Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
София, 10 май 2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година и в състав:
Председател: Иван М.Недев
Членове: Пламен Томов
Николай Дърмонски
при секретар … Даниела Околийска ……………… и с участието
на прокурора Тома Комов ………………. изслуша докладваното
от съдията Иван М. Недев ………………………………… наказателно
дело № 2350/2013год.
Осъденият И. Х. Д. иска по реда на възобновяване на наказателните дела да се отмени влязлото в сила решение № 769/6.VІ.2013 г. по внохд № 686/2013 г. на ГС-София с доводи за всички касационни основания.
Съображенията му са, че при разглеждане на делото от първата инстанция е допуснато нарушение на правото на защита, а въззивният съд е приел,че няма ограничение на това му процесуално право; че анализът на доказателствата не е обективен и това е опорочило решението – не е по вътрешно убеждение; нарушен е материалния закон като е прието, че се касае до множество престъпления – чл. 78а, ал.6 (изм.) от НК и ТР №2/2010 г.
Искането е въззивното решение да се отмени и да бъде оправдан, или след отмяната делото да се върне за нова разглеждане.
Защитата на осъдения подържа искането.
Прокурорът от ВКП е на становище , че искането е неоснователно.
След преценка на доводите и становищата на страните и проверка на материалите по делото, ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира:
С решението, предмет на настоящето производство е потвърдена присъдата от 19.ХІІ.2012 г. по нохд № 23069/2011 г. на РС-София, с която подсъдимия И. Х. Д. е признат за виновен и осъден по чл. 131, ал.1, т.12 във вр. с чл. 130, ал.1, чл. 20, ал.2 и чл. 54 от НК на по 3(три) месеца лишаване от свобода за това, че на 24.ІХ.2010 г. в София, Студентски град, в съучастие като извършител с други неизвестни лица по хулигански подбуди нанесъл побой на Н. Ел-С. и на сина й М. Ел-С., като така им причинил леки телесни повреди на всеки, изразяващи се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК; на основание чл. 23 от НК му е наложено наказанието 3(три) месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 3(три) години; осъден е да заплати на Н. Ел-С. 1000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.
Въззивното решение не е проверявано по касационен ред и е в сила от 6.VІ.2013 г., а искането е постъпило в първоинстанционния съд на 25.Х.2013 г. – подадено е от лице с такова право и в законния срок, така че е допустимо.
То обаче е неоснователно.
Доводите за ограничаване правото на защита са поддържани и пред въззивната инстанция. Обсъдени са и правилно е прието, че са неоснователни – развилото се във времето съдебно производство пред първата инстанция е санирало нарушението на чл. 254, ал.3 от НПК. Подсъдимият и защитата му са могли да организират и проведат в пълен обем тезата си по обвинението, така че няма ограничение на основното процесуално право – правото на защита. А че тезата не е възприета от съда, няма отношение към упражняване на това право.
Неоснователно е и оплакването, че решението е постановено при нарушаване на чл. 14 от НПК. Доказателствата са преценявани поотделно и в съвкупност, като съдът е посочил кои приема за достоверни и кои – не. Изводите са логични, последователни и обосновани.
Възприетата правна квалификация на деянието съответства на смисъла на закона и практиката по приложението му – подсъдимият Д. е осъществил признаците на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12 във вр. с чл. 130, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК – на инкриминираните дата и място причинил по хулигански подбуди леки телесни повреди на две лица – на Н. Ел-С. и на сина й М. Ел-С..
Неверни са и твърденията за липса на мотиви относно отказа да се приложи чл. 78а от НК – виж л.5 от решението (л.35 от делото). А съображенията на съда са в съгласие със закона и практиката по приложението му.
Липсва аргументация на искането относно третото касационно основание за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което и обсъждането му не се налага.
По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 425, ал.1 от НПК ВКС, І-во н.о.
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдения И. Х. Д. по реда на възобновяване на наказателните дела да се отмени влязлото в сила решение № 769/6.VІ.2013 г. по внохд № 686/2013 г. на ГС-София.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: