Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
София, 07.08.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Северина Толева
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №5015 образувано по описа за 2017 год.
Производството е по чл.73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба от ЧСИ И. Т. Ч., рег.№ на КЧСИ, с район на действие СГС, чрез процесуален представител адв.Ч., против решение от 07.08.2017г., постановено по дисц.д.№28/2017г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, в частта, с която на частен съдебен изпълнител И. Т. Ч. е наложено дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от три години.
В жалбата се поддържа, че част от решението недопустимо, а в останалата обжалвана част е неправилно поради нарушение на закона, съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че не са допуснати дисциплинарни нарушения. Излага и оплаквания, че наложеното дисциплинарно наказание е явно несправедливо. Претендира разноски. Представя писмени бележки, изготвени лично и писмени бележки, чрез процесуалния представител. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Камарата на частните съдебни изпълнители взема становище, че жалбата за неоснователна, като съображенията се излага в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Министърът на правосъдието не е призоваван и не е участвал по делото доколкото не е иницирал дисциплинарното производство, по което е постановено обжалваното решение, както не е обжалвал и решението.
Жалбата е подадена в срока по чл.73, ал.2 ЗЧСИ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
До Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на РБ е подадено по реда на чл.70 ал.1 ЗЧСИ искане на Камарата на частните съдебни изпълнители за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ И. Т. Ч. поради констатирани допуснати нарушения по седем изпълнителни дела, включително по следните три изп.дела:
по изпълнително дело № 20147830400254 по описа на ЧСИ, а именно:
– нередовно връчване на покана за доброволно изпълнение чрез т.нар. „друго лице, което живее на адреса“, в случая означено като „М. Т.“, недостатъчно идентифицирано в нарушение на чл.55, препращащ към Наредба №7 от 22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК /приложение №21 към чл.3, т.1 от наредбата изисква оформяне на ТРИ имена на получателя, съгласил се да предаде съобщението на адресата/;
– приет като разноски е и адвокатски хонорар в размер многократно надвишаващ минималните размери на адвокатските възнаграждения /посл.изм.обн. в ДВ, бр.10 от 05.02.2016г./, съобразно представен договор за правно помощ, в който в нарушение на изискванията на т.1 от ТР от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, не е посочен начинът на плащане на същия и не са представени доказателства за заплащането му, с оглед разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой;
по изпълнително дело №20147830400322 по описа на ЧСИ, а именно:
– насочване на изпълнението към имот на наследник на длъжника, придобит преди смъртта на наследодателя-длъжник /неизследване на собствеността, съгл. чл.483 ГПК/, при липса на данни към този момент по делото, че длъжникът е починал;
– липса на данни имотът [улица] /със или без буква „А“, ет.4, ап.8/ да е секвестируем;
– грубо нарушаване на правилата по призоваване на наследници на длъжник- чл.429, ал.2 ГПК, сочени настоящи адреси в Швейцария, а се лепи на вратата в София и не се чака двуседмичния срок по чл.47, ал.2 ГПК;
– пристъпване към принудително изпълнение /отваряне на имот с ключар за извършване на опис/ без да са уведомени длъжниците /не е изтекъл срок по чл.47, ал.2, за да се считат уведомени, т.е. не е започнал да тече срок за доброволно изпълнение, за да се счита описът извършен в срока за доброволно изпълнение/;
– нарушение на правилата за извършване на опис и оставяне за пазене на имот /чл.486/, в протокола за опис полетата, които следва да съдържат констатациите за спазване на чл.444 ГПК /че имотът е секвестируем/ и на чл.486 /на кого се оставя за пазене имотът/ са задраскани и няма подпис на лице, назначено за пазач на имота и приело същия за пазене;
по изпълнително дело №20167830400377 по описа на ЧСИ, а именно:
-нередовно връчване на покана за доброволно изпълнение чрез н.нар.“друго лице, което живее на адреса“ в случая означено като „Мария Иванова“, недостатъчно идентифицирано в нарушение на чл.55, препращащ към Наредба №7 от 22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК /приложение №21 към чл.3, т.1 от наредбата изисква оформяне на ТРИ имана на получателя, съгласил се да предаде съобщението на адресата/;
– пристъпване към връчване чрез такова друго лице по „място на връчване /чл.49/ без изчерпване на процедурата по призоваване по посочен по делото /в случая адвокат М. сочи адреса във В./, респективно постоянен или настоящ адрес – т.е. следвало е поканата да се възложи за връчване на ЧСИ, в чийто район на действие е [населено място];
-неуведомяване в поканата за наложените запори и възбрани /нарушение на чл.428, ал.2, изр.второ ГПК.
С обжалваното решение Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители, е намерила искането за основателно, предвид констатираните нарушения по изп.д.№ 20147830400254, изп.д. №20147830400322, изп.д. № 20167830400377 по описа на ЧСИ Ч., за които нарушения са изложени подробни мотиви в решението, поради което и с оглед тежестта на нарушенията и предвид налаганите дотогава дисциплинарни наказания „глоба“, „порицание“ и „предупреждание за временно лишаване от правоспособност“, които не са постигнали промяна в професионалното поведение на частен съдебен изпълнител И. Ч. е наложено дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от три години, за извършено нарушение:
По изпълнително дело № 20147830400254:
– нередовно връчване на покана за доброволно изпълнение чрез „друго лице, което живее на адреса“, в случая означено като „М. Т.“, недостатъчно идентифицирано в нарушение на чл.55 ГПК, препращащ към Наредба №7 от 22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК /приложение №21 към чл.3, т.1 от наредбата изисква оформяне на ТРИ имена на получателя, съгласил се да предаде съобщението на адресата/;
– приемане като разноски на адвокатски хонорар без доказателства същият да е платен, представляващо нарушение на чл.78, ал.5 ГПК.
По изпълнително дело № 20147830400322:
– липса на данни имотът /жилище [улица], ет.4, ап.8/ да е секвестируем;
– грубо нарушаване на правилата по призоваване на наследници на длъжник, съгл. чл.429, ал.2 ГПК, сочени настоящи адреси в Швейцария, а се лепи на вратата в София и не се чака двуседмичния срок по чл.47, ал.2 ГПК;
– пристъпване към принудително изпълнение /отваряне на имот с ключар за извършване на опис/ без да са уведомени длъжниците /не е изтекъл срок по чл.47, ал.2, за да се считат уведомени, т.е. не е започнал да тече срок за доброволно изпълнение, за да се счита описът извършен в срока за доброволно изпълнение/;
– нарушения на правилата за извършване на опис и оставяне за пазене на имот, съгласно чл.486 ГПК, в протокола за опис полетата, които следва да съдържат констатациите за спазване на чл.444 ГПК /че имотът е секвестируем/ и на чл.486 /на кого се оставя за пазене имотът/ са задраскани и няма подпис на лице, назначено за пазач на имота и приело същия за пазене;
По изпълнително дело №20167830400377:
-нередовно връчване на покана за доброволно изпълнение чрез н.нар.“друго лице, което живее на адреса“ в случая означено като „Мария Иванова“, недостатъчно идентифицирано в нарушение на чл.55, препращащ към Наредба №7 от 22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК /приложение №21 към чл.3, т.1 от наредбата изисква оформяне на ТРИ имана на получателя, съгласил се да предаде съобщението на адресата/;
– пристъпване към връчване чрез такова друго лице по „място на връчване /чл.49/ без изчерпване на процедурата по призоваване по посочен по делото /в случая адвокат М. сочи адреса във В./, респективно постоянен или настоящ адрес – т.е. следвало е поканата да се възложи за връчване на ЧСИ, в чийто район на действие е [населено място];
-неуведомяване в поканата за наложените запори и възбрани /нарушение на чл.428, ал.2, изр.второ ГПК.
Подадената жалба за недопустимост на обжалваното решение като постановено след изтичане на шестмесечния давностен срок, е основателна – в частта относно установеното нарушение по изп.д.№ 20147830400254:
– нередовно връчване на покана за доброволно изпълнение чрез „друго лице, което живее на адреса“, в случая означено като „М. Т.“, недостатъчно идентифицирано в нарушение на чл.55 ГПК, препращащ към Наредба №7 от 22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК /приложение №21 към чл.3, т.1 от наредбата изисква оформяне на ТРИ имена на получателя, съгласил се да предаде съобщението на адресата/. По отношение на това нарушение в обжалваното решение е констатирано, че на 19.12.2014г. пред Съвета на КЧСИ К. Д. е депозирал жалба /л.684 и сл. от дисц.дело/ с твърдения за незаконосъобразно връчване на покана за доброволно изпълнение и че с решение на СКЧСИ жалбата му е приета за неоснователна, което се установява и от писмо от 25.06.2015г./л.691 от приложеното дисциплинарно дело/ до жалбоподателя от юрисконсулт при Съвета на КЧСИ – че е разгледана жалбата с посочване на оплакването. При данните по делото следва да се приемат за основателни доводите на жалбоподателя, че най-късно към този момент е станало произнасянето, респ. узнаването от съвета за нарушението – нередовно връчване на покана за доброволно изпълнение на лице /л.684 и сл. от дисц.д./ – без посочване на трите имена, на лицето, на което е връчена като живущо на адреса с две имена, а не с три имена. От писмото е видно, че е прието, че е допуснато нарушението, но е видно също, че Съветът на КЧСИ е счел, че не следва да се ангажира дисциплинарна отговорност на ЧСИ. Съгласно чл.69 ЗЧСИ дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечна давност от откриване на нарушението, но не по-късно от три години от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито от момента, в който органът по чл.70 ал.1 е узнал за нарушението. Съгласно разясненията, дадени в т.12 от ТР № 2/26.06.15г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС дисциплинарната отговорност на ЧСИ по чл.69 ЗЧСИ се погасява по давност когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от Министъра на правосъдието или от Съвета на КЧСИ, които съгласно чл.70 ЗЧСИ имат правомощието да инициират дисциплинарно производство. В случая дисциплинарното производство е образувано по искане на Съвета на Камарата на ЧСИ от 28.04.2017г. и председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в шест месечния давностния срок от откриване на нарушението, като последното е станало най-късно на 25.06.2015г. Този срок за сезиране не е спазен по отношение на първото нарушение по изп.д.254, поради което са налице предпоставките за прекратяване на образуваното дисциплинарно производство на осн. чл.71, ал.7 ЗЧСИ. Относно нарушението относно приемането за разноски за адвокатско възнаграждение без да е установено, че са направени, твърдението на ЧСИ, че и по отношение на него Съветът на КЧСИ е узнал от извършеното разследване по жалбата на длъжника, резултатите от която са докладвани на Съвета, не се подкрепя от съдържанието на документите по дисциплинарното дело, вкл. писмото от юрк Д. до жаблоподателя-длъжника и жалбата на последния.
Жалбата за недопустимост на обжалваното решение като постановено след изтичане на шестмесечния давностен срок, е частично основателна в останалата част – относно установените нарушения по изп.д.№ 20147830400322. Видно от данните по делото, Съветът на КЧСИ е бил сезиран от Г. Л. с жалба с вх.№ Ж-110/01.03.2016г. /л.1291 от дисциплинарното дело/ и видно от представеното с жалбата по делото и прието неоспорено писмо изх.№534/14.05.2016г. от юрисконсулт при Камара на ЧСИ до Г. Л., жалбата е разгледана от Съвета на КЧСИ, но е намерена за неоснователна. С жалбата по настоящото дело ЧСИ Ч. е поискал да бъде изискано от Камара на ЧСИ да представи по делото протокола от заседанието, в което е обективирано решението на Съвета по жалба с вх.№ Ж-110/01.03.2016г. на КЧСИ, подадена от Г. Л., но в съдебно заседание, в което се е явил лично и с процесуален представител-адв.В., чрез последния е заявил, че преписката е комплектована с искания протокол и че същият се намира в преписката /макар че такъв не се намира в кориците на гражданското и на дисциплинарното дело и приложенията/, като в писмената защита чрез процесуален представител адв.Ч. позоваването е отново на представеното в жалбата писмо изх.№534/14.05.2016г. от юрисконсулт при Камара на ЧСИ до Г. Л.. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че преценката относно момента на узнаване от Съвета на КЧСИ на фактическите твърдения в тази жалба относно допуснати дисциплинарни нарушения от ЧСИ, следва да бъде извършена при наличните данни по делото – жалба с вх.№ Ж-110/01.03.2016г. и писмо изх.№534/14.05.2016г. на КЧСИ. Съветът се е запознал с жалбата, в която се съдържат твърдения за нередовно връчване на покана за доброволно изпълнение и е проверявал само връчването чрез залепване на уведомления и само то е преклудирано. Поради това дисциплинарното производство за това нарушение следва да бъде прекратено поради изтекла давност. В останалата част относно констатирани дисциплинарни нарушения по изп.д.322 дисциплинарното производство е допустимо. Не е имало твърдения и оплаквания в жалбата и Съветът на КЧСИ не е проверявал има ли други наследници на починалия длъжник и поканил ли е ЧСИ жалбоподателя-наследник да приеме наследството, има ли данни жилищният имот да е секвестируем; спазени ли са правилата за извършване на опис и оставяне за пазене на имот, съгласно чл.486 ГПК, в протокола за опис полетата съдържат ли констатациите за спазване на чл.444 ГПК /че имотът е секвестируем/ и на чл.486 /на кого се оставя за пазене имотът/, има ли подпис на лице, назначено за пазач на имота и приело същия за пазене. Оплакванията в жалбата на Г. Л. и резултатът от проверката, който е докладван, така както е отразен в писмото до него, не дават основание да се приеме, че Съветът на КЧСИ е имал знание за такива факти, поради което неоснователно се поддържа от жалбоподателя ЧСИ, че тези факти са узнати и знанието за тях е налице към 14.05.2016г. и че това е началният момент, от който е започнал да тече шестмесечният давностен срок, като същият е бил изтекъл преди да е направено искането за образуване на дисциплинарно производство. Искането до наказвания орган е направено в рамките на шестмесечния давностен срок, поради което не е погасена дисциплинарната отговорност на ЧСИ.
Законосъобразно и в съответствие с данните по приложеното в копие изпълнително дело № 20147830400254 /които данни са възпроизведени и в самото решение/, дисциплинарният състав е приел, че незаконосъобразно ЧСИ Ч. приема като разноски за адвокатски хонорар договорената сума 25 000лв. без доказателства същият да е платен, представляващо нарушение на чл.78, ал.5 ГПК. Отразено е в договора за правна защита, че сумата е платена, но не е посочено дали това е в брой, по банков път или по друг начин. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Тълкувателното решение по т.1 е постановено по въпроса: Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му и как следва да бъде доказано неговото изплащане – чрез представяне на нарочен документ /разписка, платежно нареждане и пр./, или е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено. Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане и след като това не е направено и в производството по изпълнителното дело не са представени допълнителни доказателства, че е извършено плащане на уговореното адвокатско възнаграждение в брой или по банков път, обоснован е изводът в обжалваното решение, че са ЧСИ Ч. е приел разноски за адвокатско възнаграждение без да е доказано извършването им, което е в нарушение на чл.78 ГПК. Представянето с жалбата по настоящото дело на молба до ЧСИ по изп.д. № 20147830400254, входирана на 16.10.2017г.,подадена от адв. С. Р. М. с приложени три броя копия от разписки от м.март 2014г., подписани от него за получени в брой от И. Х. Д. суми в размер на общо 25 000лв. с общо посочване в разписките „по договор за правна помощ и съдействие“, е ирелевантно, тъй като не са депозирани по изпълнителното дело и съдебният изпълнител е приел разходите за адвокатско възнаграждение за извършени, без доказателства за това.
Законосъобразно и в съответствие с данните по приложеното в копие изпълнително дело № 20147830400322 /които данни са възпроизведени и в самото решение/, дисциплинарният състав е приел, че липсата на данни за извършена от ЧСИ Ч. проверка за секвестируемост на жилищния имот нарушава разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК, при условие, че длъжникът практически е отстранен от имота /т.к. въпреки изрично да не е вписано в протокола действие по смяна на пазача и назначаването на нов, ЧСИ е сменил ключалката на имота и е предал ключа на адв. С. Р. М./.
Правилни са и изводите в обжалваното решение, че в нарушение на правилата на чл.429, ал.2 ГПК е насочено изпълнение /ЧСИ е извършил опис, назначил е вещо лице за последваща оценка, отворил е принудително жилищния имот, собственост на наследника Г. Л. и го е отстранил от имота като е сменил ключалката и е залепил уведомление, с което забранява достъпа до имота/ върху имущество на наследник на длъжника без да му е определен срок за приемане на наследството по чл.51 ЗН, съобщаването за определения срок на съответния наследник, и вписване на изявлението на наследника в съответния РС. Това е от значение, тъй като наследниците могат да приемат или да откажат да приемат наследството, или да приемат наследството по опис. За събиране на своето вземане взискателят може да обърне изпълнението върху който и да е имот на наследниците, които са приели наследството. На основание чл.428, ал.4 ГПК съдебният изпълнител е следвало да уведоми наследника за насочването на изпълнението към негов недвижим имот, като на основание чл.486 ГПК преди описа или най-късно по време на описа на недвижимия имот длъжникът следва да е уведомен за смяна на пазача на недвижимия имот. Обосновано е прието, че ЧСИ Ч. не е направил това, а по отношение задължението по чл.428, ал.4 ГПК ЧСИ Ч. и не твърди да е изпращал на Г. Л. /син/ уведомление, че преминава от един начин на изпълнение към друг, а напротив, не е зачел правата на собственост на Г. Л. /син/, а ги е оспорвал. Поради това правилно в обжалваното решение е прието, че с действията си съдебният изпълнител е нарушил грубо нормите на закона и е причинил значителни вреди на наследника, който по-късно обезсилва изпълнителния лист с навременните си правни действия.
В искането на съвета е формулирано нарушение за извършване на описа само във връзка с чл.486 ГПК и чл.444 ГПК, по отношение на които обосновано е прието в обжалваното решение, че са извършени от ЧСИ Ч., а именно: въпреки, че от имота е отстранен собственика в протокола не е надлежно назначен пазач на недвижимия имот /лицето изрично да е посочено в протокола и с изричното си изявление да е приело задълженията и отговорността като пазач/ и при извършване на смяна на пазача съдебният изпълнител задължително е следвало, но не е отбелязал дали се е уверил в секвестируемостта на имота.
Законосъобразно и в съответствие с данните по приложеното в копие изпълнително дело № 20167830400377 /които данни са възпроизведени и в самото решение/, дисциплинарният състав е приел, че незаконосъобразно ЧСИ Ч. е приел за редовно връчване на покана за доброволно изпълнение на адрес [населено място],[жк]бл.253 вх.1 ет.5 ап.109 на трето лице, посочено само с две имена „Мария Иванова“. Правилни е прието, че нередовното връчване не е само формално нарушение, защото наред с другите нарушения по делото водят до процесуално незаконосъобразно изпълнение, увредило в значителен размер длъжника.
Правилно е прието в обжалваното решение, че е ирелевантно защо е неуспешно връчването на покана за доброволно изпълнение и дали и защо отсъства адресата от адреса, посочен от взискателя съгласно правилата на чл.38 ГПК, както и че съгласно правилата на чл.38, във вр. с чл.47, ал.1 ГПК на този адрес следва да се залепи уведомление и това може да направи само частен съдебен изпълнител със съответния район на действие по възлагане от ЧСИ Ч., каквито действия по връчването ЧСИ Ч. не е извършил.
Неоснователни са доводите в жалбата, че след връщане на писмото от [населено място] с отбелязването, че получателят се е преместил на друг адрес за ЧСИ е съществувал по делото и втори адрес, посочен от взискателя, на който е предприето ново връчване на покана за доброволно изпълнение. Не могат да бъдат споделени доводите, че макар и в молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят да е посочил като адрес за призоваване на длъжника адрес в [населено място], взискателят е посочил и втори адрес като е поискал да се изпрати на длъжника „призовка за доброволно изпълнение, като имате предвид, че постоянния и настоящ адрес на длъжника е в [населено място], но тя има недвижим имот в [населено място]“, с посочен по-нататък с пълен и точен адрес на имота при искането да се наложи възбрана върху него. Обстоятелството, че в молбата за образуване на изпълнително производство изпълнителният способ трябва да бъде конкретизиран и чрез посочване обекта на изпълнението, не може да бъде възприето като посочване на адрес на длъжника по смисъла на чл.38 ГПК, след като вече е посочил като такъв друг адрес – адрес в [населено място]. Взискателят, който иска от съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия по отношение на длъжника, посочва в молбата за образуване на изпълнителното производство адрес, на който това лице пребивава, според сведенията, с които взискателят разполага. Посочването на такъв адрес е необходимо, тъй като на него е възможно да бъде извършено връчване дори лицето да не бъде намерено там /чл.47 ГПК/. Съдебният изпълнител е длъжен да потърси лицето на посочения адрес, за да му връчи покана за доброволно изпълнение. Ако лицето не пребивава на посочения от взискателя адрес или макар да пребивава там не може да бъде намерено, връчването се извършва по настоящия или постоянния адрес на физическото лице. Както обосновано е прието в обжалваното решение ЧСИ към този момент не се е снабдил със справка за тези адреси, като от по-късно изготвената справка е видно, че тези адреси съвпадат с посочения от взискателя адрес в [населено място]. Отделно от това, връчването на адреса на имота в [населено място] е ненадлежно, както правилно е прието в обжалваното решение, както поради липса на пълна идентификация на лицето, така и поради това, че е връчено на лице което не е трето лице по смисъла на 46, ал.2 ГПК, тъй като адресатът не живее на адреса /жалбоподателят сочи, че пребивава на трето място – в [населено място]/. При ненадлежно връчване обстоятелството, че лицето не е върнало книжата, е ирелевантно и доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Неоснователни са доводите в писмените бележки, че ако се следва процедурата, посочена в обжалваното решение, не би се стигнало до различен резултат на призоваването поради това, че лицето не пребивава във В., а в М.. Процедурата по чл.47 ГПК предвижда при при първото посещение връчителят да потърси адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението. Ако не намери адресата нито друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, връчителят трябва да удостовери в разписката към съобщението, кога е посетил адреса и обстоятелството, че адресатът не е намерен там, не е намерено и друго лице или е намерено такова лице /ако има сведения трябва да се посочи името и качеството на лицето/, но то не се е съгласило да приеме съобщението. Когато адресатът не е намерен на адреса нито е намерено друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, връчителят трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава на адреса. Такива сведения може да бъдат потърсени от лицата, които не са се съгласили да приемат съобщението или от съседи. Ако връчителят намери сведения, било че адресатът пребивава на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва също да ги удостовери в разписката към съобщението. Ако получи сведения, че адресатът не пребивана на адреса, връчителят трябва да върне разписката на съдебния изпълнител съгласно чл. 44, ал. 4 ГПК за прилагане към делото, за да може съдебният изпълнител да прецени удостоверените обстоятелства и разпореди, какви действия да се предприемат. Прилагането на всяка следваща алинея на чл.47 ГПК е обусловено от изчерпване на възможността за използване на предходната като гаранция за законосъобразност на връчването.
Обосновани са изводите на Дисциплинарната комисия за допуснати нарушения от ЧСИ, изразяващи се в непосочване в изготвената по делото покана за доброволно изпълнение на наложените по делото запори и възбрани, както и че самата покана не е редовно връчена въпреки приемането на обратното от съдебния изпълнител и продължаване на изпълнителните действия по делото като е изготвил протокол за разпределение на сумите и след удържане на таксите по разпределението, с платежно нареждане сума в размер на 31658,82лв. е изплатена на адвоката пълномощник на взискателя С. М. Р.. Неоснователни са доводите в писмената защита, че към 29.07.2016г. не е имало наложени запори върху банковите сметки на длъжника. От данните по изп.дело е видно, че към тази дата, са изведени деловодно както поканата за доброволно изпълнение така и запорните съобщения, и съдебният изпълнител е бил задължен съгласно чл.428, ал.2, изр.второ ГПК, но не е отразил в поканата за доброволно изпълнение наложените запори и възбрани.
Правилно е прието в обжалваното решение, че частният съдебен изпълнител е нарушил пряко императивни норми на закона, както и че разгледани в съвкупност фактите и обстоятелствата по проверяваните изпълнителни дело водят до заключението, че нарушенията на закона са допуснати от частния съдебен изпълнител умишлено, при форма на вината евентуален умисъл. Законосъобразни са изводите в обжалваното решение, че извършените нарушения не са формални, а са довели или са могли да доведат до тежки негативни последици за имуществените права на страни в изпълнителния процес. Правилно е прието, че нарушението на призоваването е особено тежко, т.к. изпълнителното дело е образувано на основание чл.417, т.9 ГПК, където надлежното узнаване на длъжника за започнатото принудително изпълнение изцяло предпоставя успешната му защита от материалната незаконосъобразност на изпълнението. Обосновано е прието, че наложените предходни наказания не са постигнали промяна в професионалното поведение на ЧСИ Ч..
Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата и в писмената защита, че дисциплинарните нарушения са допуснати по небрежност поради високата си натовареност, нито доводите в писмената защита, че по изпълнително дело № 20147830400322 – и при работа в обстановка на липса на съдействие, дори на съзнателно укриване от страна на длъжника, като сочи, че това е видно от изпълнителното дело. Доводи в тази насока ЧСИ е изложил и в изходящи от него документи, намиращи се в изпълнителното дело, а поддържането им в настоящото производство, сочи на безкритично отношение към допуснатите нарушения, което съдът съобразява при преценката за съответствието на определеното наказание с нарушенията, заедно с оспорването да са допуснати такива нарушения по изпълнителното дело пред Дисциплинарната комисия /сега неподдържано, което е изрично посочено в жалбата/. За изключване на умисъла е достатъчна субективната увереност на дееца, че противоправният резултат няма да настъпи, но при установените обективни обстоятелства на нарушенията на ЧСИ, такава не би могла да се приеме за установена. Формата на вината се отразява на тежестта на нарушенията и според настоящия състав тя е установена правилно в обжалваното решение, но дори и да можеше да се приеме, че нарушенията са допуснати по непредпазливост от ЧСИ, част от допуснатите нарушения сами по себе си са от най-тежките по силата на обективните обстоятелства. Неоснователни са доводите, че неправилно е прието, че е допуснато дисциплинарно нарушение по последното от трите изпълнителни дела по отношение на съдържанието на поканата за доброволно изпълнение, вместо, че не съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.67 ЗЧСИ, а се касае за неволен пропуск, допуснат при липса на вина. Не би могло да се приеме, че деянието не е виновно, а случайно, след като за ЧСИ има предписани правила за това, което е длъжен да предприеме – чл.428, ал.2, изр.второ ГПК, но не е направил.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за необсъдени относими обстоятелства, при които са допуснати нарушенията по изпълнително дело № 20147830400322. Като такива се сочат съвпадението в трите имена на починалия през 2002г. длъжник Г. Г. Л. и един от наследниците му негов син Г. Г. Л.; залепване на 18.05.2014г. на уведомлението върху входната врата на адреса, който от извършена след това адресна справка видно е постоянен на Г. Л. син; упълномощаването на 01.06.2014г. от последния на адвокат да го представлява по изпълнителното дело, който е извършил на 17.06.2014г. справка по изпълнителното дело. Тези обстоятелства според жалбоподателя сочат, че към 17.06.2014г. Г. Л. син се е запознал с извършените действия по изпълнителното дело, но се е явил лично пред ЧСИ едва на 30.06.2014г. Съдът не се произнася по същество по редовността на връчването, извършено по реда на чл.47 ГПК, а сочените от жалбоподателя обстоятелства не намира за относими към останалите дисциплинарни нарушения. Неоснователно като такова обстоятелство се навежда и липсата на съдействие „за бързото и точо установяване на факти от съществено значение за законосъобразното развитие на изпълнителното производство“ от наследник на длъжника, при положение, че по отношение на него не са били приложени правилата на чл.429, ал.2 ГПК. Както е посочено и в обжалваното решение Г. Л. с навременните си правни действия успешно е провел защита по исков ред срещу изпълнението.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че незаконосъобразно в обжалваното решение при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание е прието, че следва да бъдат взети предвид негови предходни наказания. Последователно в практиката си ВКС приема, че дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цял