1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 447
София, 21.07. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 18.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3305/2008 година
Производството е по член 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Д. Н. против решение №557/11.04.2008г. на Врачански окръжен съд,постановено по гр.д.№151/2008г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №170/07.12.2007г. по гр.д.№1550/2006г. по описа на Врачански районен съд,като са отхвърлени предявените от М. Д. Н. против „А.”О..В.,искове с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ и член 431 ал.2 от ГПК/отм/-за признаване за установено по отношение на ответника,че ищцата е собственик на пасище от 8,992 дка в м.”О.”,в землището на [населено място],представляващо имот №* по плана за земеразделяне и за отмяна на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №*,т.* рег.№*,н.д.№*/29.08.2001г.
Касационното обжалване е допуснато,поради наличие на предпоставките на член 280 ал.1 т.1 от ГПК.Същественият материалноправен въпрос,касае приключването на реституцията на процесния земеделски имот по реда на ЗСПЗЗ и неговата индивидуализация като самостоятелен обект,годен за неговата правна защита.
В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопоризводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд,ГК,състав на второ гражданско отделение,като взе предвид доводите на касатора и извърши проверка на правилността на въззивното решение,на основание член 290 ал.2 от ГПК,приема следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е основателна.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм / и член 431 ал.2 от ГПК/отм/.
Ищцата М. Д. Н. твърди,че е собственик на недвижим имот,чието право на собственост й е възстановено по реда на ЗСПЗЗ,по силата на решение №309/02.10.1996г. на Поземлена комисия [населено място],индивидуализиран в т.2 от същото като-пасище,мера от 8,992 дка,пета категория,местност О.,представляващ имот №* по плана за земеразделяне,при описани граници,придружено със скица №1223/13.10.1996г на ПК В.,протокол за въвод във владение №310 от 25.10.1996г-,въз основа на които ищцата се снабдила с констативен нотариален акт №*,т.*,н.д.№*/1997г. за правото на собственост на недвижими имоти,възстановени по ЗСПЗЗ.Видно от съдържанието на решение №309/02.10.1996г. за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделянето на [населено място]-квартали/кв.”Б.”/,същото е издадено на основание член 27 от ППЗСПЗЗ,която разпоредба предвижда основанието на издаването на това решение,а именно въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне и посочва съдържанието на решението.При това положение ,предвидената в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ административна процедура относно възстановяване правото на собственост на процесния земеделски имот е приключила и е налице обособен обект на правото на собственост.Това е така, и с оглед практиката на ВКС,съгласно предвиденото в Тълкувателно решение №1 по гр.д.№1/1997г. на ОСГК на ВКС,обуславяща съществуването на правото на собственост върху реално определен имот,като индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници, с решенията на общинските поземлени комисии,които са необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие.С решението на ПК възниква правното качество на обекта на собствеността-индивидуализация и затова то има конститутивно действие,което е еднакво,независимо от различието в способа за определяне на реалните граници-чрез възстановяване на старите граници или чрез определяне на нови граници с план за земеразделяне.
Ответното дружество [фирма] В.,съгласно договор за прехвърляне на търговско предприятие,сключен на 09.04.2002г. с ЕТ”А.-М. А.,М. А.” [населено място] е закупил от ЕТ предприятието му,включващо съвкупност от права ,задължения и фактически отношения,като в пункт І е описан- УПИ,представляващ обособена част от активите на М.-В.-ЕАД/в несъстоятелност/,парцел *,кв.* на „Х.-в. з.” по плана на [населено място],одобрен със Заповед №716/28.07.1998г. и с ЧЗРП,одобрен със заповед №1123/04.12.1997г. на [община],с площ 5648 кв.м при описани съседи.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза-основна и допълнителна,като по данните на същата,съгласно заключение от 19.01.2007г. на вещо лице Л. А.,по одобрената кадастрална карта на [населено място]/със заповед РД -18-43/16.09.2005г./,спорния терен попада в имот с идентификационен код * с площ от 77 303 кв.м.Вещото лице отбелязва в това заключение,че първоначалното изготвяне на земите за терена на имот 119020-даден на ищцата по план за земеразделяне е бил извън регулация,съгласно стар план от 70 те години,като при изготвянето на новия план на Х.-в. з. регулационната линия е изтеглена в края на града към земеделските земи,която обхваща и терена,възстановен на М. Н. по плана за земеразделяне,като новата кадастрална карта обединява всички имоти.В заключението се посочва,че има припокриване на описаните в докуменните за правото на собственост на М. Д. Н.,а именно имот * по плана за земеразделяне с площ от 8,992дка и имот парцел * кв.* по регулационния план на Х.-в. з.в [населено място] от 1998г. с площ 5,648 дка ,собственост на „А. В..Праводателят на ответното дружество,е закупил този имот по силата на нот.акт №* на 29.08.2001г. от М. В.”ЕАД/в несъстоятелност/,описан като урегулиран поземлен имот,представляващ обособена част от активите на дружеството-продавач,съставляващ парцел * в кв.* на „Х.-в. з.”по плана на В.,одобрен със Заповед №716/28.07.1998г.,която не е приложена по делото и с ЧИЗРП,одобрен със заповед №1123/04.12.1997г.,като и двете горепосочени заповеди са издадени след възстановяване правото на собственост на ищцата Н. по силата на издаденото решение №309 от 02.101996г., след влизане в сила на плана за земеразделяне и след въвод във владение на имота от 25.10.1996г.
По делото са приложени доказателства-копие от Държавен вестник брой 77 от 10.09.1996г./лист 21 от въззивното дело/с което се обнародва съобщение на Общинската поземлена комисия [населено място],на основание член 25 ал.5 от ППЗСПЗЗ,че е одобрен коригираният проект на частичния план за земеразделяне на землището В.,кв.Б. и К./Е./,който е изложен в кметствата на кварталите,с възможност за подаване на жалба в 14 дневен срок от обнародването в „Държавен вестник”.Това обнародване предхожда издаденото решение №309 от 02.10.1997г.,а съгласно съдържанието на писмо №74/20.04.2007г. на ОСЗГ В./лист 88 от делото/,изрично е отбелязно,че промяната за влизане на спорните имоти в регулация не е със заповед на министъра на М..Следователно промяната на строителните граници на населеното място,така както е осъществена според горепосочените заповеди,е последаща възстановяването на правото на собственост върху процесния земеделски имот,настъпило по силата на постановеното решение на ПК и въз основа на влязъл в сила земеразделителен план.
Ето защо,въззивният съд неправилно е приел,от една страна,че не е налице индивидуализиран обект на правото на собственост и от друга страна се е позовал на мотиви на решение,постановено по реда на административно производство,без да обсъди доказателствата по делото.Дори и да е налице включване на вече възстановен земеделски имот в строителните граници на населеното място,това не предполага провеждане на нова процедура по възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ отнасящо се до възстановяването на тези имоти,включени в границите на населеното място,както е възприето в изпратеното до ищцата писмо изх.№139/18.03.1998г. на ПК В./лист 98 от делото/В случая ,съдът е сезиран със спор за собственост,който следва да бъде разгледан с оглед доказателствата,събрани по делото легитимиращи съответно страните като собственици на съответните имоти.При завършена реституция, по силата на ЗСПЗЗ за процесния имот,настъпилата промяна, с оглед включването на имота в строителните граници на населеното място, не може да доведе до промяна на правото на собственост,а само би могло да се отрази на площта на имота,с оглед границите на имота.Въззивният съд не е отчел обстоятелството,че влезлият в сила земеразделителен план има силата на закон, изменението на регулационния план е направено през 1998г. и е следвало да се съобрази с вече публикувания земеразделителен план.За това е необходимо да се изяснят обстоятелства,които са свързани с провеждането на нови съдопрозводствени действия,а именно с възлагане на допълнителна задача на вещото лице,след проверка на документацията,съхранявана в ОСЗГ В. за землището на [населено място]-квартали,където е възстановен процесния имот,да отговори на въпроса кога точно е влязъл в сила плана за земеразделяне на тези квартали,има ли последващи изменения на плана за земеразделяне,като ги съпостави с промените,извършени по регулационния план на [населено място]-Х.-в. з. и посоченото ЧИРП,осъществено с цитираните заповеди,както и дали същите са приложени.Едва след изясняването на тези въпроси,съдът следва да се произнесе по спора относно правото на собственост спрямо процесния имот.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение №557/11.04.2008г. на Врачански окръжен съд,постановено по гр.д.№151/2008г. по описа на съда и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: