Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
466_18_opr_chj_274(3)&248gpc.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 27.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21.02.2018 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 466 /2018 г.:
Производство по чл.274,ал.3 вр. чл.248,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. А. П. срещу определение № 419 от 07.06.2017 г. по възз. ч. гр. д. № 283 /2017 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отменено определение на Козлодуйски районен съд по чл.248 ГПК и вместо това жалбоподателят е осъден да заплати на В. Т. Ц. и С. Т. Й. по 300 лева разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която исканията на В. Т. Ц. и С. Т. Й. за заплащане на разноски за разликите над 300 лева до 2 000 лева са оставени без уважение.
Насрещните страни В. Т. Ц. и С. Т. Й. в писмен отговор оспорват основателността на частните жалби и претендират разноски.
Частната жалба е допустима при осъществяване на предпоставките по чл.280,ал.2 ГПК.
Въззивният съд е присъдил минималните размери на адвокатските възнаграждения по иск за делба – по 300 лева на всяка от двете ответници по прекратеното от първата инстанция производство поради оттегляне на иска, като е приел, че определението за прекратяване на производството не е обжалвано и е влязло в сила, че ответниците са оспорили иска за делба и са поискали присъждане на разноски и са доказали, че разноските са направени до размер по 2 000 лева. За разликите над присъдените размери – по 300 лева до заплатените по 2 000 лева е уважил възраженията на Г. А. П. по чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност.
Жалбоподателят извежда следните процесуалноправни въпроси :
Дължат ли се разноски, докато въпросът за прекратяване на производството е висящ? Въпросът е по приложението на чл.78,ал.4 ГПК.
Въпросът не е обуславящ, доколкото въззивният съд е приел, че определението за прекратяване на производството не е обжалвано и е влязло в сила и по делото не са представени доказателства за обратното.
Дали следва да се присъждат разноски, когато съдът е изпратил преписи на исковата молба на ответниците преди да е приел исковата молба, когато все още няма висящ исков процес?
Въпросът не е обуславящ, въззивният съд не е установил и обсъждал такава хипотеза, а и разпоредбата на чл.129,ал.4 ГПК изрично предвижда задължения за съда да дава указания за отстраняване на допуснати нередовности и когато забележи нередовности в хода на производството.
Дължат ли се разноски, когато ищецът е бил принуден да оттегли исковата молба поради допуснати процесуални нарушения на съда, които са новонастъпили и независещи от ищеца, а от съда обстоятелства?
Въпросът не е обуславящ, въззивният съд не е установил и обсъждал такава хипотеза и не е следвало да я обсъжда, тъй като е следвало да обсъжда единствено дали определението за прекратяването на производството не е обжалвано и е влязло в сила, което съгласно разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК е предпоставка за присъждане на разноски на ответниците по делото. Без значение е основанието за прекратяване. А съгласно чл.232 ГПК единствената предпоставка за оттегляне на исковата молба преди приключване на първото съдебно заседание по делото е волеизявлението на ищеца за оттегляне на иска. Причините за оттеглянето са без значение и съдът не ги изследва. Или: за обсъждане на предпоставките за присъждане на разноски на ответниците при прекратяване на производството по делото поради оттеглянето на иска въззивният съд не е следвало да установява дали първоинстанционният съд е допуснал или не процесуални нарушения преди да постанови определението за прекратяването на производството.
Кои от указанията на съда за даване на отговор от ответниците – преди или след приемане на исковата молба следва да се приемат за редовни?
Въпросът не е обуславящ, тъй като не е установено съдът да е изпратил преписи от исковата молба и приложенията на ответниците за отговор, въпреки че е констатирал че ищецът не е отстранил нередовности в исковата молба след дадени указания.
Дължат ли се разноски на ответниците, когато съдът след като е дал възможност на ответниците да подадат отговор установи, че дадените указания за отстраняване на нередовности не са отстранени и прекрати производството (върне исковата молба)?
Въпросът не е обуславящ, поради това, че както беше посочено по-горе съдът може да установи нередовностите и в хода на исковата молба и в тези случаи дължи да даде указания за отстраняването им и при неизпълнението им да върне исковата молба (и след подаване на отговори на исковата молба), както и поради това, че в случая съдът установил, че прекратяването на производството е поради оттегляне на иска именно от жалбоподателя Г. А. П. и че това определение нее обжалвано и е влязло в сила (каквито са и твърденията в частната жалба).
Първоинстанционният съд може ли сам да отмени определението си, с което прекратил производството и е върнал исковата молба, срещу което е подадена жалба до окръжния съд?
Въпросът не е обуславящ, както беше посочено по-горе обуславящият въпрос (по приложението на чл.78,ал.4 ГПК) е дали производството е прекратено и въззивният съд е установил, че производството по делото е прекратено с влязло в сила определение (изложил е мотиви по този въпрос).
Но въпросът не е обуславящ и защото твърденията на които се основава противоречат на изложените по-горе твърдения на частния жалбоподател, че производството по делото е прекратено поради това, че той е оттеглил исковата си молба.
Поради изложеното не са осъществени предпоставки по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от производството частният жалбоподател няма право на разноски. Ответниците по жалбата В. Т. Ц. и С. Т. Й. искат да им бъда присъдени разноски в размер на по 600 лева за изготвяне на отговори на жалба до ВКС и в размер на по 300 лева за изготвяне на отговори на жалба до САС (частната жалба на Г. А. П. е била първоначално неправилно администрирана до САС, който е прекратил производството по нея и я е върнал на В.. ОС за администрирането и до ВКС като касационна такава с основание чл.274,ал.3 ГПК). Искането е основателно, доколкото уговарянето и заплащането на сумите е доказано с представените договори за процесуално представителство, които са приложени по двете дела за изготвени по двете дела – на САС и на ВКС отговори на частната жалба на Г. А. П..
Воден от изложеното съдът настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 419 от 07.06.2017 г. по възз. ч. гр. д. № 283 /2017 г. на Врачанския окръжен съд.
Осъжда Г. А. П. да заплати на В. Т. Ц. сумата 900 (деветстотин) лева разноски за процесуално представителство.
Осъжда Г. А. П. да заплати на С. Т. Й. сумата 900 (деветстотин) лева разноски за процесуално представителство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.