Р Е Ш Е Н И Е
№445
гр.София, 05 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
със секретар Иванка Илиева
и с участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 472/2008 година
Касационното производство е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите А. Г. А. , М. С. М. и О. Д. Д. срещу присъдата на Варненския окръжен съд под № 6 от 25.І.2008 год. по внохд № 1640/2007 год., която присъда е нова след частичната отмяна на присъда № 402 от 5.VІІ.2007 год. по нохд № 3295/2005 год. на Варненския районен съд.
Оплакването в жалбата от защитника на А. е за неправилно прилагане на материалния закон – подсъдимият не е извършил престъпление по чл.198, ал.1 НК, тъй като не е участвал нито в отнемането на инкриминираната вещ, нито в упражняването на принуда спрямо лицето, от което е била отнета. Иска се отмяна на въззивната присъда и оправдаване на А.
В жалбата от двамата защитника на М. се твърдят допуснато нарушение на материалния закон – М. „категорично” е отказал да закупи предложения му мобилен телефон, предмет на грабеж, при което не е осъществил основния състав на престъплението по чл.215, ал.1 НК-и на съществено процесуално нарушение – при четенето на въззивната присъда е било обявено, че на М. се налага наказание от 1 година лишаване от свобода, докато записаното в присъдата наказание е 3 години лишаване от свобода. Иска се отмяна на въззивната присъда и оправдаване на М. или връщане на делото за ново разглеждане.
Защитникът на Д. също прави възражения за допуснато нарушение на материалния закон, който неправилно бил приложен и за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили процесуалните права на М. Доводи в подкрепа на твърдяните неправилности не са изложени.
В съдебно заседание защитниците на подсъдимите-служебен на А. и упълномощени от М. и Д. подадените жалби.
За основателна прокурорът намира единствено жалбата на М. и заключението му е той да бъде оправдан, а по отношение на останалите подсъдими въззивната присъда да се остави в сила.
Върховният касационен съд установи:
С първоинстанционната присъда А. А. е признат за невиновен в това, на 13.І.2005 год. във Варна сам и посредством малолетния Б. В. Б. насилствено да е откраднал от З. Н. Рафаилов мобилен телефон СОНИ ЕРИКСОН Т 610 на стойност 198 лева, при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл.198, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 НК. М. М. и О. Д. са признати за невиновни в това, на 13.І.2005 год. във Варна, с цел да набавят за Д. имотна облага, да са спомогнали да бъде отчужден/от М. / и придобит /от Д. / въпросния мобилен телефон, извършвайки престъплението по занаят, в качеството им на продавач-консултант/Мирчев/, собственик и управител/Димитров/ на заложна къща „Ахил”-Варна, при което са оправдани по обвинението по чл.215, ал.2, т.3 НК. Четвъртият подсъдим, В. А. Д. , е признат за виновен в това, че макар и непълнолетен, но можещ да разбира значението на постъпките си и да ги ръководи, с цел да набави имотна облага за себе си и още за А. А. , Б. Б. , В. О. В. и Е. Л. М. , е спомогнал на 13.І.2005 год. във Варна да бъде отчужден горния мобилен телефон, знаейки че е придобит чрез престъпление, за което и на основание чл.215, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.4 и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК е наказан с обществено порицание.
С обжалваната присъда А. , М. и Д. са признати за виновни съобразно повдигнатото и поддържано срещу им обвинение като А. , във връзка с чл.63, ал.1, т.3 НК, е наказан с 6 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 1 година и 6 месеца, а М. и Д. – на по 3 години лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от по 3 години, както и с глоба съответно 1 000 и 2 000 лева
Жалбата от защитника на подсъдимия А. Артюнян е неоснователна. Материалният закон е правилно приложен и не е налице касационното основание по чл.348, ал.2, предл. първо НПК. Приетите за установени факти: предварително взетото решение, вкл. от А. и Б. да „вземат” нечий мобилен телефон с цел да го продадат; ориентирането им към Зл. Рафаилов, за чието семейство са предполагали, че е с добро материално състояние и отвеждането от А. на Рафаилов към сравнително безлюдно място определено сочат, че в представите на този подсъдим не е имало никакво съмнение, че при отказ на пострадалия, спрямо него ще се упражни принуда. Целта е била отнемането на мобилния, при това основателно предполагаемо „скъп” телефон, по всякакъв начин, а наивно би било на А. да се приписва, въпреки непълнолетието му, мисълта, че Рафаилов доброволно би предал нему и на Б. собствената си вещ.
Жалбата от двамата защитника на подсъдимия М. М. е също неоснователна.становено е по начин, който и страната на М. не оспорва, че същият в качеството му на продавач в заложна къща „Ахил”-Варна”, е бил уведомен от Вл. Д. и В. В. за престъпния произход на предложения му за изкупуване мобилен телефон. М. действително не е изкупил телефона, но давайки тази възможност на собственика на заложната къща, без да го запознае с произхода на вещта, съзнателно е допринесъл за нейното отчуждаване, при което осъждането му за вещно укривателство „по занаят” не съставлява нито неправилно прилагане на закона, нито неприлагане на закона, който е следвало да се приложи.
Твърдението за допуснато процесуално нарушение, каквото е описано в жалбата от защитниците на този подсъдим, е безпредметно да се обсъжда в производство като настоящото.
Жалбата от защитника на подсъдимия Орл. Д. е основателна. Макар безмотивна, в нея се сочи допуснато процесуално нарушение, ограничило правата на този подсъдим и това нарушение е налице. С първоинстанционната присъда Орл. Д. е бил оправдан, а с въззивната-осъден без за това да е имало съответен протест и в нарушение на чл.336, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 НПК. В абз. предпосл. от мотивите към въззивния протест /л.63 от възз.д./ прокурорът изрично е посочил, че по „отношение извършеното от подс. О. Д. действително не са събрани доказателства относно престъпление по чл.215, ал.2, т.3 от НК”, което означава единствено, че оправдаването на О. Д. от първата инстанция се счита за правилно и не е предмет на подадения протест. Същата позиция прокурорът е застъпил и в съдебното заседание на 25.І.2008 год. в репликата си след и по повод пледоарията от защитника на Орл. Димитров. Налагащото се заключение е, че с подадения въззивен протест, мотивите към който са негова неразделна част, оправдаването на подсъдимия О не е било оспорено, с осъждането му въззивната инстанция е надхвърлила правомощията си, очертани с цитирания чл.336, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 НПК и по отношение на този подсъдим въззивната присъда следва да бъде отменена.
Съобразно дотук казаното и чл.354, ал.1, т.2 и 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 6 от 25.І.2008 год. по внохд № 1640/2007 год. на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, С КОЯТО Е ОСЪДЕН О. Д. Д. за престъпление по чл.215, ал.2, т.3 НК, в която част обявява за ВЛЯЗЛО В СИЛА ОПРАВДАВАНЕТО му за същото престъпление с присъда № 402 от 5.VІІ.2007 год. по нохд № 3295/2005 год. на Варненския районен съд.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОСТАВЯ присъдата на Варненския окръжен съд В СИЛА.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ