическото обвинение, така както е очертано там, не съдържа констатации, че тайникът е направен от подсъдимия. По тази причина такива фактически изводи, не се съдържат, а и няма как да се съдържат, в присъдата и решението.
Друг е въпросът, че наличието на специално пригоден тайник за укриване и пренасяне на наркотични вещества в процесния автомобил / от техническа гледна точка изработката му е била предмет на изследване от автоекспертите / е обстоятелство, относимо към начина на извършване на престъплението, а така също е от значение и за отговорността на дееца , което съдилищата са и сторили.
3.За явна несправедливост на наложеното наказание
Извън претендираните корекции в правната квалификация на деянието с произтичащото от това смекчаване в наказателно-правното положение на подсъдимия, отговорността му се оспорва и на самостоятелно основание с доводи за явно завишени санкции. Проверката констатира, че при индивидуализиране на наказателната отговорност на касационния жалбоподател, не е налице подценяване на установени по делото обстоятелства, които са от значение в тази насока. Чистото съдебно минало, трудовата ангажираност и семейното положение на виновния са отчетени адекватно и справедливо.
За исканото допълнително смекчаване на отговорността защитата се позовава на „ особени лични” мотиви и подбуди за касационния жалбоподател да извърши процесното престъпление, данни за което обаче отсъстват в кориците на делото и по тази причина твърденията не могат да доведат до желания резултат.
С основание съдът е отказал да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК с оглед вида, характера и тежестта на престъплението, налагащи по- интензивна наказателна репресия чрез прилагане и на имуществена санкция.
Ето защо В К С прие, че в аспектите на чл. 348, ал.5 т.1 НПК наложените санкции не са в явно несъответствие с извършеното престъпление.
Затова не може да бъде удовлетворено касационното искане за намеса на В К С в санкционната част на присъдата и решението.
По доводите за явна несправедливост на отговорността на подсъдимия, изложени в подадения касационен протест:
Съгласно протеста, прокурорът счита, че наложеното наказание е занижено значително, без да посочи дали тази негова оценка касае всяка една от кумулативните санкции, или само някоя от тях / за разлика от въззивния протест, в който е оспорен единствено размера на лишаването от свобода /.
Съображенията, изложени по-горе по същия повод при разглеждане жалбата на подсъдимия, дават отговор и на възраженията,изложени протеста относно отговорността на виновния, а именно : Наложеното наказание като цяло не е занижено и е справедливо. Редукцията в санкциите, извършена при условията на чл. 55, ал.1 т.1 НК , е съобразена с тежестта на извършеното и с личността на конкретния деец, поради което не провокира целите, посочени в чл. 36 НК.
Затова искането на прокурора за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за утежняване положението на виновния, също не може да бъде уважено.
Поради изложените съображения решението, предмет на настоящата проверка, следва да остане в сила.
Затова и на основание чл. 354, ал.1 т.1 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 135 от 06.06.2008 г, постановено по в н о х д № 224/2008 г от ПЛОВДИВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :