Р Е Ш Е Н И Е
№ 448
София, 03 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври двехиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Биляна Чочева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 414/2008 год.
Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Г. К. А. против въззивно решение № 254 от 22.05.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 401/2008 год. на Софийски апелативен съд.
В жалбата се твърди, че въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, защото е постановено при грубо нарушение на материалноправните норми и съдопроизводствените правила, без да се излагат конкретни съображения. В съдебно заседание чрез защитника си поддържа довод, че е осъден при отсъствието на доказателства за авторството на деянието и иска да бъде отменено и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
Гражданската ищца не е взела становище по жалбата.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното въззивно решение в пределите по чл. 347 НПК, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 8 от 26.02.2008 год. постановена по НОХ дело № 3800/2007 год. Софийски градски съд е признал подсъдимия Г. К. А. за виновен в това, че на 26.01.2007 год. в гр. С., в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 96.85лв от владението на Л. Г. Г. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199 ал.1т.4 във вр. с чл.198 ал.1,вр. чл.29 и чл. 54 НК го е осъдил на седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 25 във вр. с чл. 23 НК съдът му е определил общо наказание от седем години лишаване от свобода по тази присъда и по присъдите по НОХ дело № 628/2007 год. на Пловдивския районен съд, с който е осъден на две години лишаване от свобода и по НОХ дело № 1450/2007 год. на Старозагорския районен съд, с която е осъден на една година и три месеца лишаване от свобода.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Л. Г. сумите 96.85лв обезщетение за имуществени вреди и 100лв обезщетение за неимуществени вреди от деянието.
С въззивно решение № 254 от 22.05.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 401/2008 год. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
Касационната жалба е неоснователна.
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия с доводи за допуснати нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и за явна несправедливост на наказанието, които по същество са се свеждали до оспорване оценката на доказателствата и тяхната достатъчност за изграждане на фактическите констатации и правните изводи на първоинстанция съд. В съответствие с правомощията си Софийският апелативен съд изцяло е проверил правилността на присъдата въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, като е преценил, че са достатъчни за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. След като самостоятелно ги е обсъдил поотделно и в логическата им връзка и не е констатирал допуснати нарушения при формиране волята на решаващия съд при оценката им, не е имал основание да промени вътрешното му убеждение и да приеме тезата на подсъдимия, че доказателствената съвкупност е недостатъчна за фактическата констатация, че той е автор на грабежа. Мотивирано е отказал да уважи доказателствените му искания, като е изложил достатъчно и убедителни съображения, които намират опора в разпоредбите на НПК и данните по делото. В мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е отговорил на оплакванията му и е посочил основанията, поради които ги е отхвърлил.
По същество подсъдимият е оспорил и продължава да възразява против кредитирането на показанията на св. Г, като твърди, че не са достатъчни за установяване авторството на деянието. Такъв подход на изразяване на несъгласие с въззивния съдебен акт е процесуално недопустим, защото касае обосноваността му, която е изключена от обхвата на касационната проверка.
Въпросът за достатъчността и надеждността на даден доказателствен източник за формиране на конкретен фактически и правен извод е суверенно право на решаващия съд, като на последваща проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали са събрани по надлежния процесуален ред годни доказателства, дали са оценени съобразно действителното им съдържание и при противоречие между тях е мотивирано решението за кредитиране на една част и за отхвърляне на друга част и дали са направени верни фактически и правни изводи. В конкретния случай пороци при формиране вътрешното убеждение на решаващите съдилища не са допуснати.
Фактическата канстатация, че при слизане на стълбищната прощадка на метростанция “Опълченска”, употребявайки сила, подсъдимият отнел дамската чанта на св. Г, не са направени при отсъствие на достатъчно годни доказателства, а последните от своя страна не са превратно оценени. Още първоинстанционния съд е подложил на внимателна проверка показанията на пострадалата, дадени под страх от наказателна отговорност, съпоставил ги е с останалите източници на доказателства и е изложил убедителни съображения, че липсват основания, които да поставят под съмнение обективността и добросъвесността им. От момента, в който е съобщила за извършеното деяние е дала достатъчно индивидуализиращи данни за дееца и е декларирала, че добре е възприела външния му вид и може да го разпознае, като тази категорична увереност е изразила включително и в съдебно заседание. До този момент не го е познавала и липсват данни по някакъв начин да е била мотивирана да го посочи като автор на грабежа. Показанията й не са изолирани, а се подкрепят от цялата доказателствена съвкупност, в това число от събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза. При вярна преценка на отразеното в тях е направен извода, че протоколите за оглед на местопроизшествието и за разпознаване са съставени при условията и по реда на НПК и са доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда по който са извършени и за събраните доказателства. Присъствалите при извършването им поемни лица могат да дадат сведения именно за спазването на процесуалния ред, а когато той не е опорочен, несъстоятелен е довода на защитата, че разпита им в съдебно заседание е наложителен поради оскъдността на доказателствата в процеса. Не са игнорирани като източник на доказателства и обясненията му, че през инкриминирания период бил в гр. С., но е невъзможно да е извършил деянието, защото всеки ден бил на работа непрекъснато, дори и през нощта. Те мотивирано са преценени като израз на заитна позиция и отхвърлени като недостоверни. Отказът на съдилищата да уважат доказателствените му искания не е ограничил процесуалните му права, защото не сочи кои обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото са останали неизяснени.
Не са допуснати нарушения от процесуален харатер, които да подкрепят оплакването, че е осъден в нарушение по чл. 303 ал.2 НПК. На основана на приетите фактически констатации, които в пълнота покриват обективните и субективни признаци от състава на престъплението грабеж, материалният закон е приложен точно. Извън оспорването на авторството на деянието жалбоподателят не поддържа други конкретни оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които касационната инстанция е длъжна да отговори.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК
Р Е Ш И:
Оставя в сила въззивно решение № 254 от 22.05.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 401/2008 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 8 от 26.02.2008 год. по НОХ дело № 3800/2007 год. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: