О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
София, 03.11.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1733 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на П. М. Н. чрез пълномощника й адвокат М. П., Д. А. С. чрез пълномощника й адвокат Г. М. и П. М. П. чрез пълномощника му адвокат И. Д. против решение № 8884 от 8.12.2016 г., постановено по гр.д. № 6964 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 28.12.2015 г. по гр.д. № 5232/2014 г. на Софийски районен съд за уважаване на предявения от С. Д. М. и И. Д. М. против П. М. Н., П. М. П. и Д. А. С. установителен иск за собственост въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 75, том X., рег.2275, д. № 2074/1946 г. на I Нотариус при Софийски Областен съд и наследствено правоприемство от Д. М. /М./ Ц. на УПИ X.-91 за ЖС в кв.19 по плана на [населено място], местност Н. „Х..В.“, с площ от 380 кв.м., като на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт № 195, том V, рег. № 35670, д. № 909/2013 г. на нотариус рег. № 274, с който за собственици на имота въз основа на давностно владение и наследство са признати П. М. Н. и П. М. П..
С. Д. М. и И. Д. М. са подали писмен отговор чрез пълномощника си адвокат А. П. по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Въззивният съд е възприел фактическите и правни констатации на първоинстанционния, с изключение на изводите, че оспореното удостоверение за идентичност на имена не е издадено въз основа на регистрите на населението, както и че свидетелите на ответниците не установяват точното местонахождение на имота. В отговор на оплакванията в жалбите е приел, че Д. М. Ц., баща и наследодател и ищците е придобил собствеността на имота по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 75/1946г., където е вписан като Д. М. Ц., хлебар, жител на [населено място].
Счел е, че обстоятелството, че на едно и също лице принадлежат различните имена по титула за собственост се установява при съпоставката на всички представени по делото доказателства. Според оспорените от ответниците /настоящи касатори/ документи – УН № 2757/30.12.2013 г. на СО район „С.“, удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 30.01.2014 г. на СО район „Л.“ и декларация за идентичност на имена от 23.01.2014 г. на ищците, която декларация като частен свидетелстващ документ по чл.180 ГПК няма обвързваща доказателствена стойност и за нея не следва да се открива производство по оспорване – на лицето Д. М. Ц. с ЕГН [ЕГН], като баща и наследодател на ищците принадлежи името Д. М. Ц..
В подкрепа на извода, че имената принадлежат на едно и също лице са останалите неоспорени по съдържание официални документи, ползващи се с материална доказателствена сила съгласно чл.179, ал.1 ГПК, както следва: Според свидетелство за свето кръщение Д. М. Ц., [дата на раждане] в [населено място] има баща М. Ц. Ри… (останалото e нечетливо изписано). Според удостоверение № 13617/30.03.1953г. на СГНС, Б. район, Д. М. Ц., [дата на раждане] в [населено място] и Д. М. Ц. са имена на едно и също лице. Съобразно съпроводително писмо от 13.05.2015г. на СО район „С.“, горното удостоверение за идентичност на лице с различни имена е издадено след справка в НБД „Население“ и регистрите на общинския район, като се прилагат съответните документи, послужили при издаването, а именно: личен регистрационен картон от ЕСГРОАН на Д. М. Ц., [дата на раждане] в [населено място], хлебар, с деца – ищците; както и преписи от том 358, стр.35 от регистрите от 1935 г. и том 211, стр.258 от регистрите 1947 г., съхранявани в СО район „Т.“. Тези регистри съдържат вписвания, че Д. М. Ц., [дата на раждане] в [населено място] е хлебар и с деца ищците, посочени с фамилия М.. Според съпроводително писмо от 14.05.2015 г. на СО район „Л.“, удостоверението за идентичност на лице с различни имена е издадено въз основа на съответно приложените към него документи. Сред тях са представените по делото и вече обсъдени нот. акт № 75/1946 г.; УН № 2757/30.12.2013 г.; удостоверение № 13617/30.03.1953 г.; както и отделно скица от 03.01.2014 г. на СО район „Л.“. Към писмото е приложена и скица от 19.06.2007 г. на СО район „Л.“. И в двете скици, като собственик на процесния имот е вписан Д. М. Ц./Ц. въз основа на нот. акт № 75/1946г. Според същото съпроводително писмо, след справка с стари регистри на населението, а именно представените вече по делото преписи от том 358, стр.35 от регистрите от 1935 г. и том 211, стр.258 от регистрите 1947 г., се установява, че няма данни от кога и на какво основание са променени имената на лицето Д. М. Ц., [дата на раждане] в [населено място]. Според съдебно-техническата експертиза и приложеното към нея извлечение от разписен списък към плана на [населено място], м. „Х.“ от 1966 г., срещу процесния имот, посочен като бивш имот пл. № 236ж е вписан Д. М. Ц. въз основа на нот. акт № 75/1946 г. Вещото лице обсъжда и приложения по делото разписен списък към проектоплан на регулационен план на м. „Х.“, където срещу процесния имот, посочен като бивш имот пл. № 236ж е вписан Д. М. Ц..
Въззивният съд е приел, че при анализ на взаимно логически допълващите се, но не и изключващи се, вписани данни за ЕГН, дата и място на раждане, професия, деца, имена на бащата на лицето, притежаван процесен имот и съответен титул за собственост се налага извод, че наследодателят на ищците е носител на всички посочени по-горе имена. Ответниците, чиято е доказателствената тежест по чл.193, ал.3, изр.1 ГПК, не оборват истинността на съдържанието на оспорените от тях официални документи – удостоверения за наследници и за идентичност на лице с различни имена, относно името на бащата на ищците и пряката родствена връзка помежду им. Обективираното в оспорените документи се подкрепя напълно от останалите писмени доказателства – обсъдените официални документи с обвързваща доказателствена сила, която не е опровергана и заключението на СТЕ. Сред тях са и официалните документи, послужили при съставяне на оспорените удостоверения, включително след извършени служебни справки от общинските длъжностни лица в регистрите на населението. Обстоятелството, че не е ясна причината, поради която наследодателят на ищците е вписван в различни документи с различни имена, само по себе си не е основание да се отрече доказаното съществуване на един единствен гражданскоправен субект, какъвто е бащата на ищците, макар и с различни имена.
За неоснователно е прието и възражението за придобиване на имота по давност от ответниците П. М. Н. и П. М. П.. Свидетелят В., който живее в имот, находящ се в близост до процесния, знае, че от 1957 г. Д. живее и обработва спорния имот, като до смъртта си често го посещава. Трите нови къщи в имота са построени за 2-3 три години през последните 5-6 години, считано от разпита му в о.с.з. 03.11.2014 г. Свидетелката Р. като непосредствен съсед на процесното място допълва, че същото първоначално се обработва от родителите на ищците, които приживе го посещават два-три пъти седмично, като копаят, садят, правят беседка и изграждат постройки. През периода от смъртта на бащата Д. Ц. (поч. 1997 г.) до 2001 г. мястото се посещава от ищците, като по-рядко от ищцата и по-често от ищеца, който го обработва и си държи там инструменти, а след 2001 г. в имота се настаняват да живеят цигани в преместен от тях фургон. Свидетелят Т., който от 2004 г. живее в имот срещу процесния изяснява, че ищците идват в мястото, а през 2006 – 2007 г. одобряват вече започнатите от свидетеля дейности по почистване и засипване с чакъл на празното място. Съдът е счел, че свидетелите М. и М. имат лични впечатления съответно считано от 2010 г. и от 2008 г. за обработване на имота от Й. – майка на ответниците П. Н. и П. П., която сади и полива цветя и зеленчуци, а след смъртта й през 2011 г. – от ответницата П. Н.. Последната построява новите къщи, според свид. М., чиито показания са основани на лични наблюдения само при инцидентни посещения заедно с ответницата, а според свид. М. наема хора да го почистват от бурени. За предходен период, свид. М. изобщо няма впечатления, а тези на свид. М. са опосредени от сведения, черпени единствено от ответницата. В този смисъл, не се доказва със сигурност конкретен и по-ранен период на упражнявана фактическа власт от ответниците или тяхната наследодателка.
При така възприетите свидетелски показания, въззивният съд е направил извод, че върху спорния имот последователно се упражнява фактическа власт, при условията на присъединено владение по чл.82 ЗС, най-рано от 1957 г. и най-късно до 2007 г. от родителите на ищците, съответно от самите ищци. След 2001 г. не изгубват владението поне до 2006-2007 г., защото демонстрират правомощия на собственици, които при посещенията си след 2004 г. продължават да се интересуват от имота и дават одобрение за предприети от трети лица действия по неговото облагородяване. Отново в хипотезата на чл.82 ЗС, имотът се владее най-рано от 2008 г. от майката на ответницата П. Н. и съответно от последната. Няма данни за установена фактическа власт от ответника П. П.. Периодът от 2008 г. до 31.01.2014 г., когато с предявяване на исковата молба се прекъсва теченето на давността съгласно чл.116, б. „б“, предл.1 ЗЗД, се явява недостатъчен за изтичане на 10-годишния придобивен давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС в полза на ответниците.
Касаторите П. М. Н. и П. М. П. поддържат, че въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС, според което в производството по отрицателен установителен иск за собственост ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му, като при липса на правен интерес производството се прекратява. Д. е обоснован с твърдения, че по делото липсват доказателства, обосноваващи правния интерес на ищците от водене на делото, респ. твърдяното право на собственост, тъй като не е установено наследодателят им Д. М. Ц. да се легитимира като собственик с нотариалния акт от 1946 г., по който имотът е закупен от Д. М. Ц.. Твърдяното противоречие не е налице – въззивният съд е формирал извод, че наследодателят на ищците е ползвал различни имена, включително името Д. М. Ц., поради което ищците са доказали твърдението, с което са обосновали правния си интерес от иска, а именно, че са собственици по наследство на имота, закупен от наследодателя им през 1946 г.
И тримата касатори поддържат, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 372/27.04.2010 г. по гр.д. № 90/2009 г., I г.о. по въпроса: за значението на издадено от общината удостоверение за идентичност на имената и начина на доказване идентичността на имената на едно лице по два различни документа, в което при даване отговор на правния въпрос е прието, че за да се приеме, че два или повече документа се отнасят до едно и също лице е достатъчно в тези документи да съвпада поне личното име на лицето и да има доказателства за причините, поради които това лице е използвало различни бащино и фамилно име в тези два документа /например, поради сключването на брак преди 1944 г., когато съпругата е запазвала само личното си име, а за нейно бащино и фамилно име са се вписвали личното и фамилното име на съпруга й/. В случая въззивният съд е приел, че обстоятелството, че не е ясна причината, поради която наследодателят на ищците е вписван в различни документи с различни имена, само по себе си не е основание да се отрече доказаното съществуване на един единствен гражданскоправен субект, какъвто е бащата на ищците, макар и с различни имена. Следователно касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е необходимо тълкуване дали във всички случаи при доказване идентичността на имената на едно лице по два различни документи е необходимо да има доказателства за причините, поради които това лице е използвало различни бащино и фамилно име в тези два документа.
Касаторът Д. А. С. поддържа че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС и по следните въпроси:
1) за истинността на оспорения документ и следва ли в решението да се съдържа изричен диспозитив, признаващ за доказано /установено/ или за недоказано /неустановено/ оспорването на истиността на документа по реда на чл.193 ГПК.
2) когато издаденото удостоверение представлява административен акт, следва ли да се проверява и неговата законосъобразност /включително компетентност, форма, ред и предпоставки за издаването му.
3) за преценката на свидетелските показания.
Първият въпрос е неотносими към мотивите на въззивният съд. Насочен е към изводите на районния съд, който е приел оспорването на документ за неоснователно, но въпрос за липса на диспозитив не е повдиган или искане за допълване на първоинстанционното решение не е правено.
Съдът е формирал извод за идентичност на лице, ползвало различни имена, въз основа на представения доказателствен материал, а факта, че този извод не съвпада с тезата на касаторите, не може да бъде свързан с втория поставен въпрос.
По третия въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, според която съдът трябва да изложи доводи защо дава вяра на едната група свидетели, а не на другата група свидетели, които говорят за различни обстоятелства, свързани с упражняването на фактическата власт върху имота от страните по делото; съдът следва да мотивира защо дава вяра на едни свидетелски показания и не дава на другите; при наличие на противоречие между двете групи свидетели, съдът следва да ги анализира детайлно и във връзка с останалите доказателства по делото и като отчете евентуалната из заитересованост. Въпросът не е свързан с мотивите на въззивния съд, който е приел, че наследодателката на касаторите са владяли процесния имот, а с мотивите на районния съд, който е приел че свидетелите не са установили кой имот е владяла наследодателката на ответниците, поради което не може да обуслови допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8884 от 8.12.2016 г., постановено по гр.д. № 6964 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд.
В едноседмичен срок от съобщението П. М. Н. и П. М. П. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационните им жалби в размер на 117.24 лв.
В едноседмичен срок от съобщението Д. А. С. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната й жалба в размер на 117.24 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство по жалбата на неизпълнилия указанията касатор ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: