О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
София, 02.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 768/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Л. Д. чрез нейния пълномощник адв. А. М., против решение № 6720 от 09.10.2017 г. по в.гр.д. № 506/2017 г. на Софийски градски съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателката претенции по сметки по реда на чл. 346 ГПК за сумата 27 328.71 лв., с която се е увеличила стойността на делбения имот – двуетажна масивна сграда с гараж и дворното място. В касационната жалба са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че в нарушение на разпоредбата на чл. 266, ал.1 ГПК въззивният съд е разгледал възраженията на ответната страна срещу претенциите по сметки, заявени за пръв път във въззивното производство, както и че не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Поддържа също, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че другите съсобственици не дължат заплащане на подобренията, извършени в апартамент № 1, след като този обект е разпределен в дял на жалбоподателката. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване в тази част на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд да разгледа инвокирани във въззивната жалба възражения, които не са били заявени своевременно в първата инстанция, макар страната да е разполагала с време и възможност да стори това, когато тези възражения не са свързани с приложението на императивна правна норма. 2/ Представляват ли нови обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал.2, т.1 ГПК обстоятелствата, които са били узнати в първата инстанция, и за които страна е могла да ангажира доказателства, и следва ли те да бъдат разгледани, ако са направени за пръв път с въззивната жалба. 3/При извършени полезни разноски от един от съсобствениците в съсобствения имот със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици следва ли отношенията между тях да се уредят по правилата на водене на чужда работа без натоварване – чл. 61, ал.2 ЗЗД. 4/ При извършване на подобрения от един от съсобствениците в съсобствения имот, които увеличават неговата стойност, останалите съсобственици дължат ли увеличената стойност съобразно размера на дяловете си, съгласно чл. 30, ал.3 ЗС. 5/Когато във втората фаза на делбата един от съделителите е предявил претенция по сметки по реда на чл. 346 ГПК, с която претендира заплащане на извършени полезни разноски, с които се е увеличила стойността на съсобствения имот, останалите съсобственици дължат ли припадащата се част от разноските, ако този имот е възложен на съделителя, направил подобренията.
Ответниците по касация В. Д. Л. и С. И. Л. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С влязло в сила решение по гр.д. № 59828/2012 г. на Софийски районен съд е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда с гараж, находяща се в [населено място], [улица], изградена на четири нива, заедно с дворното място, върху което е построена, между съделителите В. Д. Л., С. И. Л. и А. Л. Д., при права 1/2 ид. част за В. и С. Л. при условията на СИО и 1/2 ид. част за А. Д..
В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителката А. Д. с писмена молба е предявила по реда на чл. 346 ГПК искане по сметки както следва: за заплащане на сумата от 20 000 евро /39 116.60 лв./, платена от нея в повече за придобиване на съсобствения имот; за сумата 12 593.80 лв., представляваща разходи за извършени подобрения в общите части на сградата и дворното място, и за сумата 42 063.62 лв., представляваща разходи за подобрения в апартамент № 1, който съделителката ползва. Към молбата са представени писмени доказателства.
С определение от 26.06.2015 г. съдът е приел за разглеждане в делбеното производство претенциите на А. Д. за сумите 12 593.80 лв. и 42 063.62 лв., но в тази част е оставил молбата без движение, като е дал указания на ищцата да конкретизира кога и за какво са направени съответните разходи, кои от тях представляват необходими, полезни и луксозни разноски, и с каква сума се е увеличила стойността на апартамент № 1 в резултат на извършването им. Претенцията за заплащане на сумата от 20 000 евро не е приета за разглеждане в производството по съдебна делба.
С молба от 02.07.2015 г. съделителката А. Д. е уточнила претенциите си за подобрения. Препис от тази молба е връчен на В. Л. и С. Л. съответно на 05.10.2015 г. и на 13.10.2015 г. В проведеното на 13.10.2015 г. открито съдебно заседание пълномощникът на А. Д. е направил искане за отлага на делото до произнасяне на по – горната инстанция по подадената от нея частна жалба срещу определението, с което претенцията й за заплащане на сумата от 2000 евро не е приета за съвместно разглеждане в делбеното производство. Това искане е оставено без уважение, като е прието, че частната жалба не е пречка за разглеждане на делото по основния иск за делба във втората фаза. Даден е ход на делото, прието е заключение на съдебно- техническа експертиза относно пазарната цена на допуснатия до делба недвижим имот и възможността от него да се обособят самостоятелни реални дялове, е даден ход на делото по същество и същото е прието за решаване.
С решението си от 29.08.2016 г. първоинстанционният съд е извършил делбата по реда на чл. 353 ГПК, като в дял на съделителката А. Д. са поставени апартамент № №1 и 2, а в дял на В. Л. и С. Л.- апартаменти №№ 3 и 4, и А. Д. е осъдена да им заплати за уравнение на дела сумата 2 648 лв. Първоинстанционният съд е разгледал и претенциите по сметки, предявени от А. Д. и е намерил същите за частично основателни, като е осъдил В. и С. Л. да й заплатят сумата 27 328.71 лв., представляваща 1/2 от увеличената стойност на делбения имот.
В частта по извършване на съдебната делба първоинстанционното решение е влязло в сила. Решението е обжалвано с въззивна жалба от В. Л. и С. Л. в частта, с която А. Д. е осъдена да им заплати за уравнение на дела сумата 2 648 лв., както и в частта, с която претенцията по сметки на съделителката Д. е уважена до размера на сумата 27 328.71 лв. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в пропуск на първоинстанционния съд да уведоми страните дали счита за изпълнени указанията във връзка с конкретизиране на претенциите за заплащане на подобрения, което е довело до неяснота дали тези претенции са включени в предмета на делото във втората фаза на делбата, както и доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон.
С определение от 22.02.2017 г. въззивният съд е допуснал повторно изслушване на съдебно- техническата експертиза за проверка на доводите на касаторите за неправилно определяне на присъдената им сума за уравнение на дела. Назначил е и допълнителна съдебно- техническа експертиза със задача да отговори на въпросите извършени ли са в делбения имот подобренията, посочени от А. Д. в уточняващата молба от 02.07.2015 г. и съществуват ли към момента на предявяване на иска и към настоящия момент, каква е стойността на подобренията и с колко са увеличили стойността на делбения имот, както и дали стойността на подобренията е включена в определената от първоначалната експертиза пазарна цена на делбения имот, съответно- в стойността на новообособените имоти.
С решението си в обжалваната му пред касационната инстанция част въззивният съд е отменил решението на Софийски районен съд, постановено на 29.08.2016 г. по гр.д. № 59828/2012 г. в частта, с която В. Л. и С. Л. са осъдени да заплатят на А. Д. сумата 27 328.71 лв., с която се е увеличила стойността на дела им в съсобствения имот вследствие на извършените от съделителката Д. подобрения, и в тази част е постановил ново решение, с което е отхвърлил претенцията. Приел е, че от събраните по делото доказателства се установява извършването и съществуването в делбения имот на претендираните от Д. подобрения, но е намерил, че същата не е доказала да е заплатила разходите за тях. Като допълнителен аргумент за неоснователност на претенцията е посочил и това, че апартамент № 1 е поставен в дял на съделителката Д. и стойността на извършените в него подобрения е била отчетена при определяне размера на отделните дялове в съсобствеността.
Предвид така установените процесуални действия на съда и страните във връзка с предявяването по реда на чл. 346 ГПК на претенциите по сметки и разглеждането им от съда в двете инстанции, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по първите два процесуалноправни въпроса, поставени в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба. Обобщени, тези въпроси касаят правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото в случаите на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила при определяне предмета на делото, когато въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за това. По тези въпроси касационното обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на въззивното решение с разясненията, дадени в т.2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дължат ли се направените от един от съделителите разноски за подобрения в съсобствения имот, ако при извършване на делбата този имот е поставен в негов дял.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6720 от 09.10.2017 г. по в.гр.д. № 506/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Л. Д. претенции по чл. 346 ГПК за сумата 27 328.71 лв.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 546.60 лв., като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: