О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 15.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1228 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Т. Р. против решение № 112 от 27.04.2009г., постановено по гр.д. № 134/2009г. на Ловешки окръжен съд, с което е отменено решение № 155,т.2 от 29.12.2008г., постановено по гр.д. № 210/2006г. на Троянски окръжен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора И. Т. Р. против А. В. М., С. В. П., М. А. Г. и М. Ц. С. иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че той е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. А., кв. “О” , целият с площ 280 кв.м., представляващ ПИ пл. № 5* по кадастралната карта на гр. А., попадащ в парцел ****, кв. 23, ведно с построената в него триетажна сграда и да бъдат осъдени да му предадат владението върху 45 кв.м. от него, съставляващи част от този имот.
В изложението към касационната жалба се твърди наличие на основанията по чл. 280, ал.1 т. 2 и 3 от ГПК. Касаторът счита, че въпросът за зачитане на силата на присъдено нещо и въпроса за правилното конституиране на страните в производството е разрешен от съдилищата по същество в нарушение на постоянната практика на ВКС и на другите съдилища и, че разрешаването на този въпрос има значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, като излягат доводи, че не е формулиран точно процесуален, или материално правен въпрос и не е доказано, че решението противоречи на практиката на ВКС и на съдилищата.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя, преценена при хипотезата на чл. 162 от ГПК е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение № 61 от 26.06.2008г., постановено по гр.д. № 369/2007г. на Троянски РС, с което е признато за установено по отношение на А. В. М., С. В. П., М. А. Г. и М. Ц. С. , че касаторът И. Т. Р. е собственик на спорните 45 кв.м. и, че границата между процесния имот на ищеца и съседния имот на ответниците минава така, както сега е прокарана границата по кадастралната карта, не е задължително за страните. Съдът в производството по чл. 108 от ЗС е изследвал отново вярната имотна граница между двата имота, приел е, че това е границата от 1932г., не е зачел актуалните граници на имота, определени освен чрез решението по чл. 32, ал.1 т.2 от ЗТСУ /отм/ и с последвалото въз основа на него попълване на кадастралната основа и заснемане на имота в установените от съда граници по кадастралната карта по ЗКИР. Съдът се е мотивирал с това, че в настоящото производство освен страните по предходното дело за установяване на грешка в кадастралната основа участват още две съсобственички, които са конституирани като ответници в хода на процеса поради това, че решението по спора ще ги обвърже, тъй като били необходими другари.
Първия повдигнат с касационната жалба правен въпрос е има ли сила на присъдено нещо и задължителна сила за страните по иск по чл. 108 от ЗС влязлото в сила решение по иск по чл. 32, ал.1 т.2 от ЗТСУ /отм/, респективно иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР между тях след попълване и на кадастралния план въз основа на него включително и в случаите, когато в производството по ревандикационния иск участват и други съсобственици. Разрешаването на този въпрос от въззивния съд е станало в нарушение на трайно установената съдебна практика на ВКС, което съставлява основание по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК до колкото тя не е формирана от постановления на пленума на ВС, или от ТР на ОСГК. Въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 2098/20.12.2002г. на ВКС ІV гр.о. по гр.д. № 2665/01, ІV гр.о. и решение № 1525/08.07.1969г. І гр.о., които представят трайната практика на ВКС по съотношението между решението по иска за установяване грешка в кадасталната основа и последващото производство по ревандикационен иск.
С изложението към касационната жалба се повдига и въпроса може ли съдът да уважи иска по чл. 108 от ЗС по предходен план, или следва да разгледа този иск по актуалния действащ план. И по този въпрос въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС, представена от цитираното от касатора решение № 690/19.04.1999г. по гр.д. № 74/99г. на V г.о.
Поставен е и въпроса за пасивната легитимация на ответниците по иск по чл. 108 от ЗС – дали това са лицата, които реално владеят спорната част, или като такива следва да се конституират всички съсобственици на имота и какви другари са те. И по този въпрос въззивният съд е формулирал изводи, които са в противоречие с трайната практика на ВКС, според която пасивно легитимирани по ревандикационния иск са лицата, които реално ползват отнетия от собственика имот без основание, а съсобствениците по този иск са само обикновени другари, защото с оглед изложеното решението не е задължително да е еднакво спрямо всички тях. Отделен е въпроса за общите факти и дали и как те ангажират неучаствалите в производството съсобственици.
Предвид изложеното, съдът намира, че е налице основанието за допускане по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК до колкото по поставените в изложението към касационната жалба материално правни и процесуални въпроси въззивния съд се е произнесъл в противоречие с трайно установената практика на ВКС. Тя не е задължителна за съдилищата, но сочи на наличие на противоречива съдебна практика по тези въпроси, което налага разглеждане на касационната жалба по същество. Поради допускане на касационно обжалване на това основание, съдът не разглежда наличието на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 112 от 27.04.2009г., постановено по гр.д. № 134/2009г. на Ловешки окръжен съд по касационна жалба, подадена от И. Т. Р..
Указва на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: