Р Е Ш Е Н И Е
N 451
София , 14.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на дванадесети май , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Дечева
Велислав Павков
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 712 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” ГПК/отм./ вр. с чл.218б, ал.1, б.”в”ГПК/отм./ .
Е. Х. Х. е подал касационна жалба срещу решение № 442 от 14.11.2007 г. по гр.д. № 567 от 2007 г. на Добричкия окръжен съд , с което е обезсилено частично относно сградите и е отменено относно терена решение № 147 от 15.05.2007 г. по гр.д. № 178 от 2006 г. на Тервелския районен съд. В жалбата се навеждат общи доводи за неправилност на решението като основно се акцентира върху неговата необоснованост и допуснати процесуални нарушения , субсумирани в хипотезата по чл.188, ал.1 ГПК/отм./. Прави се искане за постановяване на решение по съществото на спора.
Ответника А. Ю. М. не е депозирал възражение.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба допустима , защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея , в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, който е започнал да тече на 29.11.2007 г. и е изтекъл на 29.12.2007 г., а жалбата е подадена на 28.12.2007 г.с вх. № 3* от същата дата.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Добричкия окръжен съд е отхвърлил иска за ревандикация на дворно място с площ от 1280 кв.м., съставляващо УПИ № І* от кв.19 по плана на с. Б., община Т. и е обезсилил първостепенното решение, в частта, с която иска за изградените върху мястото постройки е бил уважен с мотива, че иск за тях не е бил предявяван . Съобразявайки се с разпоредбата на чл.63 ЗС, предвиждаща възможност за наличие на право на собственост върху постройката отделно от правото на собственост върху терена и с оглед разпоредбата на чл.98, б.”д” ГПК /отм./ е намерил , че иск за сградите не е бил предявяван.
По отношение на дворното място е отхвърлил иска, считайки ,че ищеца не е собственик, тъй като ответника го е придобил по давност защото го е владял повече от десет години с намерение да го направи своя собственост , като владението му е било предадено с предварителен договор.
Този извод е правилен. По делото е установено, че на 21.04.1995 г. ищеца е сключил с ответника предварителен договор за имота за цена от 50 000 лв. като при подписването на договора е броил сумата 30 000 лв. С този договор е предадено и владението на вещта. От сключването на договора насетне фактическата власт върху него се упражнява от А. Ю. М.. По делото са разпитани трима свидетели Н. Ю. А. , Ф. И. А. и З. А. М. , които еднозначно посочват , че от покупката до този момент в имота живее ответника заедно със своето семейство, който го ползва, подържа, без някои да му се противопоставя. Неговото владение в продължение на повече от десет години е спокойно, несъмнено, необезпокоявано и явно. Представени са доказателства , че данъците върху имота от 1998 г. до 2005 г. са заплащани от А. М. Исковата молба е предявена на 22.08.2006 г. след изтичането на десет годишния давностен срок.
Ищеца установява правото си на собственост с нотариален акт № 5, т.05, рег. |№ 1* н.д. № 3* от 2005 г., установяващ придобиване на право на собственост на оригинерно основание- давностно владение с който се е снабдил преди завеждането на иска. Съставянето на този нотариален акт обаче не се прекъсва или спира придобивната давност защото не са налице условията на чл.81 ЗС и чл.84 ЗС вр. с чл.115 и чл.116 ЗЗД.
Неоснователен е аргумента , подържан и в касационната жалба, че ответника не установява оригинерно придобиване на собствеността, тъй като не представя писмен документ за заплащането на разликата в цената. По делото са разпитани свидетели относно това обстоятелство и техните показания относно плащането действително не могат да бъдат ценени предвид забраната на чл.133, ал.1 ГПК/отм./ , но в тях се съдържат данни за осъществяваната фактическа власт върху имота, които подкрепят правопогасителното възражение на ответника. Правилен е извода, че след като ответника не твърди да е собственик по силата на предварителен договор , то липсата на разписка до пълната договорена сума е без правно значение. Твърденията в касационната жалба на пълномощника на касатора, че данъчната декларация на ответника е унищожена по негово настояване са без правно значение.
С оглед съвпадението на изводите на въззивният и касационният съд за неоснователност на иска за собственост , поради притежанието на това абсолютно вещно право от ответника поради изтекла погасителна давност, решението следва да се потвърди .
Решението е правилно и в частта, с която е обезсилен първостепенният акт. С исковата молба, а и в хода на съдебното производство не е предявяван иск за ревандикация на изградените върху имота сгради.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 442 от 14.11.2007 г. по гр.д. № 567 от 2007 г. на Добричкия окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: