ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 45
София, 10. януари 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 726 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Плевенския окръжен съд от 02.05.2012 г. по гр.д. № 225/2012, с което е отменено частично решението на Плевенския районен съд от 27.02.2012 г. по гр.д. № 8290/2011, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът Р., П., представляван от адв. В. И. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за необходимостта в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде посочено кое задължение е нарушено от работника и къде е уредено то (в закона, в подзаконов нормативен акт, във вътрешни правила, в трудовия договор, в длъжностна характеристика, в колективен трудов договор и др.) и възможността тя да се позовава на други документи, известни на работника, както и по процесуалноправния въпрос за възможността въззивният съд да присъди обезщетение поради незаконно уволнение за времето след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата А. С. И., представляван от адв. И. Ц. я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, а въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „лекар – контрольор” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № РД-09-95/07.11.2011, в която са посочени системните нарушения на трудовата дисциплина, но не е посочено конкретно дали се касае за неизпълнение на трудови задължения, уредени в закони или други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор, или на трудови задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение. Текстът на чл. 187, т. 10 КТ е бланкетен и поради това е необходимо да се посочи къде са регламентирани и вменени на ищеца трудовите задължения, които той е нарушил. Първоинстанционното решение отчита само времето, през което ищецът е останал без работа до приключването на съдебното дирене в първоинстанционното производство, но следва да бъде отчетено и обстоятелството, че ищецът е останал без работа и до приключването на съдебното дирене пред въззивната инстанция.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата, както се установява от представените решения на Върховния касационен съд или имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Плевенския окръжен съд от 02.05.2012 г. по гр.д. № 225/2012.
Указва на касатора Р., П. и му предоставя възможност в едноседмичен срок да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса са разглеждане на касационната жалба в размер на 90,00 лева.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.