Р Е Ш Е Н И Е
№ 450
София, 15 декември 2008година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
при участието на секретаря: А.Караджова
и в присъствието на прокурора:Искра Чобанова
изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова
касационно нох.дело №378 по описа за 2008 година
Срещу решение по внохд. №307/2007 г. на Апелативен съд гр. В. Търново е подадена касационна жалба от подсъдимата Е. Ц. В. ,с доводи за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание,което се поддържа алтернативно.
Жалбата е допълнена по реда на чл.351 ал.3 НПК и се поддържа в съдебно заседание лично и от защитници.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно,а подадената жалба изцяло неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 14.02.2008 г. постановено по внохд. №307/2008 г. на Апелативен съд гр. В. Търново е потвърдена присъда по нохд. №325/2006 г. на Окръжен съд гр. Р..
С посочената присъда подсъдимата Е. Ц. В. е призната за виновна в това ,че за периода 14.03.2002 г. до 12.04.2002 г. в гр. Р.,в условията на продължавано престъпление,като управител и представляващ “З”ООД гр. Р.,избегнала плащане на данъчни задължения в големи размери-9800 лв.,като потвърдила неистина в справки декларации за ДДС,които се изискват по закон,поради което и на основание чл.255 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.2 ал.2 и чл.54 НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от шест месеца.
Призната е за виновна и в това ,че в периода 27.02.2002 г. до 12.04.2002 г. в гр. Р.,като управител и представляващ “З”ООД гр. Р. с цел да осуети установяване на данъчни задължения в големи размери ,водила счетоводна отчетност и ползвала счетоводни документи с невярно съдържание,поради което и на основание чл.256 НК вр. с чл.54 НК е осъдена на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лв.
На основание чл.23 НК Съдът е определил едно общо наказание лишаване от свобода за срок от една година,към което присъединил наказанието глоба в размер на 1000 лв.
На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години.
ПО ЖАЛБАТА на под. В. :
С касационната жалба са ангажирани всички касационни основания и е акцентирано най–вече на съществените процесуални нарушения, които според защитата са в няколко насоки:
– не уважени доказателствени искания ,превратно тълкуване на доказателства,липса на презумтивна доказателствена сила на данъчно ревизионния акт,оспорени графологически експертизи,липса на отговори във въззивното решение на оплаквания срещу присъдата, незаконен състав –състава постановил решението е различен от този извършил разпоредителното действие по чл.327 ал.1 НПК,неконкретизирано обвинение и предубеденост на въззивния състав ,който направил недопустими предположения.
Довода за неконкретизирано обвинение е напълно неоснователен. Обвинението е не само конкретно ,но и ненужно детайлизирано с изписване на няколко пъти в обвинителния акт ,в обстоятелствената част и в диспозитива на всички данъчни фактури, с номера, дати и съдържание на всички данъчни декларации,които за подсъдимата В. са само две,но за другия подсъдим П. са тридесет и една изписани веднъж за престъплението по чл.257 ал.1вр. с чл.255 ал.1 НК и веднъж да престъплението по чл.257 ал.1 вр. с чл.256НК.
Подсъдимата В. е обвинена за това ,че в инкриминирания период от време ,при условията на продължавано престъпление на два пъти ,в посоченото по горе качество е избегнала плащане на данъчни задължения в големи размери,като потвърдила неистина в подадени справки декларации,които се изискват по закон и за това ,че в същия период от време водила счетоводна отчетност и ползвала счетоводни документи с невярно съдържание и по това обвинение се е защитавала,като е упражнила правото си на защита в пълнота.
Неоснователно е и оплакването за незаконен състав разгледал въззивното дело.
Вярно е разпоредбата на чл.327 ал.1 НПК сочи ,че допускането на исканите доказателства се решава в закрито заседание от състава на Съда,който ще разгледа делото,но липсва забраната на чл.29.ал.1 т.1 НПК от една страна и от друга налице е и друга процесуална възможност на страните за ангажиране на доказателства,за възражения и бележки тази по чл.330 НПК. Категорично разпоредителното заседание по чл.327 ал.1 НПК не е такова по същество на делото ,поради което и няма как да доведе до ангажираност на състава разгледал делото по същество ,но не участвал в допускането или не на доказателства пред въззивния Съд,още по малко до незаконен състав по смисъла на чл.348 ал.3т.3 НПК.
Неоснователен е и довода за нарушено право на защита с недопускане на доказателствено искане пред въззивния Съд. Показателното в тази връзка е, че това възражение се прави от защитника,който е оттеглил доказателственото искане в съдебно заседание пред въззивния съд проведено на 14.01.2008 г.
Не са налице и претендираните нарушение на чл.339 ал.2 НПК и изграждане на решението по фактите на недопустими предположения.
По фактите инстанционните Съдилища са приели,че на два пъти на 27.02.20002 г. и на 18.03.2002 г. в счетоводството на “З”ООД гр. Р. са предадени две фактури ,първата от които подписана от под. В. като получател и платец на сумата от 30 000 лв. от които 25 000 лв. и ДДС 5000 лв. по договор от 13.11.2001 г.с доставчик “М”2002 ЕООД гр. С.,а втората за сумата 24000 лв. и ДДС 4800 лв. по същия договор и със същия доставчик,като за съставил и на двете фактури и получател на платените в брой суми е посочен И. М. И. ,за когото е установено че към датите на съставяне на фактурите не е имал нищо общо с доставчика,не е подписвал или изготвял фактурите,не е подписвал договора от 13.11.2001 г. и не е получавал суми по тези фактури,още по малко е извършвал “ремонт” на покрива на производствения корпус на “З” ООД гр. Р..
П. факти Съдилищата са приели за установени след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и изводите им не са произволни. Посочени са подробни съображения ,кои обстоятелства се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Посочено е и в коя част на обясненията на под. В. не следва да се даде вяра и по каква причина. Същото е валидно и до всички гласни доказателства подробно обсъдени от първоинстанционния Съд.
Въззивният съд потвърждавайки присъдата на Окръжия съд е отговорил на всички възражения направени от под. В. пред него. В мотивите има и констатации и съображения касаещи “вината” и на други лица и данни за извършени “други престъпления “,които са емоционални и недопустими и които няма как да бъдат проверявани от Върховният касационен съд ,тъй като са извън предмета на делото.
Напълно неоснователни са и доводите за нарушение на материалния закон.
Няма как да бъде споделен довода ,че под. В. в инкриминираното й длъжностно качество-управител и представляващ ,” не е субект на престъплението по чл.255 ал.1 НК/отм./защото задължението било на юридическото лице “З”ООД а не лично”,защото юридическите лица се управляват и представляват от лица,които в кръга на правомощията си упражняват правата и задълженията им.
Неясен е и довода от една страна ,че данъчно задължение се установява само с ДРА, какъвто липсвал и от друга ,че същия ДРА няма презумтивна доказателствата стойност.
Закона е приложен правилно. Съображенията на инстанциите по същество са достатъчно подробни ,съобразени са и разпоредбите на по благоприятния закон ,изцяло се споделят от Върховният касационен съд ,поради което не следва да се преповтарят.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Наказанията и за двете престъпления са определени при превес на смекчаващите вината обстоятелства, приложена е и разпоредбата на чл.66 ал.1 НК за общо определеното наказание лишаване от свобода,при което могат да бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 НК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно,а подадената касационна жалба неоснователна.
Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд. №307/2007 г. на Апелативен съд гр. В. Търново,с което е потвърдена присъда по нохд. №352/2006 г. на Окръжен съд гр. Р. по отношение на под. Е. Ц. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :