О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
София 23.03.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1152/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура – К. срещу решение №94 от 21.04.2010 г. по гр. дело №75/2010 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която е потвърдено решение №137 от 30.12.2009 г. по гр. дело №368/2009 г. на Районен съд – Кърджали за осъждане Прокуратура на Република България да заплати на Н. Г. К. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумите 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 400 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Въззивният съд е приел, че ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 11.10.2007 г. присъда по предявеното му обвинение по чл.304, ал.1 НК. Наказателното производство за престъпление по чл.209, ал.1 НК срещу него е образувано на 28.06.2006 г. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищеца са необходими 3 000 лв.
Ответникът по касационната жалба Н. Г. К.,[населено място], оспорва жалбата.
Жалбата е процесуално допустима с изключение на частта и относно иска за обезщетение за имуществени вреди. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с обжалваем интерес до 1000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /ред. до изм. – ДВ, бр.100 от 2010 год./ производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е уважен искът за заплащане на 400 лв. – обезщетение за имуществени вреди следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправен въпрос относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 НК съобразно времето и условията, при които е търпяна наказателната репресия, липсата на мярка за неотклонение и на други мерки за процесуална принуда, който е решаван противоречиво от съдилищата. Представени са четири решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №94 от 21.04.2010 г. по гр. дело №75/2010 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която е потвърдено решение №137 от 30.12.2009 г. по гр. дело №368/2009 г. на Районен съд – Кърджали за осъждане Прокуратура на Република България да заплати на Н. Г. К. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Повдигнатият от касатора въпрос обуславя крайното решение и е решаван противоречиво от съдилищата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Окръжна прокуратура – К. срещу решение №94 от 21.04.2010 г. по гр. дело №75/2010 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която е потвърдено решение №137 от 30.12.2009 г. по гр. дело №368/2009 г. на Районен съд – Кърджали за осъждане Прокуратура на Република България да заплати на Н. Г. К. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 400 лв. – обезщетение за имуществени вреди.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №94 от 21.04.2010 г. по гр. дело №75/2010 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която е потвърдено решение №137 от 30.12.2009 г. по гр. дело №368/2009 г. на Районен съд – Кърджали за осъждане Прокуратура на Република България да заплати на Н. Г. К. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението в частта за оставяне без разглеждане жалбата на Окръжна прокуратура – К. може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.