2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
гр. София, 04.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети и първи септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3269 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на З. Т. против определение № 2137/20.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 1695/2018 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на въззивен съд е потвърдил определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по делото, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Съдът е приел, че не следва обезсилване на прекратителното определвение, тъй като наведените оплаквания в тази насока биха довели до неправилност на акта, обжалван по пътя на инстанционния контрол, не и до недопустимост. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 74 от ЗЗДискр. ищецът може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите или по реда на ЗОДОВ за действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, като и в единия и другия случай отговарят лица и органи, но не и държавата, представлявана от Министъра на финансите, за което настоява ищецът, дори и да се ценят твърденията му за проява на дискриминационно отношение или т.н. от него „неоправдано отношение“ извлечено от контекста на нормата на чл. 33 от Конвенцията на О. срещу корупцията. Дори и да се вземе предвид, че тази Конвенция е подписана от САЩ, ратифицирана е от България със закон, приет от 40-то Народно събрание на 3.08.2006 г. – ДВ, бр. 66 от 15.11.2006 г. Издадена от Министерството на правосъдието, обн., ДВ, бр. 89 от 3.11.2006 г., в сила за Република България от 20.10.2006 г. и с решение на Съвета от 25.09.2008г. е сключена от името на Европейската общност, съдът е приел, че с текста на чл. 33 от Конвенцията, в защита правата на лица, предоставящи информация, са дадени указания към съответната държава – страна по конвенцията, разглежда възможността за включване в правната й система на подходящи мерки за осигуряване на защита срещу неоправдано отношение към всяко лице, което съобщи на компетентните органи добросъвестно и при наличието на разумни основания факти, свързани с престъпленията по тази конвенция. Конвенцията е международен договор, който няма пряко приложение по отношение на държавите-членки на ЕС, както регламентите или учредителните договори, които ако и да не стават част от вътрешното право, но имат предимство пред националните конституции. Решаващите мотиви на съда са, че дори да бъдат възприети наведените в исковата молба твърдения, като дискриминационно поведение спрямо ищеца, то пасивната легитимация на ответника е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК относно допустимостта на обжалването.
Следва да се отбележи, че касаторът не оспорва правното основание на предявения от него иск така, както е и квалифициран от съда, що се отнася до приложението на ЗЗДискр. Решаващите изводи на съда са, че липсва пасивната легитимация на посочения от ищеца ответник, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. По този правен въпрос, относно приетото от съда по липсата на пасивната легитимация на ответника не се сочи правен въпрос. Всички поставени правни въпроси касаят съществото на спора, относно отговорността на Държавата за твърдените действия по дискриминация и приложението на международни актове, касаещи задължението на Държавата в насоката, в която се твърди по исковата молба, както и нейната отговорност. Съдът не е отрекъл отговорността на Държавата на този етап от процеса, но е приел липса на абсолютна процесуална предпоставка и на това основание е прекратил производството по делото, като всички поставени в изложението правни въпроси не са относими към този решаващ извод на съда, респ. не са относими и към производството по преценка допустимостта на касационното обжалване.
Следва да се отбележи, че е необосновано твърдението на касатора, че съдът не му е указал да уточни или да посочи друг ответник, доколкото производството по делото е оставяно два пъти без движение, като на ищеца – касатор са давани указания именно във връзка с посочения от него ответник.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2137/20.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 1695/2018 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.