Р Е Ш Е Н И Е
№ 447
София, 06 ноември 2008година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
при участието на секретаря: А.Караджова
и в присъствието на прокурора:Искра Чобанова
изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова
касационно нох.дело №447 по описа за 2008 година
Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител Я. К. К. ,срещу решение по внохд. №43/2008 г. на Военно апелативен съд гр. С.,с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание.
Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от подсъдимия Р. Б. Д. ,с доводи за нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието.
В съдебно заседание жалбата на частния обвинител се поддържа лично и от повереник.
Жалбата на подсъдимия също се поддържа лично и от защитник.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно и справедливо,а подадените срещу него жалби неоснователни.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 9.05.2008 г.постановено по внохд. №43/2008 г.на Военно апелативен съд гр. С. е потвърдена присъда по нохд. №84/2007 г. на Военно окръжен съд гр. С..
С посочената присъда подсъдимия Р. Б. Д. е признат за виновен в това на 22.04.2007 г.в гр. Е. по особено мъчителен начин и с особена жестокост умишлено умъртвил З. К. ,поради което и на основание чл.116 ал.1т.6 НК вр. с чл.115НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от петнадесет години,което да изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.25 ал.1 НК наказанието е групирано , с това по нохд. №28/2007 г. на Военно окръжен съд гр. С..
На основание чл.59 ал.1 НК е зачетено предварително задържане на подсъдимия считано от 22.04.2007 г.
ПО ЖАЛБАТА на частния обвинител Я. К. :
Оплакването е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание,мотивирано с неотчетени от инстанционните Съдилища :
-изключително високата степен на обществена опасност на дееца
-изключително бруталния и демонстративен начин на извършване на престъплението.
Довода е неоснователен. При обсъждане вида на наказанието и неговия размер инстанционните Съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение. Законосъобразен е извода ,че не са налице предпоставките на чл.38 ал.1 НК за определяне наказание доживотен затвор без замяна , тъй като конкретното престъпление не е изключително тежко и посочените в чл.36 НК цели могат да бъдат постигнати и с наказание лишаване от свобода.
Сочените от частния обвинител обстоятелства касаещи степента на обществена опасност на подсъдимия не намират опора в данните по делото. Към момента на извършване на деянието подсъдимия е с чисто съдебно минало,със сравнително добри характеристични данни. От друга страна “бруталния “ начин на извършване на деянието е отразен в квалификацията на престъплението и не би могъл да се отчита като, отегчаващо вината обстоятелство.
ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Р:
Оплакването за нарушение на закона е неправилност на квалификацията на деянието по чл.116 ал.1т.6 НК,като според защитата извършеното от подсъдимия следва да се квалифицира по чл.118 НК.
Довода се прави за пръв път пред Касационния съд . Досега тезата на подсъдимия е за причинена смърт по непредпазливост,като не се възразява срещу приетите факти по делото или оценката на доказателствата.
По фактите е установено ,че на инкриминираната дата подсъдимия след значителна употреба на алкохол първоначално замерил пострадалата с гранитни блокчета ,едно от които попаднало в главата ,а по късно нанесъл множество удари с крака по главата и тялото й, в резултат били причинени травматични увреждания на мозъка,белите дробове ,счупени пет ребра,счупена подезична кост от което последвала смърт , поради сърдечно съдова и дихателна недостатъчност.
Към момента на извършване на деянието дори подсъдимия не твърди,че пострадалата го е предизвикала по какъвто и да било начин.”Раздразнението” му към нея ,и по точно към начина й на живот не е такова по смисъла на чл.118 НК, а и датира много преди 22.04.2007 г. Не без значение е и обстоятелството ,че и предишния ден подсъдимия е нанасял удари ,крещял и обиждал пострадалата.
Закона е приложен правилно. Подсъдимия умишлено е умъртвил пострадалата по особено мъчителен начин и с особена жестокост и по този закон е осъден.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. Както бе посочено по горе ,съобразени са всички обстоятелства от значение. Наказанието е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства в предвидения от закона минимум и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5т.1 НПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно ,а подадените жалби неоснователни.
Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд. №43/2008 г. на Военно апелативен съд гр. С.,с което е потвърдена присъда по нохд. №84/2007 г. на Военен съд гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :