ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45
София, 12.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 4800/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на страните по делото.
Касаторът-ищец Д. К. Б. чрез процесуалния му представител адв.О. В. обжалва решение № 2143 от 18.11.2013 г, постановено по гр.дело № 576/13 г на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав в частта, с която предявеният от него иск по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ срещу П. на РБ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 40 000 лв до сумата 80 000 лв.
П. на РБ обжалва въззивното решение в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 40 000 лв, както и в частта, с която искът за присъждане на обезщетение имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за времето от 23.3.01 г до 16.12.2009 г е уважен за сумата 23 599, 23 лв.
В касационните жалби се подържат твърдения за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Жалбоподателят-ищец подържа, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за присъждане на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 40 000 лв до сумата 80 000 лв и вместо него следва да бъде постановено друго, с което същият бъде уважен до пълния предявен размер.
Жалбоподателят-ответник подържа, че решението следва да бъде отменено в частта, с която искът за присъждане на неимуществени вреди в размер на 40 000 лв следва да бъде отменено, тъй като определеният от съда размер е завишен и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде определен справедлив размер, съответстващ на критериите, залегнали в чл.52 от ЗЗД.Подържа, че решението в частта, с която искът за присъждане на имуществени вреди в размер на 23 599, 23 лв е уважен, следва да бъде отменено и искът отхвърлен като неоснователен, предвид липсата на причинна връзка между пропуснатата полза и незаконно повдигнатото и подържано обвинение, тъй като П. не отговаря за изземване на парични суми от митниците.
Страните взаимно оспорват касационните си жалби.
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, поради което са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното :
Предявените искове са с правно основание чл.2 ал.1 т.2 предл.1 от ЗОДОВ, ред.ДВ бр.98/12 г/ понастоящем чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с оглед контретните обстоятелства по делото на ищеца следва да бъде присъдено справедливо обезщетение на неимуществени вреди от незаконно повдигнато и подържано обвинение за престъпление във връзка с нарушаване на валутния режим на страната.Съобразил е факта, че обвинението и задържането са настъпили в чужда за ищеца държава, което заедно с наличието на езикова бариера е довело до допълнителна обърканост и безпомощност, следователно и до по-силни по интензитет притеснения.Като е взел предвид голямата продължителност на наказателното производство- 8 г и 9 м, период в който е било разколебано доброто име и авторитет на пострадалия като чуждестранен инвеститор на територията на РБ, обстоятелството, че това се е отразило на професионалния, така и на социалния и личния му живот, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, в частта с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата 10 000 лв и го е завишил с още 30 000 лв, като общо на пострадалия е присъдено обезщетение в размер на 40 000 лв.
Относно иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи на сума 23 599, 23 лв, възивният съд е приел следното : в деня на задържането на Б. от него е иззета сумата 19 999, 98 лв, за която е прието, че е предмет на валутното престъпление.Органите на предварителното разследване не са разпоредили внасянето й в банка, в съответствие с действащата нормативна уредба и върху тази сума неправомерно не е била начислявана лихва за времето от 23.3.01 г-16.12.09 г.Именно тази възнаградителна лихва представлява за ищеца сигурна пропусната полза, която въззивния съд е присъдил като обезщетение за претърпени имуществени вреди.
По касационната жалба на ищеца Д. К. Б..
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Касаторът подържа, че липсва съдебна практика и такава следва да бъде създадена по материално правния въпрос, свързан с критериите за определяне на справедливо обезщетение, при отчитане на напредналата възраст на пострадалия / 72 г / като основание за завишаването му, тъй като претърпените психически страдания се отразяват изключително тежко на лице на тази възраст, с оглед възможността да възстанови след неоснователно поддържаното обвинение своя финансов, професионален и социален статус.
Посоченото касационно основание не е налице.
Съгласно ППВС № 4/68 г и задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК /решение № 298 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1152/2010 г., IV г. о., ГК / размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, определен в чл. 52 ЗЗД. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
По така поставения въпрос не е налице нужда от създаване на съдебна практика, тъй като такава съществува.Според тази практика възрастта не се преценява самостоятелно, а с оглед особеностите на всеки конкретен случай, каквото е сторил и въззивния съд в мотивите на обжалвания съдебен акт, определяйки глобалния размер на присъденото обезщетение.
По касационната жалба на П. :
1/ В частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.Подържано е касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и същото е налице, предвид конкретно определеното по настоящето дело парично обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, при който случай в преценката за справедливост съдът е изтъкнал като водещи съображения изключително дългия период от време / 8 г и 9 м/ и преминаването на наказателното производство през всичките му фази-съдебна и досъдебна и характера на престъплението по повдигнатото обвинение.Настоящият състав на Върховен касационен съд прима доводите на П. за наличие на посоченото основание по въпроса в каква степен горните обстоятелства обосновават завишаване размера на присъденото обезщетение, като съотнесени към критерия за справедливост на чл. 52 от ЗЗД. В този смисъл мотивите на въззивното решение противоречат на решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика № 532 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1650/2009 г., III г. о., ГК, съгласно което неспазването на разумен срок в наказателно производство с привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет на конкретна преценка. Тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно претендираната вреда, с оглед нейното естество.
2/ В частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 23 599, 23 лв.Касаторът подържа наличие на касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК като твърди, че по въпроса „налице ли е причинната връзка между задържането на валутата с митнически акт, но като предмет на престъплението и действията на П. в наказателното производство, обосноваваща претърпените от пострадалия имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи” не е налице съдебна практика, а същият е обусловил изхода на спора в тази част и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Посоченото касационно основание не е налице.
Правният въпрос е разрешен по задължителен начин с решение № 72 от 1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 833/2010 г., III г. о., ГК, което е постановено в производство по чл. 290 ГПК, съгласно което е прието, че когато се претендира възнаградителна лихва като пропусната полза, получаването й следва да е сигурно и дължимо, при начина на ползване на парите.Прието е, че съгласно т. 10 от ТР № 3/04 г., когато административният орган действа при обвързана компетентност по нареждане на прокуратурата, тя носи отговорност за тези действия. Отговорността й за вредите от осъществените във връзка с наказателното производство действия на администрацията не е предвидена като самостоятелна, а се осъществява при определяне на обезщетението по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ.
В случая валутата на ищеца е задържана на митницата при влизането му в РБ с акт за митническо нарушение. След образуването на наказателното производство по чл. 251 от НК тази валута е държана като предмет на престъплението и е върната с оправдателната присъда по делото. Макар формално да няма акт на прокурора в наказателното дело за задържането й, то, характера и целта му са признати с влязлата в сила присъда. Затова за вредите, които ищецът е претърпял от задържането на парите му, като последица и за срока на незаконното обвинение отговорност носи П., която е образувала наказателното дело, упражнила е надзор за повдигане на обвинението, внесла го е в съда и го е поддържала.На осн. чл. 107, ал. 5 от НПК /ред. 1974 г./ парите като предмет на престъплението – чл. 106 от НПК, се предават за пазене в търговска банка, обслужваща държавния бюджет, а органите на предварителното производство и съответните органи на Митниците са длъжни да внесат парите и другите ценности в разумен срок, не по-дълъг от три работни дни от изземването им.В случая този императивно разпореден ред на пазене не е спазен от органите на предварителното производство. От това за ищеца е настъпила вреда – пропусната полза от лихвата, която би получил при пазене на парите.С възнаградителната лихва върху задържаната сума във валута, ако беше предадена за пазене по реда на НПК, се съизмерява обезщетението за пропуснатата от ищеца полза за периода на наказателното производство; обезщетителната върху подлежаща на връщане / и върната със забава/ сума във валута, се дължи за периода след това.
Мотивите на въззивното решение в тази част са съобразени с посочената задължителна практика.
По тези съображения, Върховният касационен съд, Четвърто ГО
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2143 от 18.11.2013 г, постановено по гр.дело № 576/13 г на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав по жалбата на ищеца Д. К. Б. в частта, с която предявеният от него иск по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ срещу П. на РБ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 40 000 лв до сумата 80 000 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на П. на РБ в частта, с която искът по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ е уважен за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за времето от 23.3.01 г до 16.12.2009 г за сумата 23 599, 23 лв.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на П. в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ е уважен до размера на сумата 40 000 лв.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на Четвърто ГО за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.