Р Е Ш Е Н И Е
№ 445
София, 18 ноември 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември 2014 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря …………Ил. ПЕТКОВА……………………… и в присъствието на прокурора от ВКП ……….Димитър Генчев…………….., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1266/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство пред ВКС е образувано по молба на осъдения В. К. М. с искане за възобновяване на производството по делото и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 96 от 16.01.2014 г., постановено по ВНОХД № 237/2013 по описа на Търговищки окръжен съд.
В молбата се излагат съображения за наличие на основанията за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. В обсега на съществените нарушения на процесуалните правила се сочи, че въззивната инстанция не е изпълнила указанията на касационната, дадени в предходното решение за възобновяване на производството по делото. Сочи се че не са обсъдени противоречията в доказателствата, както и не е отговорено на възражението за начина на приобщаване на лопатата като веществено доказателство. В заключение се твърди се, че отново въззивният съдебен акт страда от съществен порок – липса на мотиви. Прави се искане за възобновяване на производството по делото, отмяна на постановеното по него въззивно решение и връщането на делото за ново разглеждане на въззивния съд.
В съдебно заседание пред ВКС защитникът на осъдения поддържа молбата по изложените в нея доводи и с направеното искане.
Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, тъй като счита, че не са налице основания за възобновяване на производството, тъй като нередностите, констатирани при предходното разглеждане на делото, са били отстранени.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивното решение, намери следното:
С първоинстанционната присъда № 53 от 12.10.2012 г., постановена от Търговищки районен съд по НОХД № 587/2012г. подс. В. К. М. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 269 ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е било отложено за срок от три години.
С въззивно решение № 135, постановено на 16.01.2012 г. от Търговищкия окръжен съд по ВНОХД № 258/2012 г., първоинстанционната присъда е била потвърдена.
Така постановеното решение на въззивния съд е било отменено по реда на възобновяването от ВКС с решение № 498/20.11.2013 г., постановено по НД № 1531/2013 г. и делото е било върнато за ново разглеждане на въззивния съд.
След провеждането на второто по ред въззивно производство е постановено ново въззивно решение, с което отново е потвърдена първоинстанционната присъда. С молбата си за възобновяване осъденият М. атакува този съдебен акт.
Молбата за възобновяване на осъдения М. е процеуалнодопустима, тъй като е подадена в предвидения в чл. 421 ал.3 от НПК шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да възобнови производството по делото и да го върне за ново разглеждане на въззивния съд, предишен състав на ВКС е счел, че решението не отговаря на изискванията на чл. 339 ал.2 от НПК, тъй като не съдържа анализ на противоречивите групи доказателства и отговор на наведените от защитата доводи.
Дадени са указания за отстраняване на недостатъците на съдебния акт, които при новото разглеждане на делото да бъдат отстранени.
В молбата за възобновяване, поставила началото на настоящето производство, по същество се сочат същите основания за възобновяване, както и при предходното разглеждане на делото пред ВКС.
Проверката на съдържанието на въззивното решение не сочи при постановяването му да е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да прави неразбираема волята на съда за страните в процеса.
На първо място, в искането се твърди, че въззивната съдебна инстанция не е направила задълбочен анализ на всички доказателства, а по същество е преповторила мотивите на предходното /отменено по реда на възобновяването/ въззивно решение. Този аргумент не намира основание в съдържанието на атакувания съдебен акт. Проверяваната съдебна инстанция е подложила на задълбочено аргументирано проучване съдържанието на всички гласни доказателствени средства –показанията на свидетелите И., А., Г., С. /всички полицейски служители/, на свидетелката К. М. /съпруга на осъдения/, както и обясненията на последния /вж л.15-16/. Добросъвестният прочит на решението не сочи на наличие на твърдяното от защитата обстоятелство – пълно преповтаряне на мотивите на предходното въззивно решение. Доказателствените източници са анализирани не само поотделно, но и в съвкупност, като за некредитирането на тезата на подсъдимия и на неговата съпруга са изложени подробни и обосновани с останалите доказателства аргументи. По същество по делото са налице две групи гласни доказателствени източници – първата, състояща се от свидетелите – служители на полицията, и втората – състояща се от осъдения и неговата съпруга. Задължение на съда е било да изложи съображения защо дава вяра на едната и не кредитира другата група. С тази задача по оценка и анализ на доказателствата въззивният съд се е справил съобразно изискванията на процесуалния норматив, съдържащ се в чл. 339 ал.2 от НПК. Въззивният съд не е длъжен да преповтаря съдържанието на свидетелските показания, а да посочи тези обстоятелства, при които са налице противоречия, като изложи съображения кои от тях приема и причините за това. Изключително подробно въззивната инстанция е аргументирала извода си за необходимост да кредитира показанията на четиримата полицейски служители, измежду които не е открила съществено противоречие. Единственото различие е открито в показанията на св. И. относно обстоятелство, което няма отношение към съставомерността на деянието на М., но и за него са изложени мотиви защо въпреки наличието му, съдът не е намерил противоречие в показанията на свидетелите, които ползват обвинителната теза. Фактът, че част от свидетелите – Ж. Г. и Ж. С., не свидетелстват за началото на инцидента, е обясним с обстоятелството, че те възпроизвеждат факти от различен етап на неговото развитие, а не от неговото начало, както са направили свидетелите И. и А.. Това обаче не е противоречие в показанията им, поради което търсенето на такова е неуместно най-малкото поради това обстоятелство. Т ам, където действително е било налице противоречие, включително и в показанията на св. К. М. /между показанията от съдебната фаза и от досъдебната/, те са обсъдени от въззивния съд с необходимата прецизност и аргументация /вж л.16/ .
Не е налице изопачаване на което и да е от доказателствата, послужили за направата на фактическите и правни изводи от двете съдебни инстанции, нито пък е игнорирано каквото и да е доказателство, което да би могло да доведе до различен правен извод относно фактите на деянието и участието на подсъдимия в него, както и за неговото виновно поведение. Събраната от първостепенния съд доказателствена съвкупност е била подложена на анализ и от въззивния съд, който е отговорил аргументирано на доводите от бланкетната въззивната жалба, развити впоследствие в хода на пренията пред съда, касаещи оценката на доказателствените източници. Когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста. Такъв довод – относно начина на приобщаването на лопатата към делото като веществено доказателство, отново е направен и при повторното разглеждане на делото пред въззивния съд и е получил аргументиран отговор. Безспорно е установено, че лопатата е била в ръцете на осъдения М. при започването на инцидента, била е изтръгната от там от св. А. /л.112/ и захвърлена на поляната, след което е предадена на разследващия орган от св. А. /л.12 от ДП/. Приобщаването на веществени доказателства към делото може да става не само чрез принудителното изземване на вещите /претърсване или обиск/, чрез оглед, но и чрез тяхното доброволно предаване на органа по разследването. Съгласно чл. 159 ал.1 от НПК всяко лице има задължение да запази и предаде на съда или на органите на досъдебното производство намиращите се у него предмети, които могат да имат значение за делото. Процесуалният закон не изключва от кръга на тези лица органите на полицията. Когато във връзка с работата им един предмет се е оказал в тяхна фактическа власт, няма причина той да не бъде приобщен към доказателствената съвкупност чрез неговото доброволно предаване, като в протокола, оформен за това действие, се опишат обстоятелствата, при които е станало това.
С оглед на изложеното ВКС намери, че на всички доводи на осъдения и неговата защита, изложени пред въззивната инстанция, е отговорено прецизно, поради което съдът не може да бъде упрекнат, че е нарушил изискванията за съдържанието на въззивния съдебен акт. Изцяло са били изпълнени указанията в отменителното решение на предходен състав на ВКС, поради което няма основание за повторно възобновяване на производството и връщане на делото на въззивния съд, тъй като не налице съществено нарушение по смисъла на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че липсват основания за възобновяване на производството по делото, поради което искането на осъдения В. М. следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, на осн. чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. К. М. за възобновяване на производството по ВНОХД № 237/2013 г. по описа на Търговищкия окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.