О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 447/19.07.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 757 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 8337/ 03.12.2015 г. по гр. д. № 17 568/ 2013 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решението от 26.06.2013 г. по гр. д. № 24 394/ 2011 г. на Софийски районен съд, прилага способа на чл. 348 ГПК за извършване на делбата на един апартамент в [населено място].
Решението обжалват съделителят П. Б. К. и В. К. Т., втората – конституирана на основание чл. 227 ГПК на мястото на съделителя З. С. К. след постановяване на обжалваното решение. Касаторите искат то да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси (първите два процесуалноправни, а третият – материалноправен):
1. При смърт на въззивник през въззивното производство как новоконституираните страни (наследник/ наследници) упражняват възлагателни претенции по чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК и прилага ли се за тях преклузивният срок от чл. 349, ал. 4 ГПК?
2. Допустимо и правилно ли е въззивният съд да отказва да даде право за предявяване на възлагателни претенции по чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК на новоконституираната страна – наследник на починал въззивник, който същевременно има най-голям дял в съсобствеността?
3. Следва ли въззивното решение да бъде съобразено с императивната разпоредба на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето?
По същество касаторите се оплакват, че решението е неправилно.
От ответника по касация Е. Б. Р. не постъпва отговор на касационна жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет, при надлежна процесуална легитимация, спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост. Повдигнатите от касатора въпроси нямат претендираното значение, а това изключва общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Съображенията са следните:
С обжалваното решение бланкетните въззивни жалби от касатора П. К. и от съделителя З. К. са възприети за неоснователни, като е прието, че с първоинстанционното решение е приложен правилно способът от чл. 348 ГПК за извършване на делбата, а е изтекъл преклузивния срок за разглеждане по същество на претенциите за възлагане на неподеляемото жилище, доколкото въззивниците са ги направили за пръв път в подадените жалби.
В първата фаза на производството по съдебна делба адвокат без пълномощно е направил претенции за възлагане на имота в дял на съделителя З. К. и/ или на касатора П. К.. Резултатът по обжалваното решение сочи, че въззивният съд е отказал да зачете действието на тези изявления, въпреки че никоя от двете инстанции по същество не е изпълнила законовото си задължение да даде указания и срок, в който съделителите З. К. и П. К. да заявят дали потвърждават изявленията на адвоката без представителна власт (чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК).
Смъртта на съделителя З. К. е настъпила на 18.06.2016 г. – след приключилото съдебното дирене пред въззивната инстанция (на 01.10.2015 г.) и в срока по чл. 283 ГПК. Следователно първите два (процесуалноправни) въпроса не обосновават обжалваното решение. Касаторът П. К. е участвала във въззивното производство в качеството на въззивник-съделител, а тя и вторият касатор В. Т. са заместили по право, съгласно предвиденото в чл. 227 ГПК, въззивника З. К., след като въззивният съд е изчерпил правораздавателната си власт на инстанция по същество. Следователно обжалваното решение е постановено при надлежна процесуална легитимация, а това изключва възможността да бъде допуснато (служебно) до касационен контрол. Изложеното означава и друго. Никой от повдигнатите процесуалноправни въпроси (първите два) не обуславя и неговата правилност. Обуславящият процесуалноправен въпрос е следният: Когато претенция за възлагане на неподеляемо жилище е заявена в първата фаза на производството по съдебна делба от адвокат без представителна власт за съделителя, във втората фаза на особеното исково производство възниква ли задължението по чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК за делбения съд? Такъв въпрос обаче касаторите не повдигат, а това изключва основанието от чл. 280, ал. 1 ГПК по повдигнатите от тях процесуалноправни.
Общото основание за допускане на касационния контрол е изключено и по материалноправния въпрос. Към предявяването на делбения иск, а това означава, че и във втората фаза на производството по съдебна делба, всички съделители са навършили 18-годишна възраст. Съгласно вътрешното ни право никой от тях не е дете (арг. от чл. 1 от Конвенцията за правата на детето, вр. чл. 2 от закона за закрила на детето). Конвенцията е част от вътрешния ни правен ред (арг. от чл. 5, ал. 4 КРБ), но въззивният съд е нямал задължение да я прилага.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № решение № 8337/ 03.12.2015 г. по гр. д. № 17 568/ 2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.