2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 449
С., 24.03. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 19 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 7121/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] представлявано от изпълнителния директор Ч. П. против въззивно решение от 24.06.2013 г. по в. гр. дело № 120/2013 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение от 14.02.2013г. по гр. дело № 627/2012 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е признато за незаконно и отменено уволнението на Н. И. П. извършено със заповед № 54 от 21.09.2012 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и [фирма] е осъдено да му заплати обезщетение при незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2287,20 лв. считано от деня на прекратяване на трудовото правоотношение 21.09.2012г. до 21.03.2013г.; обезщетение за 12 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 164,34 лв. и сумата 98,83 лв. незаплатено трудово възнаграждение за м. юли 2012 г., ведно със законна лихва върху посочените суми от завеждане на исковата молба 20.11.2012 г. до окончателното им изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправния въпрос – необходимо ли е изрично упълномощаване по чл. 192, ал. 1 КТ в случаите, когато се касае до отделна структурна единица в предприятието, която се ръководи от специално назначен представител на работодателя, в длъжностната характеристика на който е предвидено правомощието да „назначава и освобождава служители и работници”. Жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване без да сочи и представя съдебна практика.
Ответникът Н. И. П. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос има значение за изхода на делото и засяга решаващите изводи на съда за уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с оглед на приетото с обжалваното решение, че уволнението е незаконно, тъй като заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” не е подписана от представляващия дружеството изпълнителен директор, а от лице заемащо длъжността „ръководител производствено поделение” – М., без да е представено доказателство за изричното му упълномощаване, което не може да бъде заместено по значение от предвиденото в длъжностната характеристика правомощие, лицето подписало заповедта за уволнението, да назначава и освобождава служителите и работниците като ръководител производствена база. Това налага по така поставения въпрос да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.06.2013 г. по в. гр. дело № 120/2013 г. на Окръжен съд [населено място].
УКАЗВА на [фирма] [населено място] в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да внесе по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 270 лв. и да представи вносен документ по делото.
След изпълнение на указанията делото да се докладва да насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
Ч.