О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 446/19.07.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 396 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 391/ 04.10.2016 г. по гр. д. № 476/ 2016 г., с което Пазарджишки окръжен съд отменя решение № 51/ 17.04.2015 г. и допълнителното решение № 14/ 17.02.2016 г. по гр. д. № 497/ 2009 г. на Панагюрски районен съд в обжалваните части и:
· допуска съдебна делба между съделителите П. Т. К., Н. Т. У., Т. Л. К. и П. Л. Н. на една двуетажна жилищна сграда, с която е застроено дворното място в [населено място], приемайки, че като необжалвано първоинстанционното решение за дворното място е влязло в сила при следните квоти: по 13/ 60 ид. части – за П. К. и Н. У. и по 17/ 60 ид. части за Т. К. и П. Н.;
· отхвърля иска за делба на сградата, предявен от П. К. срещу Л. Т. К. и А. П. К., С. Ж. Г. и П. Ж. С., а
· на основание чл. 76 ЗН прогласява относителната недействителност на договора по н. а. № 165/ 28.09.2007 г., с който Л. К. и А. К. са дарили на Т. Л. К. и П. Л. Н. двуетажната сграда – по направено възражение на Н. У. и само за нейния наследствен дял.
Решението се обжалва от съпрузите Л. и А. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси:
1. След влязло в сила решение, с което е уважен иск за разваляне на договор за право на собственост върху недвижим имот, кой е собственикът на подобренията, извършени в периода на действие на договора?
2. При уважаване на възражение по чл. 76 ЗН за относителната недействителност на сделка, между кои страни следва да се извърши делбата?
3. Има ли вещно-правни последици съдебното решение, с което е уважен иск с правна квалификация чл. 135 ЗЗД?
Касаторите считат въпросите включени в предмета на делото и обуславящи обжалваното решение. По първия (материалноправен) въпрос се позовават на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като считат, че трайната практика на ВКС следва да бъде променена. По другите два въпроса обосновават допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довода, че въззивният съд ги е решил съответно в противоречие с т. 1 ТР № 1/ 19.05.2004 г. по т. д. № 1/ 2004 г. ОСГК на ВКС и с решение № 103/ 18.07.2012 г. по гр. д. № 815/ 2012 г. на ВКС, ГК, I-во ГО (по първия процесуалноправен) и в противоречие с решение № 761/ 21.10.1994 г. по гр. д. № 616/ 1994 г. на ВКС, ГК, I-во ГО, решение № 297/ 10.04.2009 г. по гр. д. № 5149/ 2009 г. на ВКС, ГК, IV-то ГО и с мотивите към т. 1 от ТР № 5/ 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/ 2013 г. ОСГК на ВКС (по втория процесуалноправен). По същество се оплакват, че въззивното решение противоречи на материалния закон (чл. 88, ал. 2 и чл. 135 ЗЗД и чл. 76 ЗН). Основното искане е за отмяна на решението и за отхвърляне на делбения иск, а евентуалното – за неговото изменение по отношение на съделителите и дяловете, при които делбата следва да се извърши. Претендират разноски пред настоящата инстанция.
Ответникът по касационната жалба П. К. възразява, че основания за допускане на касационния контрол липсват, а решението е правилно.
От останалите съделители, ответници по касационните жалби, не постъпват писмени отговори.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбите с допустим предмет. В първата фаза на особеното исково производство делбеното имущество не се остойностява парично, а ограниченията от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК не могат да намерят приложение. Подадени са при надлежна процесуална легитимация. Касатори са съделителите, които твърдят, че възражението по чл. 76 ЗН от друг съделител ползва всички сънаследници, включително и тях, а делбата следва да се допусне между сънаследниците. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбите, а касационният контрол следва да бъде допуснат, макар и само по втория (процесуалноправен) въпрос. Съображенията са следните:
Делбеният иск предявява ответникът по касация П. К. с твърденията, че той, касаторът Л. К. и ответниците по касация Н. Т., С. Г. и П. С., са наследниците на Т. П. К.; договорът по н. а. № 28/ 22.10.1987 г., с който наследодателят срещу задължение за гледане и издръжка е прехвърлил правото на собственост върху дворното място в [населено място] на касатора Л. К. по време на брак с касатора А. К. е развален с влязло в сила решение № 1191/ 28.12.2007 г. по гр. д. № 732/ 2006 г. ВКС, ГК, III-то ГО за 13/ 20 ид. части по иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД от П. К., Н. У. и П. К., заместена в хода на приключилото дело от първите двама и от С. Г. и П. С., а дворното място е застроено с двуетажната сграда в периода на действие на договора.
Касаторите Л. и А. К. са оспорили иска за делба на сградата с възражението, че конститутивното действие на влязлото в сила решение е без отношение към приращението в периода на действие на алеаторния договор, а преди предявяване на делбените искове те са я дарили на двете си деца Т. Л. К. и П. Н. с договор по н. а. № 165/ 28.09.2007 г.
Надарените Т. Л. К. и П. Н. първостепенният съд конституира като съделители, а по отношение на този договор ответникът по касация Н. Т. прави възражение по чл. 76 ЗН.
Ответниците по касация С. Г. и П. С. са заявили, че съсобствено е само дворното място, но не и сградата.
Същото е становището и на касаторите Т. Л. К. и П. Н. по този делбен иск.
С решение № 51/ 17.04.2015 г. по гр. д. № 497/ 2009 г. Панагюрски районен съд допуска до делба дворното място между П. К., Н. У., Л. К. и А. К. при посочени квоти, а отхвърля иска за делба на сградата.
С решение № 14/ 17.02.2016 г. по гр. д. № 497/ 2009 г. Панагюрски районен съд допълва своето решение с отхвърлителен диспозитив по възражението по чл. 76 ЗН на Н. У..
Първоинстанционното решение (основно и допълнително) е обжалвано от ответниците по касация П. К. и Н. У.. Първият се е оплакал, че искът за делба на двуетажната къща е основателен, тъй като обратното действие на разваления договор (чл. 88, ал. 2 ЗЗД) я включва като приращение в дворното място. Втората се е оплакала, че чл. 76 ЗН е приложен неправилно.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта за дворното място. Като релевантни факти по искът за делба на сградата е извел следните:
С договор по н. а. № 28/ 22.10.1987 г. Т. П. К. прехвърля правото на собственост върху незастроеното дворно място в [населено място] на своя син, касатора Л. К. по време на брака с касатора А. К..
На 02.01.2005 г. Т. П. К. умира. Оставя за наследници П. К. (съпруга), касатора Л. К. (син), ответника по касация П. К. (син), ответника по касация Н. У. (дъщеря), В. Т. С. (дъщеря), починала на 20.05.2005 г. и наследена от ответниците по касация С. Г. и П. С. (нейни син и дъщеря) и от съпруг (трето за процеса лице).
Съпругата П. К. е починала на 31.05.2006 г. и е наследена от своите и на Т. К. деца и внуци.
С влязло в сила решение № 1191/ 28.12.2007 г. по гр. д. № 732/ 2006 г. ВКС, ГК, III-то ГО договорът по н. а. № 28/ 22.10.1987 г. е развален общо за 13/ 20 ид. части по искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД от ответниците по касация П. К. и Н. У. и от П. К.. Последната по приключилото дело е заместена от двете си деца П. К. и от двамата си внуци С. Г. и П. С..
С констативен нотариален акт № 188/ 01.12.1988 г. Л. К. е признат за собственик по обстоятелствена проверка на двуетажната сграда в дворното място.
С договор по н. а. № 165/ 28.09.2007 г. Л. и А. К. даряват сградата на двете си деца, ответниците по касация Т. Л. К. и П. Н..
С влязло в сила решение по гр. д. № 81/ 2013 г. Пазарджишки окръжен съд на основание чл. 135 ЗЗД прогласява относителната недействителност на договора за дарение по н. а. № 165/ 28.09.2007 г. за 13/ 40 ид. части – по иск на ответника по касация П. К. съответно на неговия дял от наследството на Т. К..
При тези факти и приложени решения въззивният съд е приел, че сградата като приращение в дворното място към момента на разваляне на алеаторния договор е съсобствена между наследниците на Т. К., упражнили иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и касаторите Л. и А. К.. Зачитайки задължителното действие на влязлото в сила решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД в отношенията между съделителите П. К., Н. У., С. Г. и П. С., от една страна, и касаторите Л. и А. К., от друга, въззивният съд е определил техните дялове в съсобствеността към момента на съдебното разваляне на договора. След това е приел, че в отношенията между съделителя П. К., от една страна, и касаторите Л. и А. К., от друга, е длъжен да зачете действието и на влязлото в сила решение по чл. 135 ЗЗД, но в него има допусната очевидна фактическа грешка. Това е така, защото делът на П. К. като резултат от съдебно установеното право по чл. 87, ал. 3 ЗЗД от наследството на Т. и П. К. е 13/ 60 ид. части, а не погрешно посочените в решението по чл. 135 ЗЗД 13/ 40 ид. части. Въззивният съд е приел също, че възражението по чл. 76 ЗС ползва единствено ответника по касация Н. У., сънаследникът, който го е упражнил в защита по делбения иск. Определил е и нейния дял в съсобствеността в размера от 13/ 60 ид. части, зачитайки и решението по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Добавил е, че ответниците по касация С. Г. и П. С. нямат дял в съсобствеността на сградата, както поради това, че не те са упражнили възражението по чл. 76 ЗН, но и поради това, че в становището си по делбения иск са заявили че признават последиците на дарението в полза на Т. Л. К. и на П. Н.. Такова било и становището на касаторите Л. и А. К.. Достигнал е до извода, че делбата на сградата следва да допусне между ответника по касация П. К. и ответника по касация Н. У. при дялове от по 13/ 60 ид. части, както и Т. Л. К. и П. Н. с дялове от по 17/ 60 ид. части – надарените от касаторите. Отхвърлил е исковете за делба на сградата срещу Л. и А. К. (дарители по договора по н. а. № 165/ 28.09.2007 г.) и срещу С. Г. и П. С. (другите сънаследници на Т. и П. К., спрямо които решението по чл. 87, ал. 3 ЗЗД поражда действие).
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че първия въпрос въззивният съд е решил в съответствие с трайната практика на ВКС. Провеждат я множество решения, с които ВС и ВКС са извършвали казуално тълкуване на чл. 88, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗС. Обобщава я решение № 426/ 19.01.2012 г. по гр. д. № 335/ 2011 г. ВКС, ГК, III-то ГО, постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК. Настоящият състав споделя тази практика и не намира основание да я променя. Изложеното изключва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по материалноправния въпрос.
Вторият (процесуалноправен) въпрос също обосновава решението. Въззивният съд обаче го е решил в противоречие с решение № 103/ 18.07.2012 г. по гр. д. № 815/ 2012 г. на ВКС, ГК, I-во ГО и с много други, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК. Като е приел, че от възражението по чл. 76 ЗН се ползва само сънаследникът, който го упражнява в защита по делбения иск, въззивният съд е създал противоречие с трайната практика на ВКС и по този въпрос (решение № 63/ 25.05.2010 г. по гр. д. № 8984/ 2008 г., ВКС, ГК, II-ро ГО и много други, постановени по същия ред). В тях се приема, че възражението по чл. 76 ЗН в защита по делбения иск ползва всички сънаследници, а не само този, който го е упражнил. Следователно по втория въпрос са налице общото и допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По него въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Третият (процесуалноправен) въпрос не обосновава въззивното решение. Правилни като резултат са мотивите, при който въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по чл. 135 ЗЗД не поражда за съделителя П. К. по-голям дял в съсобствеността от този, който произтича от влязлото в сила решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, макар и причината за това да е в действието на възражението по чл. 76 ЗН, което е упражнила сънаследникът Н. У.. Изложеното изключва общото основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол и по този въпрос.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 391/ 04.10.2016 г. по гр. д. № 476/ 2016 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Указва на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса 40. 00 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на платежния документ, но не по-късно от изтичане на срока.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.