Решение №449 от 5.12.2008 по нак. дело №443/443 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 498
 
София, 29 декември  2008 година
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
          ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
                                                                           ПАВЛИНА ПАНОВА
 
при участието на секретаря Ив.Илиева
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от председателя (съдията)   ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 443/2008  година
 
Производството е образувано на основание искане на осъдената Т. Б. К. за възобновяване на внохд № 455/2008г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд,отменяване на постановеното по него решение № 163 от 16.07.2008г.,с което е потвърдена присъда № 266 от 14.05.2008г. по нохд № 459/2008г. на Пазарджишкия районен съд и оправдаването й при условията на чл.24,ал.1 т.1 НПК.
В искането се поддържа,че съдебните актове са постановени при допуснати нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК. Развиват се съображения,че част от доказателствата не са взети предвид,а други са превратно тълкувани,което е довело до съществено процесуално нарушение опорочаващо вътрешното убеждение на съда. Сочи се,че съдилищата не са обсъдили въпроса „Имало ли е дружествена закуска в дома на сем. Д. преди даването на парите”. Не било изяснено в кой ден е станало предаването на парите-събота или неделя,както и къде е станало последното-във всекидневната или стаята на свекървата,какви пари са дадени-св. Д. сочил 2 000 000 нед.лева,а синът му –за две пачки ,но 2 000 лева,имало разминаване в показанията на сем. Д. ,както и противоречия относно някои детайли,които не могат да се обяснят само с отдалечеността във времето. Едностранчивото обсъждане на доказателствата било в разрез с изискването за обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото ,което нарушение е довело и до неправилното приложение на материалния закон. В съдебно заседание се сочи още,че въззивният съд не отговорил на доводите в жалбата.
Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си намира искането за неоснователно. Проверени са всички доказателства и законосъобразно е прието,че авторството е доказано по безсъмнен начин. Правилно е отчетено,че отдалечеността във времето-10 години от деянието е обусловило възможни противоречия в някои от детайлите,но не и по фактите съществени за изводите на съдилищата за извършено от К. престъпление. Законът е правилно приложен,а наказанието е определено по реда на чл.55 НК.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
С горната присъда Пазарджишкия районен съд е признал подсъдимата Т. Б. К. за ВИНОВНА в това,че през м.февруари 1999г. в с. Г.,обл. Пазарджишка,с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала у Й. Д. от същото село з.,с което му е причинила имотна вреда в размер на 2 000 000 /неденоминирани/лева,поради което и на основание чл.209,ал.1 и чл.55,ал.1 т.2 б.”б” вр. с чл.2,ал.2 НК Я ОСЪДИЛ на ГЛОБА в размер на 1000/ХИЛЯДА/ лева. ОТХВЪРЛИЛ е иска на Й. Д. в размер на 2000 лева.
Искането е процесуално допустимо,с правно основание чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2 НПК. Направено е в 6-месечния срок по чл.421,ал.3 вр. с чл.420,ал.2 НПК от влизане на присъдата в сила,която не е проверена по касационен ред.
Разгледано по същество,искането е НЕОСНОВАТЕЛНО:
За да се възобнови наказателно дело и отмени постановен по него съдебен акт,следва при неговото решаване да са допуснати нарушения от категорията на съществените по смисъла на чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК.
Проверката на атакуваните съдебни актове,която се извършва по реда на чл.419 и сл. НПК по правилата на касационния контрол,не потвърждава довода за съществени процесуални нарушения,обуславящи тяхното отменяване.
В рамките на фактическите положения ,установени от двете редовни инстанции,е прието,че подсъдимата е извършила неправомерни,измамливи действия,въвела е в заблуждение пострадалия Д. ,и с това му причинила имотна вреда в размер на процесната сума. За да обусловят извод за съставомерност на инкриминираното деяние от обективна и от субективна страна,съдилищата са направили обстоен анализ на всички относими към предмета на доказване по чл.102 НПК обстоятелства.
От фактическа страна е установено,че подсъдимата посетила св. Д през м.февруари 1999г.заедно със сина си. Обяснила му,че идва от името на св. П,който молел да му бъде дадена в заем сумата 2 000 000 нед.лева. Св. Д. имал доверие на св. П,който развивал сериозна търговска дейност и разполагал с пари,поради което разчитал,че парите ще му бъдат върнати. Предал сумата в присъствието на своята съпруга и син. Не се съмнявал,че исканата сума я дава именно за П. ,както и че последният ще му я издължи. Затова, предавайки на подсъдимата парите,той не се усъмнил в достоверността на предадения от подсъдимата разговор с П. и не се уверил лично от него за исканата сума. Едва след няколко дни телефонирал на П. ,запитвайки го,дали е получил сумата. Тогава разбрал,че П. не е изпращал подсъдимата да иска заем от негово име и не е получавал парите. Тогава св. Д разбрал,че подсъдимата го е въвела в заблуждение,като е формирала у него убедителна представа,че идва именно от името на св. П. Подсъдимата се е възползвала от обстоятелството,че през този период тримата имали служебни отношения-тя била земеделски производител,св. Пейчев бил в договорни отношения за доставка на селскостопанска продукция с „Марица КК” АД гр. П. и изкупувал продукцията на подсъдимата,а св. П работел като началник отдел „Изкупуване” в същото дружество. Подсъдимата освен това се възползвала и от факта ,че по същото време св. П поради травма на ръката е бил с гипсова имобилизация в болничен отпуск и не излизал от дома си.
Доводите за едностранчиво обсъждане на доказателствата,респ.противоречия в някои детайли от показанията на свидетелите на обвинението,не се подкрепят от данните по делото.
Възражението,че не е посещавала дома на св. Д,нито пък е получавала парична сума от името и за сметка на св. П е опровергано от гласните доказателства. Правилно съдилищата са ценили показанията на св. Д,неговата съпруга и син. Това са лицата,които са присъствали в дома на Д. ,както на разговора за поискана от името на П. парична сума,така и на реалното й предаване на подсъдимата. Показанията на посочените лица относно съществените факти,свързани с посещението на подсъдимата в дома им,разговора за поискани от св. П пари,респ.предаването на тези пари на подсъдимата са последователни,както на досъдебното производство,така и депозирани в съдебно заседание. Тяхната достоверност е проверена и посредством показанията на св. П. Последният е заявил,че в разговор със св. Д е разбрал за поискана от негово име сума,и категорично отрекъл той да е искал и получавал чрез нея процесната сума. Освен това е свидетелствал,че пред него подсъдимата казала,че е взела от св. Д сумата 2 000 000 нед.лева,които нямала да върне и които получила след като казала на Д. ,че той П. я е изпратил. В очната ставка между него и подсъдимата/съд.зас.на 13 май 2008г. по нохд № 469/,свидетелят П. отново е потвърдил заявеното от подсъдимата.
Не е налице противоречие относно размера на сумата. Към процесния период сумата е в неденоминирани лева,които се равняват на 2 000 лева към 12.05.2008г.за които свидетелства при разпита св. Е.
Относно визираната в искането „дружествена закуска” в дома на Д. преди даването на парите,данни в показанията на разпитаните свидетели и в обясненията на подсъдимата няма. Нещо повече-подсъдимата в обясненията си на л.44 от първоинстанционното дело изобщо отрича да е посещавала дома на св. Д през инкриминирания период.
При така установените обстоятелства обосновано е прието,че сумата действително е поискана от подсъдимата,чрез използване името на св. П св. Д. й е дал исканата сума. Последният е заявил,че никога не би дал пари лично на подсъдимата. Следователно,използвайки името на св. П,подсъдимата го е въвела в заблуждение,мотивирайки го към акт на имуществено разпореждане.10 години след деянието,взетата по измамлив начин парична сума не е върната на св. Д. Прието е,че поради изтеклия период от време,вземането е погасено по давност.
Обясненията на подсъдимата правилно не са кредитирани. Вярно е че последните са доказателствено средство ,но и средство на защита,поради което достоверността следва да се цени след внимателен анализ съвкупно с останалите доказателства по делото. Право на съда е да даде вяра на едни доказателства,а други да отхвърли,като изложи съображения в съответствие със закона. Видно е,че първоинстанционния съд е обсъдил поотделно и в съвкупност всички доказателства,посочил е установените обстоятелства и е изложил правните съображения за взетото решение в съответствие с чл.305,ал.3 НПК. Обсъдил е и противоречията на доказателствените материали,като е изложил мотиви. Относно периода,в който е извършено инкриминираното деяние ,на л.52 от делото районния съд е приел,че достоверни са показанията на св. П депозирани на 04.01.01г./ огласени в съд.зас./които съвпадат с изложеното в тъжбата на л.132 т.1 от дос.пр. От друга страна е съпоставил и данните от талона за контролния преглед на свидетеля,от който е видно ,че такъв е бил назначен на 12.02.1999г. а свалянето на гипса е назначено за 23.02.1999г. Обсъдил е и показанията на св. К,който е потвърдил тези на св. Д семейството му,че е посетил дома им заедно с майка си,обстоятелство,което се отрича от подсъдимата.
Мотиви в тази насока по реда на чл.339,ал.2 НПК е изложил и въззивния съд,който като втора инстанция по фактите и приложението на закона е направил самостоятелен анализ на доказателствата,отговорил е на въпросите по чл.301,ал.1 т.1,2,3 НПК и е потвърдил извода за извършено от подсъдимата престъпление по чл.209,ал.1 НК.
Всички доводи,предмет на искането,са получили отговор от съдилищата,които са отговорили на същите с мотивирани съдебни актове.
При извършената от касационния състав проверка на присъдата и решението не се установиха допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените по смисъла на чл.348,ал.3 т.1 НПК довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимото лице. Съдилищата са взели всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. Решението за виновно противоправно поведение на К. ,съставомерно по повдигнатото обвинение,е взето по вътрешно убеждение основано на обективно,всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Всички доказателства са подложени на внимателна проверка ,като двете редовни инстанции са спазили изискванията на чл.13,чл.14 и чл107,ал.5 НПК. В съответствие с обективните данни по делото,материалният закон е правилно приложен.
По изложените съображения ,искането за отменяване по реда на възобновяването на атакуваните съдебни актове е неоснователно и същото следва да се остави без уважение.
Воден от тези мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
 
 
Р Е Ш И:
 
 
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Т. Б. К. за отменяване по реда на възобновяването на въззивно решение № 163 от 16.07.2008г. по внохд № 455/2008г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд,с което е потвърдена присъда № 266 от 14.05.2008г. по нохд № 459/2008г. на Пазарджишкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: