Р Е Ш Е Н И Е
№ 451
София 15 октомври 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Павлина Панова
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП – М. Михайлова
изслуша докладваното от съдията Фиданка Пенева
наказателно дело № 424/2010 г.
Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Бр. Б., в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия М. М., срещу въззивно решение № 68/28.04.2010 година постановено по в н о х д № 30/2010 година от Варненския апелативен съд.
В жалбата са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК за допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
По първото основание се твърди, че деецът е употребил сила спрямо пострадалия, но не е отнемал инкриминираните вещи. Сочи като аргумент за тази теза, че още вечерта в деня на инцидента е върнал част от намерените пари и вещи.
По второто основание твърденията са за допуснато нарушение на чл. 305 ал. 3 НПК – липсва анализ на фактите установени от тази група свидетели, които не са били в близки отношения с пострадалия, както и това, че не са изяснени противоречивите показания на тази група свидетели, които с показанията си подкрепят тезата на обвинението.
Пред касационната инстанция подсъдимият се явява лично и в правото си на защита поддържа жалбата и позицията си, че не е извършил грабеж. Оспорва мотивите във въззивното решение относно анализа на свидетелските показания на тези лица, които с в близки отношения с пострадалия Ч..
Неговият упълномощен защитник – адвокат Б. от Варненския АК, не се явява редовно призован.
Не се явява и редовно призованият граждански ищец С. Ч., както и повереникът му адвокат К. Ненков.
Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила. Позовава се на това, че въззивният съд е потвърдил присъдата на първата инстанция, която е постановена при спазване на принципа заложен в чл. 301 ал. 2 НПК – обвинението е доказано по несъмнен начин.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е неоснователна.
С решение № 144/29.09.2009 година Варненският апелативен съд е потвърдил присъда от 11.05.2009 година на Варненския окръжен съд, постановена по н о х д № 443/2008 година, с която подсъдимия М. М. е бил признат за виновен в това, че на 25.04.2007 година в гр. Варна е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон на стойност 40 лв и сумата от 112 лева, на обща стойност 152 лева, от владението на С. Ч., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила – прест. по чл. 198 ал. 1 НК. На основание чл. 54 ал. 1 НК му е наложил наказание три години лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок..
По обвинението за престъпление по чл. 199 ал. 1, т. 3 НК за грабеж придружен с причиняване на средна телесна повреда е оправдан.
Осъден е да заплати на пострадалия Ч. обезщетение в размер на 3000 лева за причинени от деянието неимуществени вреди и 12 лева за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането 25.04.2007 година до окончателното изплащане на сумата.
Осъден е да заплати и съответната държавна такса и разноските по делото.
Това решение е отменено по жалба на подсъдимия с решение № 18/25.01.2010 година на ІІ н о на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав, с указания да се отстрани допуснатото процесуално нарушение, свързано с нарушеното право на защита на подсъдимия пред въззивния съд.
След новото разглеждане на делото е постановено обжалваното решение, с което цитираната първоинстанционна присъда е потвърдена изцяло.
При проверката по делото не се установиха въведените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение.
Посоченото касационно основание по чл. 348 ал.1, т. 1 НПК не се подкрепя от данните по делото. Възраженията по този довод се свеждат до твърденията, за неправилно преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 198 ал. 1 от НК.
При приетите за установени от въззивния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, е законосъобразен. По своята същност възраженията на подсъдимия се свеждат до оспорване на второинстанционният акт във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание.
Изводите за виновността на подсъдимия в осъществяване състава на посоченото престъпление се подкрепят от показанията на разпитаните свидетели Д. М., А., И. и пострадалия Ч. и от заключението на медицинската експертиза. Следователно, вътрешното убеждение на инстанционните съдилища не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. При това, съобразно изискванията на чл. 305 ал. 3 НПК двете предходни инстанции в мотивите към съдебните актове са посочили установените обстоятелства, въз основа на кои доказателства са приели за установени фактите и какви са правните съображения относно авторството и съставомерността на деянието. И двата състава правилно са приели, че независимо от мотива изтъкван от защитата на подсъдимия, че той е считал пострадалия за извършител на кражба, нанесения тежък побои /въпреки, че не е установена средна телесна повреда при освидетелстването на пострадалия е установено счупването на две ребра/ и преди всичко обстоятелствата свързани с връщането на отнетите вещи са обстоятелства които безспорно установяват съставомерността на деянието.
Ето защо, настоящият състав намира, че установените данни от доказателствените средства, правилно са оценени от въззивния съд, при спазване на процесуалното изискване по чл. 301 ал. 2 НПК, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че именно подсъдимия М. е автор на престъплението по чл. 198 ал. 1 НК.
Поради изложеното е неоснователна тезата на защитата, че при формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд, постановил обжалвания акт са налице правни пороци, относно авторството на деянието и неговата съставомерност. В съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 НПК, решението на въззивния съд в тези посоки е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Затова няма правно основание за касационна отмяна на въззивното решение на Варненския апелативен съд.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 68/28.04.2010 година постановено по в н о х д № 30/2010 година по описа на Варненския апелативен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ