Р Е Ш Е Н И Е
№446
гр.София, 14 ноември 2008 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
При участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ
секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА, разгледа
докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело № 433/2008 год.
Делото е образувано на основание чл.420, ал.2,вр. с чл.422,ал.1,т.5 НПК,вр. с чл.348, ал.1,т.1,2 и 3 НПК, по искане на осъдения С. А. С., за възобновяване производството по внохд№1003/08 год. на Варненския окръжен съд, по което с решение №166/16.07.08г. е потвърдена присъда от 22.05.08 год. по нохд№3506/07 год. на Варненския районен съд.
С присъдата подсъдимите Р. С. Е. и С. А. С. са признати за виновни за това, че на 10.01.07 год. на пътя с. О. с. Попович, обл. Варна, в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди ,са причинили на А. П. А. лека телесна повреда , изразена в оток на лявата теменна област, оток и ожулване на задната повърхност на шията, контузия на гръдния кош отляво, зашеметяване, изразено в главоболие и виене на свят, причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота, поради което и на основание чл.131, ал.1,т.12,предл.3, вр. с чл.130, ал.1,вр.чл.20, ал.2НК, вр. с чл.54 НК, са осъдени , всеки от тях на три месеца лишаване от свобода, при режим на изтърпяване наказанието”общ”, съгласно чл.46 ЗИН.
С решение №166/16.07.08г. по внохд№1003/08 год. на Варненския окръжен съд, образувано по въззивна жалба от защитата на двамата подсъдими, присъдата от 22.05.08 год. по нохд№3506/07 год. на Варненския районен съд е потвърдена.
В искането за възобновяване са изброени, неподкрепени с конкретни доводи, всички касационни основания.
Осъденият С. С. счита че е нарушено правото му на защита , тъй като в съдебното производство двамата подсъдими с противоречиви интереси са защитавани от един адвокат, оспорва авторството на деянието и квалификацията „по хулигански подбуди”.
Иска възобновяване на делото, отмяна на съдебните актове и признаването му за невиновен по обвинението.
В съдебно заседание, искателят С. не се явява редовно призован. За него се явява адвокат определената за служебен защитник на осъдения, адвокат П от САК, която съдът назначи за негов служебен защитник в производството по възобновяване, на основание чл.94, ал.1,т.7 НПК.
Защитата поддържа искането за възобновяване в съдебно заседание. Счита че е допуснато съществено процесуално нарушение – недопустима обща адвокатска защита, при наличието на противоречиви интереси на подсъдимите.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането : общата защита не е била несъвместима за двамата подсъдими, тъй като те не са имали различна позиция по обвинението в съдебната фаза на процеса, деянието и авторството са доказани, а квалификацията на престъплението е законосъобразна.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото , съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на своите правомощия , прие следното :
Искането е допустимо, тъй като отговаря на изискванията на закона за актовете, подлежащи на проверка, относно лицата, които могат да направят искане за възобновяване и сроковете за подаването им, съгласно чл.419-чл.421 НПК.
Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
За да потвърди присъдата, с която С. С. и съучастника му, Р. Е. са признати за виновни за престъплението по чл.131, ал.1,т.12,прд.3, вр. с чл.130,ал.1,вр.чл.20, ал.2 НК, въззивният е приел, че деянието и авторството на подсъдимите са доказани чрез способите за събиране и проверка на доказателствата, а законът е приложен правилно прямо установените факти.
Въззивният съд не е имал основание да приеме, че при разглеждане на делото в съдебната фаза пред първоинстанционния съд, са били нарушени правилата на чл.94, ал.1,т.5 НПК, поради участието в процеса на общ договорен защитник и за двамата осъдени, при положение че в тази фаза и в двете съдебни производства, те не са имали противоречиви интереси, тъй като и двамата са оспорили обстоятелствата на обвинението.
Правото на защита на С. не е било нарушено и в досъдебната фаза, когато обвиняемите С. и Е. са имали различни позиции по повдигнатото им обвинение по чл.131, ал.1,т.12, предл.3, вр. с чл.130,ал.1,вр.чл.20, ал.2 НК, но и двамата обвиняеми изрично са заявили пред разследващия орган, още при повдигане на обвинението, нежеланието си да бъдат защитавани от договорен или служебен защитник.
Видът на обвинението не е налагал безусловно задължителна защита за С. и Е. , поради което, дори и при противоречивите им интереси по обстоятелствата на обвинението, отсъствието на договорна или служебна защита за всеки един от тях , е изключвало приложимостта на чл.94, ал.1,т.5 НПК. В съдебното производство пред първата и въззивна инстанции съдът също не е бил изправен пред необходимостта от изпълнение на задължението си по цитираната разпоредба, защото двамата подсъдими са уеднаквили позициите си по обвинението като изцяло са го оспорили . Не е имало никаква пречка те да бъдат защитавани от един общ договорен защитник, в случая от адвокат А, когото те са упълномощили /спр. на л.32 от първоинстанционното производство, упълномощаването на адвокат А от всеки от подсъдимите на 08.11.07 год./.
Неосигуряването от съда на самостоятелна адвокатска защита на подсъдимите, чиито интереси в съдебната фаза не са били противоречиви, не е довело до нарушаване процесуалните правила, обезпечаващи правото им на защита.
Следователно нито разследващият орган, нито по-късно съдът, са били длъжни да назначат служебна защита на подс. С. и доводите му в тази насока са напълно несъстоятелни.
Твърденията на осъдения С. , че не е автор на деянието, тъй като не е установено по делото да е удрял пострадалия и да му е причинил описаните от обвинението травми, нямат опора в данните по делото, Авторството на осъдения С. в извършване на деянието и съучастието му като съизвършител с осъдения Е. е изведено от анализа на гласните и писмени доказателствени средства. В решението си въззивният съд изцяло е възприел констатациите за деянието и авторството му от подсъдимите , направени от първостепенния съд.
Анализа на показания на свидетелите-очевидци на инцидента, не е само средство за проверка на достоверността на показанията на пострадалия и на отделните групи свидетели, но и за проверка на обясненията на осъдения С. , които освен доказателствено средство , са и средство за защита. Въззивният съд е възприел като правилни изводите на първостепенния съд, с които е мотивирал недостоверността на обясненията на С. , че не упражнил насилие спрямо А. , като изолирани и обслужващи само защитната му теза в процеса.
Изводите за авторството на деянието от подс. С. са въз основа на констатациите на съдилищата за действията на С. изразени в насилието спрямо пострадалия, установено не само от показанията на самия пострадал А. , но и от свидетелските показания на З. А. , З. К. , Ж. С. ,Бончо К. /приобщени по реда на чл.283, ал.3 НПК/, А. А. Те са съпоставени и потвърдени с данните от показанията на свидетелят свид. Огнян П. , пътник в автомобила на осъдения Е. Съвкупната оценка на доказателствените факти е изразена и в обсъждането от съдилищата на данните от гласните и писмените доказателствени средства за вида и механизма на уврежданията, причинени на пострадалия. Съдилищата са установили, че именно хващането на пострадалия А. за косата и притискането на врата му с ръка, които действия свидетелите описват като осъществени от подс. С. и повалянето му в резултат на тях на земята, кореспондират с причинените травматични увреждания на пострадалия като отока в лявата теменна област и отока с ожулването на задната повърхност на шията, описани в съдебно-медицинското удостоверение и в заключението на СМЕ.становено е, че пострадалият А. е разпознал С. като нападател и по гласа му, тъй като личността му е била позната на А. и отпреди инцидента.
Законът е приложен правилно и при квалификацията на деянието като извършено “по хулигански подбуди”. С действията си осъдения С. е участвал заедно с Е. в съзнателно провокиране на скандал с пострадалия – препречване на движението на микробуса на пострадалия, със спиране на леките автомобили пряко на движението на превозното средство на пострадалия. Накарали са го да слезе от микробуса, като преди това Е. е ударил огледалото на микробуса, след което са упражнили физическата принуда върху А. В случая липсва личен мотив за увреждането на пострадалия. Фактът че преди това на пътя е установено , че пострадалият шофьор е попречил на Е. да го изпревари, не отменя и не премира явното пренебрежително и демонстративно поведение и на двамата подсъдими над личността на пострадалия. Основният мотив на С. и съучастника му е бил, не да засегне пострадалото лице, а да демонстрира пренебрежение към обществените ценности, чрез посегателство върху пострадалия. Хулиганските подбуди изключват всякакви други подбуди и обратното. В разглеждания случай въззивният съд правилно е приел, че причиняването на телесната повреда на пострадалия е по „хулигански подбуди“. В случая дори е достатъчно хулиганските мотиви просто да са проявени наред и заедно с умисъла, а не да се обхващат от него, за да се квалифицира деянието на С. и Е. , като извършено по „хулигански подбуди“.
ВКС не намира за основателни и оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание на С. от три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при режим “общ”. Съдилищата са изложили съображения, защо в този случай наказанието не е индивидуализирано по-благоприятно за отговорността му, извън хипотезата на чл.54 НК. Основателно е прието, че приложението на друго по вид наказание, в замяна на предвиденото в санкционната част на чл.131, ал.1,т.12, предл.3, вр. с чл.130, ал.1 НК лишаване от свобода, каквато възможност съдилищата са имали, не би отговорило на тежестта на извършеното и на личната степен на обществена опасност на С. Той не е бил повлиян предупредително и възпиращо от предходното му наказание пробация, за престъпление кражба, по осъждане по нохд№3656/06г. на РС гр. В., през 2006 год.. Следователно този вид санкция не би обслужвала целите на наказанието спрямо осъдения.
Предвид тези мотиви, ВКС ,в настоящия състав ,не намери основания за възобновяване на делото и съгласно чл.426 НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно, искането на осъдения С. А. С., за възобновяване на производството по внохд№1003/08 год. на Варненския окръжен съд, по което, с решение №166/16.07.08г., е потвърдена присъда от 22.05.08 год. по нохд№3506/07 год. на Варненския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :