О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София, 06.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 06.06.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 990 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. В. В. от [населено място], [община] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 71 от 09.01.2017 год. по гр.д.№ 2233/2016 г., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд № 1989/09.03.2016 г., по гр.д.№ 3495/2014 г. за отхвърляне на предявения от настоящия касатор пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ – за разликата над сумата 16 000 лв. до заявената, като претендирана във въззивната инстанция сума от 70 000 лева – обезщетение за причинени и неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие на 23.08.2013 г. на главен път Е -79 в района на [населено място], настъпило по вина на водач на моторно- превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована от ЗК „О. – КЛОН БЪЛГАРИЯ”, К., [населено място], заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на непозволеното увреждане до окончателното и изплащане и разноски.
Касаторът В., чрез пълномощника си адв.Д., въвежда оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД – касационно основание по чл.281,т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право, които уточнени от настоящата инстанция в съответствие с правомощията и, задължително разяснени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до приложението на установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане и до предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД в хипотезата на обективна невъзможност за формиране на собствена воля за извършване/ неизвършване на определено действие от страна на пострадалия, вкл. когато последният, като работник по неформално трудово правоотношение е подчинен на едностранно наложени му от работодателя условия за начина на изпълняване на трудовите функции и придвижване до отдалеченото работно място.
Като израз на поддържаното селективно основание по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК по отношение на първия от формулираните въпроси на материалното право е цитирано ППВС № 4/68 год. и са приложени постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС. Противоречие с формираната задължителна практика на касационната инстанция се поддържа и по отношение на формулирания въпрос № 2. Едновременно с въведения критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът счита, че материалноправният въпрос, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД в разглежданата специфична хипотеза, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна ЗК „ О. – КЛОН БЪЛГАРИЯ”, К.,със седалище гр.София, чрез процесуалния си представители – юрисконсулт С., в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, излагайки съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и евентуално по основателността на въведеното основание за касация по чл. 281, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните и съобрази данните по делото, в съответствие с правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Искането за допускане на касационно обжалване е основателно.
Поставените от касатора въпроси, свързани с приложение на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по 226, ал.1 КЗ/ отм./ и предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД са обусловили решаващите мотиви на въззивния съд и постановения въз основа на тях краен правен резултат по делото, поради което се явяват релевантни по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
Налице е и първият от визираните критерии за селекция, попадащ в обхвата на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за допускане касационното обжалване.
Възприетото от въззивния съд разрешение, свързано с приложението на чл.52 ЗЗД и критериите, въз основа на които следва да бъде определено обезщетението за причинените на ищците неимуществени вреди от непозволено увреждане, за да е справедливо противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена както в задължителното за съдилищата ППВС № 4/ 68 год., така и в съобразената със същото практика на касационната инстанция, създадена по реда на чл.290 ГПК, част от която посочена от касатора, чрез прилагането и към касационната жалба, според която справедливо обезщетяване по см. на чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи максимално точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице.
Следователно обстоятелството, че при определяне на обезщетението за обезщетяване неимуществените вреди на ищцата, настоящ касатор, причинени и в резултат на процесното ПТП, Софийски апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен всички обективно съществуващи факти, относими към понесените от нея болки и страдания обосновава правен извод, че в обжалвания съдебен акт е вложено различно от съдържащото се в цитираната задължителна практика на ВКС разбиране за „справедливост” – критерий, установен с чл. 52 ЗЗД, по който следва да бъде определен необходимия и достатъчен размер парично обезщетение, като заместваща поправянето им облага, което от своя страна обуславя и приложението селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато и по втория от формулираните материалноправни въпроси за проверка на възприетото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД със задължителната практика на ВКС, според която / ППВС № 17/63 год./, обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, само ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Критерият за определяне на конкретния принос на увреденото лице, е изрично посочен както в т.7 на ППВС № 17/63 год., така и във формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на касационната инстанция, изразена и в част от цитираните от касатора съдебни решения, с които решаващият състав на въззивния съд не се е съобразил изцяло макар формално да е посочил, че не вината на пострадалата, а причинната връзка между поведението и като пътник в увреждащия автомобил и настъпилия вредоносен резултат е от значение за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Позовавайки се на тази задължителна практика на ВКС решаващият състав на Софийски апелативен съд не е подложил на преценка цялостното поведение на увреденото лице, вкл. безспорното обективно отсъствие на осигурен предпазен колан в моторното превозно средство.
Що се касае до основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то е недоказано, поради липса на аргументация, съобразно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС относно вложеното от законодателя съдържание в същото.
Мотивиран от гореизложеното и като съобрази, че на осн. чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищцата е освободена от внасяне на д.т. настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 71 от 09.01.2017 г., по гр.д.№ 2233/2016 г., в частта, предмет на касационната жалба на С. В. В. с вх.№ 3140/22.02. 2017 год.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: