Р Е Ш Е Н И Е
№ 451
гр. София, 18.02.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
при секретаря Кр. Павлова в присъствието на
прокурора П. Маринова изслуша докладваното от
съдия Чочева наказателно дело № 1633 по описа за 2014 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на повереника на граждански ищци Р. Д. Р., Е. Г. У. и В. С. У. против решение № 882/14.08.2014 г. на Софийски градски съд по ВНОХД № 4908/2013 г., с което е била отменена (вкл в гражданскоосъдителната част) присъда от 15.04.2013 г., постановена по НОХД № 10247/2009 г. по описа на СРС, НО и е било прекратено наказателното производство.
В касационната жалба са изтъкнати доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, че с отмяната на присъдата, вкл. в гражданската част и прекратяване на производството са били злепоставени интересите на гражданските ищци, като съдът не е изследвал действителността на направения от наследниците на подсъдимата отказ от наследство, нито тяхното процесуално поведение. Претендира се отмяна на въззивния съдебен акт в гражданската му част.
В с. з. пред ВКС гражданските ищци, редовно призовани, не се явяват. Повереникът им поддържа направените в касационната жалба доводи и искания.
Прокурорът от ВКП намира въззивното решение за законосъобразно, поради което и предлага да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационната жалба е неоснователна.
От материалите по делото е видно, че с присъда от 15.04.2013 г. по НОХД № 10247/2009 г. подсъдимата Д. А. П. е била призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 211, вр. чл. 209 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за което й е било наложено наказание 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 4 години. Същата е била оправдана по обвинението за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
С първоинстанционната присъда подсъдимата е била осъдена да заплати на гражданските ищци обезщетение за имуществени вреди – 15 014, 13 лв. в полза на Е. У. и 126 908, 09 лв. в полза на Р. Р.. Предявеният от В. У. граждански иск за неимуществени вреди за сумата от 123, 50 лв. е бил отхвърлен като неоснователен.
Въззивното производство по ВНОХД № 4908/2013 г. по описа на СГС е било образувано по жалба на подсъдимата срещу осъдителната наказателна и гражданска част на присъдата, както и по протест на прокурора от СРП и жалби на частните обвинители (едновременно и граждански ищци), които са касаели наказателната й част – относно оправдаването на подсъдимата по предявеното обвинение по чл. 206 от НК и наложеното й наказание.
В хода на производството пред СГС подсъдимата е починала – на 26.11.2013 г., като съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС, съдът е предприел нужните действия да установи нейните наследници с оглед разрешаване на въпроса с предявените и уважени от първата инстанция (с изключение на иска на В. У.) граждански претенции. В тази връзка СГС е установил, че наследници по закон на починалата подсъдима са нейния съпруг П. Й. П. и синът й – А. П. П., които междувременно са направили отказ от наследство по чл. 52 от ЗН (първият на 08.04.2014 г., а вторият – на 06.06.2014 г.) и поради това не е налице правоприемство по смисъла на чл. 227 от ГПК, респ. липсва надлежна страна, която да носи гражданска отговорност по реда на заместването.
При тази данни липсва каквото и да е основание да се счита, че с отмяната на първоинстанционната присъда (вкл. в гражданскоосъдителната й част) и прекратяване на наказателното производство, са били допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон. Единственият начин наследниците да отговарят за задълженията на своя наследодател (в случая подсъдимата) е те да са приели наследството (вж. чл. 60 от ЗН), като това става по предписаните в чл. 49 от НК начини. В конкретния случай нито се твърди, нито е установено, че наследството е било прието по някой от тези начини, за да е невъзможен и недействителен последващ отказ от него. Съответно, не е имало пречка наследниците да се откажат от наследство (което действие не е обвързано със срок) което те са сторили, освобождавайки се по този начин от задълженията на своя наследодател, определени с първоинстанционната присъда.
Затова, след като е събрал нужните доказателства и е констатирал всички тези факти, които са водели до невъзможност да се конституира надлежна страна – правоприемник на задълженията на подсъдимата, СГС правилно е отменил първоинстанционната присъда съгласно чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, в която се обхващат и уважените претенции на гражданските ищци и е прекратил наказателното производство.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 882/14.08.2014 г. на Софийския градски съд, НО, ІХ-ти въззивен състав, постановено по ВНОХД № 4908/2013 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.