Р Е Ш Е Н И Е
№ 450
София, 21.07. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3547 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е касационна жалба от И. А. Р. , чрез пълномощника му адвокат Л, против решение № 841 от 28.05.2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2007 г. на Пловдивски окръжен съд, осми граждански състав, с което е отменено решение № 195 от 30.10.2007 г. по гр.д. № 1933/2007 г. на Пловдивски районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявения от И. А. Р. иск по чл.13, ал.2 от ЗВКГЗГФ.
Касаторът е изложил твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснато съществено процесуално нарушение и иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответникът по касационната жалба Д. г. с.-Пловдив оспорва същата, а Р. у. на горите П. и О. с. „З” Р. не изразяват становище.
Решаващите мотиви на съда за отхвърляне на иска са, че ищецът не е установил материално правната си легитимация, тъй като не е доказал да е от кръга лица, за които са възникнали реституционни права – не е наследник по закон на Д. П. Р. , поч.1988 г. и не е представено завещание, установяващо твърдяното наследяване по завещание.
С определение № 215 от 10.12.2008 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като изводите на въззивния съд относно материално-правната легитимация на ищеца са направени в противоречие с разрешенията, възприети в решение № 244 от 17.04.2003 г. по гр.д. № 601/2002 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 632 от 17.11.2003 г. по гр.д. № 313/2003 г. на ВКС, І г.о. относно задълженията на въззивния съд по събиране на доказателства и произнасяне при съобразяване на доводите на страните /чл.208, ал.1 във връзка с чл.211 и чл.188 от ГПК-отм./, т.е поради наличие на противоречиво прилагане на процесуални норми.
С посочените решения на тричленни състави на ВКС са разгледани спорове, при които липсват общи факти с тези по настоящото дело, но са направени изводи относно правомощията на въззивния съд като инстанция по същество, която провежда ново съдебно дирене и устни състезания, прави свои фактически и правни изводи, като отговаря на доводите на страните, като дадените разрешения са част от трайната практика на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК, регламентиращ процесуалните изисквания към процеса на формиране на волята на съда.
В настоящия случай ищецът е претендирал признаване правото на възстановяване на собствеността върху шест имота в землището с. Л., като наследник по завещание на Д. П. Р. , като е удостоверил собствеността на праводателя си с препис-извлечесние от емлячен регистър от 1946 г. В първоинстанционното производство процесуалните представители на ответниците са оспорили иска без да наведат конкретни доводи за неоснователност, като в хода на устните състезания представителят на ОСЗ”Р”-гр. Пловдив е навел довод, че емлячния регистър от 1946 г. не установява категорично и безпротиворечиво правото на собственост към момента на масовата колективизация от 1958 г. Същите доводи са били развити и в подадената от Д. лесничейство /сега държавно г. стопанство/- П. въззивна жалба – че последните сведения за имотите са от 1946 г., а за година на извършването на масовата колетивизация се приема 1958 г. и съответно за значителен период от време няма доказателства дали наследодателя е притежавал процесните гори и тези доводи са поддържани и в хода на устните състезания пред въззивния съд.
Следователно по делото не е имало спор относно материално-правната легитимация на ищеца като наследник Д изводите на съда за неоснователност на иска, поради недоказване на качеството наследник по закон и завещание са формирани в нарушение на чл.109 от ГПК /задължаващ съда да отдели спорните от безпорните факти чрез задаване на въпроси на страните относно твърденията им за релевантните обстоятелства/ и чл.188, ал.1 от ГПК, изискващ съвкупно обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства.
По основателността на касационната жалба:
Допуснатото при формиране волята на съда процесуално нарушение, не се е отразило на законосъобразността на крайния извод, че ищецът не е легитимиран да претендира възстановяване правото на собственост на принадлежалите на Д. П. Р. гори в качеството му на наследник по завещание. В конкретния случай в представеното към исковата молба удостоверение за наследници, издадено на 10.05.2007 г. от Община Р., кметство Л. е отразено, че Д. П. Р. е починал на 31.03.1988 г. и ищецът И се легитимира като негов единствен наследник съобразно завещание от 7.07.1986 г. Посочените данни установяват, че завещанието е съставено след одържавяването на процесните гори и завещателят е починал преди възникване правото на възстановяване на собствеността с приемането на ЗВСГЗГФ, а следователно завещателното разпореждане няма действие по отношение на процесните имоти съгласно чл.90а от ЗН.
В удостоверението за наследници обаче е посочено и че И. А. Р. е племенник на Д. П. Р. , а съответно ищецът би могъл да има качеството наследник по закон съгласно разпоредбите на чл.5 до чл.10 от ЗН и в този смисъл да е активно легитимиран да претендира възстановяване правото на собственост на наследниците на Д. П. Р. В нарушение на чл.109, ал.1 от ГПК /отм./ обаче въззивният съд не е поставил въпроси кои са наследниците по закон на Д. Р. , а липсата на тези данни препятства възможността да се прецени дали ищецът е активно легитимиран да предяви иска по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ.
Изложеното налага да се отмени атакуваното решение и на основание чл.293, ал.3 от ГПК, делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, който чрез поставяне на въпроси за отделяне на спорните от безспорните обстоятелства да установи дали ищецът се легитимира като наследник по закон на Д. П. Р. , след което да разгледа в рамките на наведените от страните доводи налице ли са предпоставките за възстановяване правото на собственост на наследниците на Д. П. Р.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 841 от 28.05.2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2007 г. на Пловдивски окръжен съд, осми граждански състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: