О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
гр.София, 5.6.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 714 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 20110/15.11.2018 г. на Е. С. Л. и касационна жалба вх. № 22359/14.12.2018 г. на Столична община срещу въззивно решение № 2465/24.10.2018 г. по възз. гр. д. № 2410/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 928/13.02.2018 г. постановено по гр. д. № 14268/2015 г. на Софийски градски съд, общината е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на ищцата Е. С. Л. сумата 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпило увреждане, вследствие падане на заледена пътна отсечка в [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.01.2015 г. (датата на инцидента). Искът по чл.49 ЗЗД е отхвърлен за разликата над присъдените 30 000 лева до предявения размер от 40 000 лева.
Е. Л. обжалва решението в отхвърлителната му част, като сочи, че същото е неправилно – постановено е в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. В изложението си, инкорпорирано в текста на касационната жалба, касаторката не е формулирана конкретен правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 от ГПК. Изложени са доводи, че при определяне размера на обезщетението въззивният съд неправилно е приложил чл.52 ЗЗД, като „присъденото обезщетение не контактува с действителните неимуществени вреди и се явява занижено”, както и че въззивният съд „в недостатъчна степен е съобразил съдържащите се в ППВС № 4/1968 г. задължителни за съдилищата разяснения относно критериите” при дължимо на пострадалото лице справедливо обезщетение.
Столична община обжалва решението в осъдителната му част като твърди, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е необосновано завишен и не е съобразен с действително претърпените от пострадалото лице вреди; че не са съобразени всички обстоятелства по делото и не са обсъдени всички правнорелевантни доказателства и доводи, в това число и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне по въпроси, касаещи задължението на въззивния съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни обстоятелства, имащи значение за прилагането на законовия критерий по чл.52 ЗЗД; и процесуалното задължение на въззивната инстанция по чл.235, ал.2 ГПК в решението си да обсъди всички относими факти, обстоятелства, доводи и възражения на страните, в т.ч. и направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като в мотивите си посочи кои обуславящи спорното право факти счита за установени и кои счита недоказани. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика на ВС и ВКС и с установената практика на състави на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК (и цитирана в изложението).
Касационните жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че на 09.01.2015 г. около 20.00 часа вечерта ищцата, вървейки по улица в [населено място] към дома си, е паднала на заледен непочистен от сняг участък от пътя без изградени тротоари, при което е получила травматични увреждания – счупване на дясната подбедрица в горната й част, вътреставно, както и счупване на костите на лявата предмишница в дисталната им част. Прието е, че са налице предпоставките по чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на общината, тъй като увреждането е настъпило в резултат на установено противоправно бездействие на нейни служители по отношение на задължението да се поддържат и почистват улиците (общинска собственост) от сняг и лед. Посочено е, че тези задължения на общината са регламентирани в чл. 31 от Закона за пътищата, чл. 48, т. 2, б. „а“ ППЗП, както и в Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на Столична община, съгласно които разпоредби изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Приетата съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че в резултат на инцидента на Е. Л. са били причинени болки, страдания и неудобства в ежедневието, като костите на лявата предмишница са зараснали напълно за около 30 дни след инцидента без усложнения, но счупването на подбредрицата е наложило оперативно лечение и поставяне на остеосинтезен материал, който предстои да бъде отстранен с нова операция. В мотивите си въззивният съд общо е посочил, че за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от значение са характера, вида и степента на получените увреждания; продължителността и интензитета на претърпените от лицето болки, страдания и неудобства; периода на лечение и възстановяване; както и „социално-икономическата обстановка в страната към датата на увреждането”. По същество обаче липсва извършен анализ и оценка на конкретните за случая обстоятелства и факти, въз основа на които е формиран крайният извод, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата 30 000 лева.
Върховният касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по касационната жалба на Е. Л.. Както се посочи по-горе, жалбоподателката не е формулирала правен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, което е основание за отказ от достъп до касационен контрол, съгласно приетото по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Не може да се приеме за правен въпрос формулировката в съдържащото се в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, че „присъденото обезщетение не контактува с действителните неимуществени вреди” и че въззивният съд „в недостатъчна степен е съобразил съдържащите се в ППВС № 4/1968 г. задължителни за съдилищата разяснения” за критериите, имащи значение за справедливото обезщетение. Това е оплакване за неправилност на обжалваното решение, което не подлежи на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК. Във връзка с това оплакване няма формулиран конкретен правен въпрос, поради което по жалбата на Е. Л. липсват условия за допускане на касационно обжалване.
По изведените в изложението на касатора Столична община правни въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за селектиране на жалбата. В задължителната (ППВС № 4/1968 г.) и установената съдебна практика на ВКС (множество решения по чл.290 ГПК, на част от които се позовава и касаторът) безпротиворечиво е разяснявано, че понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, а в мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочат както релевантните за случая обстоятелства, така и значението им за присъдения размер, като в тази връзка се анализират събраните по делото доказателства и се обсъдят всички правнорелевантни доводи и възражения на страните. Налице е противоречие на въззивното решение в обжалваната му част с тази практика, поради което касационното обжалване следва да се допусне.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2465 от 24.10.2018 г. постановено по възз. гр. д. № 2410/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, предмет на подадената от касатора Столична община жалба.
УКАЗВА на жалбоподателя Столична община, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на сумата 600 лв. и да представи платежния документ по делото. В противен случай, производството по делото ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2465 от 24.10.2018 г. постановено по възз. гр. д. № 2410/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, предмет на подадената от касатора Е. С. Л. жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.