Р Е Ш Е Н И Е
№ 450
гр.София, 18.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №508 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.2 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218а от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на от Л. Х. И. и В. Г. И., двамата от гр. П., срещу решение от 05.12.2007г. по гр.д. №839/2007г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 07.05.2007г. по гр.д. №3287/2006г. на Плевенски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Х. П. Й. от гр. П., срещу Л. Х. И. и В. Г. И. иск с правно основание чл.61 от ЗС.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представят писмена защита. Претендират разноски.
Ответникът по жалбата Х. П. Й. оспорва жалбата като неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от Х. П. Й. срещу Л. Х. И. и В. Г. И. иск за прекратяване правото му на ползване върху недвижим имот-апартамент в гр. П., учредено с договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №1/2005г.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в случая не се касае до вещно право на ползване, а само до държане, а дори са се приеме, че е учредено вещно право на ползване, тъй като то е учредено безвъзмездно това изключва задълженията на ответника по иска по чл.57 от ЗС.
Решението е правилно.
Установено е, че с договор от 10.01.2005г., сключен с н.а. №1/2005г., Х. П. Й. продава на Л. Х. И. собствения си недвижим имот – апартамент в гр. П., като си запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползва имота до смъртта си. С нотариална покана от 26.08.2006г., връчена на 31.08.2006г., И. е дала на Х. Й. тридневен срок от връчването на поканата да й представи документи за заплатени от него данъци за имота за 2005г. и 2006г. и сключени от него договори за застраховка на имота за 2005г.и 2006г., с предупреждение, че при неизпълнение ще заведен иск за прекратяване правото му на ползване.
Съгласно чл.61 от ЗС собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползване, ако ползвателят въпреки отправеното му предупреждение продължава да си служи с вещта по начин, който я застрашава с разрушаване или със значително повреждане, или ако нарушава своите съществени задължения или пък съществено променя вещта. Основанията за прекратяване на вещното право на ползване са алтернативно дадени. За успешното провеждане на иска за прекратяване ищецът следва да установи наличието на някое от основанията, както и че ползвателят не е преустановил нарушението, след като е бил предупреден.
Носителят на вещното право на ползване има към собственика задълженията да съхранява вещта, да използва и стопанисва с грижата на добър стопанин, да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъци и други такси /чл.57 от ЗС/. Освен тези задължения той е длъжен да застрахова имота в полза на собственика и да плаща застрахователните премии, ако не е уговорено друго /чл.57, ал.4 от ЗС/. Нарушението на тези задължения води до право на собственика да иска разваляне на акта за учредяване на вещното право на ползване /чл.61 от ЗС/.
По отношение на правото на ползване, което прехвърлителят си е запазил върху апартамента, неправилно въззивният съд е приел, че е държане, а не вещно право на ползване. Тълкуването на съдържанието на клаузата съобразно с правилата на чл.20 от ЗЗД, сочи на запазено вещно право на ползване.говорката за безвъзмездност на ползването сама по себе си не може да обоснове извод, че е предоставено облигационно право на ползване, тъй като и вещното право но ползване може да се учреди безвъзмездно. От друга страна, употребеният израз за запазване на правото на ползване в сключения в нотариална форма договор, сочи, че предмет на уговорката е вещното право на ползване. Неправилното тълкуване на договора относно характера на запазеното право на ползване, не се е отразило на правилността на изводите и тълкуването на клаузата и уговорката в нея за безвъзмездност на ползването във връзка с задълженията, които ползвателят има по чл.57 от ЗС, включително тези, за неизпълнението на които се иска прекратяване на ползването по делото. Неснователни са доводите на касатора, че безвъзмездността касае единствено отстъпването на правото и няма отношение към задълженията на ползвателя, които произтичат от закона. Правилно е прието, че страните са уговорили прехвърлителят, който запазва вещното право на ползване на имота, да го ползва безвъзмездно, т.е. без той да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъци и други такси, да застрахова имота и да заплаща застрахователните вноски. С оглед разпоредбата на чл.20а от ЗЗД договорът обвързва страните, както правилно е приел и въззивният съд.
С оглед изложеното правилно въззивният съд е приел, че безвъзмездното учредяване на правото на ползване изключва задълженията на ползвателя по чл.57 от ЗС, за неизпълнение на които се иска прекратяване на правото на ползване.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се остави в сила.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 05.12.2007г. по гр.д. №839/2007г. на Плевенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: