Р Е Ш Е Н И Е
N 450
София , 14.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на дванадесети май , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Диана Ценева
Велислав Павков
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 649 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” ГПК/отм./ вр. с чл.218б, ал.1, б.”в”ГПК/отм./ .
“Х“ А. , гр. С., Б. област, к.к. “К” , представлявано от Е. З. Г. е подало касационна жалба срещу решение № І* от 6.07.2007 г.по гр.д. № 475 от 2006 г. на Бургаския окръжен съд , с което се оставя в сила решение № 400 от 29.07.2003 г. по гр.д. № 966 от 2002 г. на Бургаския районен съд. В касационната жалба се позовава на всички касационни основания по чл.218б, ал.1, б. “в” ГПК/отм./ .
Ответниците Б. Д. Д. , Д. Г. Д. , К. Д. Д., Т. Д. Д. и “Б”Е. не са взели становище по касационната жалба. Булфам”Е. в съдебно заседание е представил писмена защита, в която излага подробно възраженията си срещу касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба допустима , защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея , в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, който е започнал да тече на 1.10.2007 г. и е изтекъл на 1.11.2007 г., а жалбата е подадена на 31.10.2007 г.с вх. № 1* от същата дата.
С решение № 731/06 от 15.05.2006 г. по гр.д. № 2* от 2004 г. на ВКС, ІV г.о. е отменено предходното въззивно решение и са дадени указания по приложението на закона.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Бургаския окръжен съд е отхвърлил предявеният положителен установителен иск за собственост на “Х“ А. гр. С., Б. област, к.к. “К” срещу Б. Д. Димитрова , Д. Г. Д. , К. Димитров Д. , Т. Д. Д. и “Б”Е. за нива с площ от 4 ,393 дка . в м. “А” , заснета като имот № 0* по картата на землището, като е приел, че липсват доказателства тези имоти да са били предадени в оперативно управление на ТП “Б”, липсва данни за правоприемство между касатора и туристическия комплекс , поради което липсва основание за приложение на хипотезата на чл.17а от ЗППДОБ.
В касационната жалба се прави оплакване за допуснато процесуално нарушение в първата инстанция, в която съдебното производство е проведено без надлежното процесуално представителство в полза на ищеца. Този довод е неоснователен. В производството пред Бургаския районен съд дружеството ищец е било представлявано от група адвокати , за което свидетелства и представеното пълномощно на л. 30 от делото. Освен това адв. Ж. К. е участвал активно в процеса. Този довод е неоснователен и защото във въззивната инстанция и при двете разглеждания на делото дружеството също е било надлежно представлявано и е могло да представи относимите според него към заявеното материално право доказателства.
Решението е обосновано защото е постановено след пълен и обстоен анализ на доказателствения материал. Основния извод, че липсват доказателства, установяващи правото на собственост на ищеца по категоричен начин се споделя и от настоящия състав.
По въпроса за държавната собственост на земята , която се е намирала в м.”А” и върху която е изграден къмпинг”Ч” /Тарфата/.
Няма спор, че на основание ПМС № 137 от 1962 г. е образувано ДЗС”Ч”, което е включвало и земите в м. “А” , които са му предадени с протокол от 12.10.1962 г. Данни за отреждане на терена на ДЗС за изграждане на туристически къмпинг се съдържат в Протокол от 26.03.1987 г. , в изложението на които е посочено, че това е извършено с протокол от 1.08.1978 г. В самият протокол се съдържа изявление, че за отреждането липсва решение на К. по земята в каквато насока е изискването на чл.7 и чл.8 от ЗООСЗП.
Не са представени доказателства за правоприемство по отношение на спорния имот между ТК”Б” и дружеството касатор. По делото е приета и изслушана съдебно счетоводна експертиза , изготвена от в.л. Димитринка И. Г. , изводите от която съвпадат с останалия писмен доказателствен материал. През 1990 г. е регистрирана ДТФ “Х” вследствие разделяне и прекратяване на ТК”Б” С. заедно с още три търговски дружества- ДТФ”Д”, ДТФ”Л” и ДТФ”Т” , като между тях няма встъпителен баланс. Към споразумителния протокол от 21.061990 г. са приложени само счетоводни справки за разделяне на обороти и салда по счетоводните сметки към 30.04.1990 г. През същата година ДТФ “Х” се преобразува в ДФ”Х”. През 1991 г. при влизането в сила на Търговския закон държавната фирма се преобразува в ЕТД ”Х”. Липсва баланс към 1991 г. установяващ наличните ДМА при преобразуването. Земята не е бил апортирана в дружеството , но е отразена по баланса в актива на дружеството едва през месец декември 1994 г. През 1994 г.са първите данни, че къмпинг “Ч” е заприходен в мемориален ордер № 11 а и е включен в баланса на дружеството- касатор към 31.12.1994 г. Вещото лице посочва и ,че от анализа на счетоводните документи намира, че към 1991 г. в активите на дружеството не е била включена земя. Не може да се установи и последващо включване на земята в капитала на дружеството съгласно заповед № 24 от 27.01.1995 г. на Председателя на КТ , издадена в изпълнение на ПМС № 179 от 13.09.1991 г. защото липсва конкретизация на имуществото.
Всички посочени данни, ведно с липсата на разделителни протоколи между създадените търговски дружества налага извод за недоказано правоприемство между касатора и ТК”Б”.
По делото е изслушано и заключение на в.л. Мариета Р. Г. , която установява, че не е открила кадастрално заснемане към 1991 г. на къмпинг “Ч”, поради което няма данни какви са били изградените върху него сгради.становила е обаче земеустройствен план на ДЗС “Ч”, одобрен с протокол от 26.12.1963 г. на ОбНС, гр. Б. в който терена върху който е разположен къмпинга е отразен като “мокра почва” и “мера”, които в легендата към плана са причислени към не обработваемата земя на стопанството. От разпита на свидетеля Г се установява, че този терен , наречен “свински плаж”/”пахатура”/ е бил изоставен от стопанството , поради невъзможността да бъде ползван за земеделско производство, тъй като терена бил с подпочвени води и потъвал. Терена бил залесен със средства и труд на членовете на ТКЗС. Следователно не е налице фактическия състав на чл.21, т.6 от ЗТПС. Не са представени документите, посочвани в писмо № 1* от 5.07.2002 г. съгласно които ТК”Б” е бил въведен във владение на терените още през 1972 г. , т.е. преди приемането на ЗООЗП. По този начин не се установява и фактическият състав на чл.10б , ал.1 и ал.5 ЗПСЗЗ , за които пледира касатора в съдебното производство пред другите инстанции. Липсват доказателства за одържавяването на имота на някакво основание както и такива ,че терена е държавна собственост от една страна и от друга, че той по силата на ПМС № 201 от 25.10.1993 г. и чл.17а ЗППДОБ е включен в актива на ищеца. Не установяването на посочените факти налага извод за неоснователност на предявеният положителен установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ поради което и постановеното въззивно решение в този смисъл е правилно и следва да бъде потвърдено.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № ІV-281 от 6.07.2007 г.по гр.д. № 475 от 2006 г. на Бургаския окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: