Р Е Ш Е Н И Е
№ 446
гр. София, 12.12.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Биляна Чочева
при участието на секретаря Н. Цекова
и в присъствието на прокурора Т. Комов
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 1371/2014 година.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. И. Г., чрез неговият служебен защитник – адвокат В. Х., против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 99/2014 г. Сочи се, че са допуснати нарушения на закона, съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание явно несправедливо. Направени са алтернативни искания, за изменение на съдебния акт в частта му за приетата правна квалификация, за намаляване размера на наказанието и приложение на чл. 55 и 66 НК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че не са допуснати сочените нарушения, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С въззивно решение № 478/17.07.2014 г., Пловдивският апелативен съд, наказателен състав, е потвърдил присъда № 7/28.01.2014 г., постановена по нохд № 1627/2013 г., на Пловдивския окръжен съд, с която подс. П. И. Г. е бил признат за виновен в извършено на 12.04.2012 г. в гр.С., престъпление по чл. 115 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на шест години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при „строг” първоначален режим, зачел е предварителното задържане и се е произнесъл по веществените доказателства и направените разноски.
По довода в жалбата за нарушение на закона:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията във връзка с този довод, релевирани в жалбата, се свеждат по същество до твърденията, че не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, тъй като не са били обсъдени обективно, всестранно и пълно събраните доказателства и е последвал незаконосъобразен извод относно правното квалификация на деянието.
При приетите за установени от въззивният съд фактически обстоятелства, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. По своята същност, възраженията на подсъдимия и неговата защита, се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционния съдебен акт, във връзка с приетата фактическа обстановка, на основата на събраните и преценени данни от доказателствените средства и от там за правната квалификация на извършеното. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата от този съд, е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти, след провеждане и на собствено съдебно следствие за събиране на доказателства, чрез нов разпит на експерти, свидетели и изслушване на повторна, арбитражна, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. П. Г., в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление, са подкрепени от частично кредитираните му обяснения, посочени в мотивите, от показанията на св. Л. Ч., Г. Ч., от експертните заключения и обясненията на вещите лица в съдебно заседание, подробно обсъдени от състава на съда, от данните по приложените многобройни писмени доказателства. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен, задълбочен, самостоятелен, подробен и прецизен анализ на събраните доказателства. Установените данни от посочените доказателствени източници, правилно оценени от въззивната инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен от подсъдимия, именно състава на това престъпление. Твърдените противоречията между данните в доказателствените средства, са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 339, ал. 2 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно и точно е посочено на кои от тях се дава вяра, на кои не и защо и на кои се гради направения извод за авторството на деянието и виновността на подсъдимия. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото му на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред, на вътрешното убеждение, на въззивния съд, при вземане на решения от съществото на делото. В случая, то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване изводите, че се касае за умишлено умъртвяване на лице са напълно законосъобразни.
Въззивният съд в мотивите си внимателно и подробно е обсъдил обясненията на подс. П. Г., съпоставил ги е с показанията на св. Л. и Г. Ч. с тези на св. К., с посочените експертни заключения и обясненията вещите лица в съдебно заседание и с основание не им е дал пълна вяра, като опровергани от последните. Поради това и изводите му са непротиворечащи на свидетелските показания, експертните заключения и приложените писмени доказателства. Отказът на съда да кредитира безусловно изложеното от подсъдимия, не съставлява нарушение на закона. Версията на касатора е била обсъдена обстойно, както от решаващия така и от въззивния съд и с основание отхвърлена, като опровергана от другите посочени по – горе доказателства. Обясненията му са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива обяснения, Каквито намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова, достоверността им относно фактите от предмета на доказване в процеса се оценява на общо основание, заедно с данните от всички други доказателства и доказателствени средства възприети непосредствено и инстанционните съдилища са сторили точно това. В мотивите, въз основа и на допълнително събраните данни от доказателствените средства, подробно е посочено, кои доказателства опровергават твърденията на подс. Г. – липса на следи в областта на шията при извършеното му освидетелстване, обясненията в съдебно заседание на в. л. Ш., показанията на св. Ч., СМЕ на труп, СППЕ. Поради това е законосъобразен извода, че подс. П. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 115 НК, като е налице причинна връзка между извършеното деяние и престъпния резултат. В тази връзка, относно правната квалификация на деянието, която се оспорва пред настоящата инстанция, правилно са били преценени данните от посочените доказателствени средства. Изложените в тази връзка мотиви – л. 12 са подробни, основаващи се на установените и приети данни по делото, въз основа на събраните доказателства, споделят се и от настоящата инстанция и не се нуждаят от подробно преповтаряне.
Законосъобразно и предходната съдебна инстанция е приела, че в конкретния случай, с оглед на установените фактически обстоятелства не съществуват основания да се счете, че подс. Г. е действал в състояние на силна уплаха, че е било налице непосредствено противоправно нападение, че е налице чл. 119 НК, както и че е действал в афектно състояние. Поради това и деянието правилно е квалифицирано по посоченият текст от НК.
Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивният съд, относно приложението на материалния закон и потвърждаването на осъдителна присъда, именно по чл. 115 НК. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Г. е извършил престъпление по този текст от НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
И второто касационно основание по тази жалба – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на касатора П. Г.. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Пловдивският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, допуснати са искани доказателства, осигурена е възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Същият е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, ползвайки адвокатска защита, да дава обяснения и прави искания. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.
Този съд, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всетранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това, не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпросите, извършено ли е или не и какво престъпление от подс. Г., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, експертните заключения, приложените писмени доказателства, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкириминирания период. След като е приел по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, правилно го е осъдил за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционният съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
В мотивите си, Апелативният съд изрично е посочил, кои доказателства кредитира изцяло и отчасти, обосновавайки по какви съображения и те са били обсъдени подробно, поотделно и в съвкупност с останалите данни от гласните доказателствени средства, експертни заключения и писмени доказателства.
Право на тази инстанция е да прецени необходимостта от допускане или не на искани доказателства. Видно от протоколно определение от 24.04.2014 г., въззивният съд се е произнесъл в съответствие с разпоредбите на чл. 327 НПК и отказвайки допускането на повторна СМЕ на труп, не е допуснал нарушение на процесуалния закон. Законодателят е предоставил на съда правото на преценка за допускане на искани доказателства.
Ето защо, касационната жалба и в тази си част се явява изцяло неоснователна.
По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:
Неоснователно е и това неконкретизирано възражение по направения довод – за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне на размера му и апелативният съд е подложил на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които са от значение за това и правилно е било прието наличие на многобройни такива, като наказанието е било наложено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, значително под долния предвиден в закона размер. Ето защо, решението и в тази му част се явява законосъобразно, а определеното по размер наказание, за извършеното престъпление – справедливо. В този вид и размер, в най-пълна степен ще осъществи целите му посочени в чл. 36 НК. То е напълно съответно, на тежестта на извършеното деяние и данните за личността на дееца. По-нататъшното му намаляване, няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, задачите на индивидуалната и генерална превенции.
Ето защо, касационната жалба се явява неоснователна и в тази си част.
С оглед на всичко изложено, за неоснователността на касационната жалба въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 478/ 17.07.2014 г., постановено по внохд № 99/2014 г., на Пловдивския апелативен съд, наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: