Р Е Ш Е Н И Е
№ 446
гр.София, 08.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар АНИ ДАВИДОВА
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 2030/2008 година
Производството е по чл. 218 а, във вр.с чл. 218 б б.”в” ГПК /отм./, образувано по касационната жалба на С. Н. Х. и В. Н. Х. от с. В., Пловдивска област против решение № 2176/28.12.2007 г. по гр.дело № 1941/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова настояват за отмяната му.
Ответницата по касационната жалба М. С. П. от с. В., Пловдивска област не изразява становище по нея.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218 в ал. 1 и 2 ГПК /отм./, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение по гр.дело № 433/2006 г. на Пловдивски районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска за делба на процесните четири имота, представляващи УПИ *Х-660, с площ 1040 кв.м., УПИ ХІV-658, с площ 840 кв.м., УПИ ХV-659, с площ 800 кв.м. и УПИ ХІІІ-657, с площ 840 кв.м. въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност.
Позовавайки се на доказателствата по делото е констатирал, че процесните имоти представляват земеделска земя, включена по-късно в регулационния план на селото, но запазила статута си на земеделска земя, независимо, че ответницата се е снабдила за три от тях, с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 55/2001 година.
Мотивиран е извода, че правото на собственост върху земеделска земя следва да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ, каквато процедура не е била открита и приключила за тези четири имота, предмет на делбата, поради което при отсъствие на категорични доказателства за материалноправната легитимация на страните, изразяваща се във възстановено право на съсобственост искът за делба конкретно за тези имоти следва да се отхвърли, в какъвто смисъл се е произнесъл и районния съд.
Касационният съд счита, че въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон, правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка и при постановяването му не са нарушени съществени процесуални правила, затова не се налага отмяната му.
Неоснователни са касационните доводи, че отсъствието на доказателства за кооперирането на земята, към момента на образуване на ТКЗС било индиция, че правото на собственост се е запазило в патримониума на неговите титуляри – наследодателите С. Х. С. – починал на 1.08.1962 г. и В. Н. С. – починала на 26.02.1996 г. Видно от приложените решения на ПК Община М. на В. С. са възстановени няколко земеделски имоти, както и на наследниците на С. С. , по отношение на които делбата е допусната. Данни, че наследодателите са притежавали процесните четири броя УПИ, които към момента на откриване на наследството са имали статут на урегулирани парцели, а не статут на земеделски земи отсъстват по делото. Нещо повече, видно от разпита на свидетелите, както и от заключението на техническата експертиза тези имоти са били извън регулацията на селото и едва с плана от 1995 г. са включени в регулация и обособени, като отделни съседни поземлени имоти, записани в разписния лист със собственик СОНС, а едва след издаването на нотариалния акт на ответницата през 2001 г. – трите имота са записани нейно име.
Признанието на ответницата по иска за делба, касаещо УПИ 660 като съсобствен между страните не води до възникване на такава съсобственост, върху земеделски имот, по отношение на който е приложим специалния ред за възстановяване по ЗСПЗЗ. Само след проведена и окончателно завършена процедура по неговото възстановяване такъв имот може да бъде предмет на делба.
По тези съображения, касационният съд счете, че не са налице отменителните основания, поддържани в касационната жалба, която остави без уважение, затова
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2176/28.12.2007 г. по гр.дело № 1941/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ