О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 15.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1787/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца И. Д. С. в качеството на Е. „В”, гр. П. чрез адвокат Т. М. против въззивното решение на ПАС № 165/19.06.2009 г. по гр. д. № 1006/2008 г. в частта, с която е отменено решение на Пловдивски окръжен съд № 1179/11.07.2008 г. по гр. д. № 2942/2003 г. и е постановено друго решение, с което е отхвърлен поради извършено прихващане и недоказаност иска за обезщетение за ползване без основание за разликата над 4515.04 лв. до 12929 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от забавата на всяка месечна главница до 12.11.2003 г., както и в частта за разноските.
Относно допустимостта на касационното обжалване с изложението са посочени процесуалноправни и материалноправен въпрос:
Следва ли да се допусне и разгледа по същество направено пред втората инстанция възражение за прихващане за извършени подобрения и довършителни работи от ответниците, идентично по съдържание, основание и смисъл с направено, допуснато, разгледано по същество и уважено с влязло в сила решение, ако вземането на ответника по влязлото в сила решение е било по-голямо от това на ищеца. В нарушение на т. 6 ТР № 1/2000 г. съдът е приел за допустимо да се разглежда възражение за прихващане за подобрения едва пред втора инстанция. В нарушение на т. 18 ТР № 1/2000 г. и в противоречие с практиката на съдилищата съдът е приел за допустимо да се разглежда възражение за прихващане идентично с това, по което съдът се е произнесъл с предходно влязло в сила между същите страни решение. Посочени са Р. № 229/21.03.2005 г. по гр. д. № 494/2004 г., ВКС, ТК, ІІ о. и решение № 4/9.01.2009 г. по гр. д. № 892/2008г., ОС-Пазарджик. Позоваването е на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Посочен е и втори процесуалноправен въпрос:
Може ли под формата на възражение да се допусне за разглеждане претенция за подобрения от ответник, който няма качеството на добросъвестен владелец, а е държател на процесния имот след като уважаването на исковете не е в пряка зависимост от направеното възражение до заплащане на тази стойност.
В противоречие с решение № 831/13.05.2002 г. по гр. д. № 1063/2001 г., ВКС, ІV г.о. въззивният съд е приел за допустимо, разгледал е и е уважил претенцията на ответниците, заявена под формата на възражение, като е извършил прихващане с вземането на ищеца-основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По материалноправния въпрос:
Може ли ответник, заел имота без правно основание-държател да се облагодетелства от собственото си противоправно поведение-в едно и също съдебно решение да му се признава претенция за извършени подобрения, а дължимото на ищеца обезщетение за ползването, от което е бил лишен да се приравнява на средния месечен наем, който би бил получаван за апартамента без тези подобрения.
Поддържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл при противоречиви съдебни решения и че произнасянето по него е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото-основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Посочва решение № 656/6.06.07 г. по гр. д. № 496/06 г., ВКС и решение № 439/25.03.2008 г. по гр. д. № 2868/2006 г. ПОС, ХІХ с-в.
Към изложението са приложени съдебните решения, на които касаторът се позовава.
Постъпил е отговор на касационната жалба на ищеца от ответниците Л, с който жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна.
Насрещна касационна жалба е подадена от ответниците Л. К. Г. и Е. Л. Г. чрез адвокати М. Г. и Р. Б. срещу въззивното решение в частта, с която са осъдени солидарно да заплатят на И. Д. С. в качеството му на Е. „В” обезщетение за ползване без основание за периода 1.12.2000 г.-1.12.2003 г. на собствения на ищеца процесен апартамент в размер на сумата 4515.04 лв. със законна лихва. Жалбата е подадена при условие на евентуалност: ако се допусне касационно обжалване по жалбата на ищеца да се допусне разглеждане и на подадената от тях насрещна касационна жалба.
Относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС /т. 18 ТР № 1/2000 г., ОСГК, ВКС и решение № 656 по гр. д. № 496/2006 г., ВКС/, в противоречие с практиката на съдилищата /решение по гр. д. № 230/2005 г. ПАС/, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по следните въпроси: При уважено възражение за прихващане, вземането по което надхвърля размера на предявената искова претенция формира ли се СПН върху частта от вземането, с която не е осъществено прихващане и допустимо ли е тази част да бъде предявена чрез ново възражение за прихващане в друго производство; Когато юридическите факти, които представляват основание на вземането по възражение за прихващане се считат установени с влязло в сила решение и се ползват със СПН допустимо ли е предявяване във въззивната съдебна инстанция възражение за прихващане на това вземане за размера над съдебно компенсирания по влязлото в законна сила решение.
Позовават се и прилагат решение по гр. д. № 230/2005 г. на ПАС и решение № 656 по гр. д. № 496/2006 г., ВКС.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС констатира следното:
За да отхвърли иска за заплащане на обезщетение за ползване без правно основание от страна на ответниците собствения на ищеца апартамент за периода 1.12.2000 г.-1.12.2003 г. за разликата над 4515.04лв. до 12929.00 лв. ведно със законна лихва, по възражение на ответниците за прихващане за извършени от тях довършителни работи и подобрения в апартамента съдът е разгледал и двете насрещни вземания /на ищеца и на ответника/ и се е произнесъл по същество на спора, като е приел за установено вземане на ответниците по отношение на ищеца в размер на сумата 8945 лв., от която до размер на сумата 5514.74 лв. е извършил прихващане с насрещното вземане на ищеца. С мотивите на решението въззивния съд е посочил, че е налице почти пълна идентичност между възражението за прихващане за извършени от ответниците подобрения в имота със същото възражение, по което по друго производство е постановено влязло в сила съдебно решение. Посочил е и че по влязлото в сила решение със сила на пресъдено нещо се смята признато цялото насрещно вземане на ответника, предявено за прихващане, а не само тази негова част, която е равна на вземането, предявено с основния иск, но тъй като за разликата се формира сила на пресъдено нещо, не и изпълнителна сила, т. е. тази разлика не може да бъде принудително събрана, поради което е допустимо разглеждане и произнасяне за тази разлика в друго съдебно производство.
Обжалваното решение следва да се допусне до касационно разглеждане по посочените от ищеца и ответника процесуалноправни въпроси, идентични по своето съдържание, които са от значение за изхода на делото и по които въззивният съд се е произнесъл, а именно: При уважено с влязло в сила решение възражение за прихващане, вземането по което надхвърля размера на предявената искова претенция, формира ли се сила на пресъдено нещо върху частта от вземането, с която не е осъществено прихващане и допустимо ли е тази част да бъде предявена чрез ново възражение в друго производство.
Посочените въпроси са решени от въззивният съд в противоречие с трайната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, израз на която е решение № 229/21.03.2005 г. по гр. д. № 494/2004 г., ВКС, ТК, ІІ о., с което е прието за недопустимо направеното от ответника възражение за прихващане, тъй като същото възражение за цялото насрещно вземане ответникът е предявил по друго дело срещу предявен иск от същия ищец, което е приключило с влязло в сила решение, както и че съгласно чл. 221, ал. 2 ГПК силата на пресъдено нещо обхваща цялото насрещно вземане на ответника, което обстоятелство не му дава възможност да предяви ново възражение за прихващане за разликата над извършената компенсация.
Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по жалби и на двете страни по делото.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 2 от Тарифа за държавните такси /обн., ДВ, бр. 22/28.02.2008 г./ страните следва да внесат държавна такса за разглеждане на жалбите, както следва: ищецът-сумата 218.00 лв., а ответниците- 90.30 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 165/19.06.2009 г., постановено по гр. д. № 1006/2008 г. по касационни жалби от двете страни: И. Д. С. в качеството на Е. „В”, гр. П. и от Л. К. Г. и Е. Л. Г., от гр. П..
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на жалбите и да представят по делото платежен документ за внесените суми, както следва: И. Д. С. 218.00 лв., а Л. и Е. Г. -90.30 лв., като в противен случай жалбите ще се върнат.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. при ВКС, за насрочване.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: