3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София, 19.08.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2107/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Л. И., подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу въззивното решение № 5611 от 03.12.2015 г. по в. гр. д. N 458/2015 г. на Благоевградския окръжен съд.
От ответника по касация К. В. С. е получен писмен отговор, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 1733/06.03.2015 г. по гр. д. № 1981/2010 г. на Благоевградския районен съд, с което делбата на недвижим имот: жилище с площ 114.00 кв. м., с административен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ведно с 1/6 ид. ч. от таван и 1/6 ид. ч. от мазе, е извършена чрез изнасяне на публична продан.
Установено е с приетото от първата инстанция експертно заключение, че апартаментът има една баня, две тоалетни, кухня с преход към трапезария, и дневна – преходна към спалня и към трапезарията. Това разпределение на помещенията в делбения имот, част от които са преходни, го характеризира като неподеляем съобразно изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ за обособяване на две жилища, макар същият да е голям по площ. Разпитан в съдебното заседание на 25.02.2015 г., експертът е пояснил, че неподеляемостта на жилището се предопределя от разположението на сервизните помещения, освен ако не се извърши значително преустройство със засягане на общи части; посочил е, че за обособяване на нов санитарен възел с баня и сервизни помещения, трябва да се направи ново канализационно отклонение, което да минава по фасадна стена /в ъгъла на терасата/ и през първия етаж, а това изисква съгласие на етажните собственици; налага се да се отвори нов вход към стълбищната клетка, за да се обособи втора баня с тоалетна. При тези констатации на вещото лице въззивният съд приел, че обособяването на две жилища е хипотетично възможно при преустройство с извеждане на нов канализационен клон, преминаващ през първия етаж – собственост на трети лица, и по фасадна стена на сградата, която е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, така че евентуалното одобряване на инвестиционен проект за преустройството е свързано с изпълнение на изискванията по чл. 185, ал. 2 ЗУТ, за което не са представени доказателства. Обособяването на самостоятелни обекти от делбения имот без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи, както изисква чл. 203, ал. 1 ЗУТ, в случая не може да се изпълни.
Във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания за неизяснена поделяемост на делбения имот, въззивният съд предоставил възможност на въззивницата /сега касатор/ да инициира изготвянето на инвестиционен проект за разделяне на делбения апартамент на две самостоятелни жилища, като се позовал на формираната непротиворечива съдебна практика, че тези проекти се изготвят за сметка на страните. До съдебното заседание на 05.11.2015 г., в което е даден ход на устните състезания, не са представени доказателства за предприети действия по одобряване на инвестиционен проект, а искането за отмяна на хода по съществото на спора пред въззивния съд и възобновяване на съдебното дирене, не е подкрепено с надлежни доказателства, че в общината е внесен за одобряване такъв проект, с оглед на което спорът е разрешен при събраните в първата инстанция доказателства за неподеляемост, съдържащи се в неоспореното заключение на вещото лице.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на първо място е поставен въпросът: длъжен ли е въззивният съд да изследва наново въпроса и да събере служебно доказателства за поделяемост на процесното жилище при заявена невъзможност за поделяемост в депозираната съдебно-техническа експертиза пред първоинстанционния съд и твърдяна възможност за поделяемост от вещото лице при разпита му в откритото съдебно заседание, и с оглед направено оплакване за това от въззивника с въззивната жалба.
По този въпрос се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с решение № 39/13.02.2015 г. по гр. д. № 4890/2014 г.; решение № 459/23.11.2011 г. по гр. д. № 82/2011 г., двете на ВКС, І-во г. о., и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед данните по делото следва да се приеме, че този въпрос не обосновава наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Обстоятелствата, при които е разрешен въпросът за поделяемостта на допуснати до делба недвижими имоти, са различни от обстоятелствата, доказани по настоящото дело. Така, видно от първото представено решение, експертиза за поделяемост не е била приета от първоинстанционния съд и не е била служебно назначена от въззивния съд, въпреки изричния довод във въззивната жалбба за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизследване на възможността за извършване на реална делба. Видно от второто решение, въззивната жалба е съдържала искане за допълнителна експертиза за поделяемост на имотите по колена, но такава не е допусната, макар според заключението на приетата от първоинстанционния съд експертиза допуснатите до делба имоти да са поделяеми най-малко на шест дяла, колкото са и колената наследници. Хипотезата, пред която страните са изправени, е друга – допуснатото от първоинстанционният съд заключение е оспорено от жалбоподателката не по въпроса за поделяемостта, а по предложената цена, за което е поискана допълнителна експертиза; в устните състезания пред първоинстанционния съд е изразила, чрез процесуалния си представител, становище за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан. Във връзка с устните обясненията на експерта за възможно обособяване на две жилища чрез преустройство, засягащо общи части на сградата, притежавана в режим на етажна собственост, въззивният съд е дал на жалбоподателката разяснения по приложението на чл. 203 ЗУТ и служебно е изискал становище от главния архитект на общината, но техническа възможност за разделяне на обекта на два реални дяла не е доказана. Ето защо не може да се приеме, че е налице противоречие между приетото заключение и обясненията на вещото лице, което да налага допълнително заключение в хипотезата на чл. 201, предл. 1 ГПК, нито че въззивният съд е процедирал в нарушение на задължителната съдебна практика, илюстрирана с двете решения по чл. 290 ГПК, или с т. 3 на ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса кога въззивният съд може служебно да назначава експертизи.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени и въпросите: укоримо ли е поведението от гледна точка на процесуалния закон при пропуск за събиране на определено доказателство, когато поради непреодолими причини, стоящи извън нея, страната е била в невъзможност да стори това, и след като въззивният съд е установил този факт, следва ли доказателствата за поделяемост да се съберат служебно; следва ли страната, която е в обективна невъзможност, да носи негативните последици от своето „бездействие” и нарушава ли се принципът на служебното начало в процеса, когато единият от спорещите обективно е бил в невъзможност да упражни свои права, а съдът съгласно чл. 7, ал. 1, изр. последно ГПК е длъжен да „съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна”, в контекста на постановките на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В обобщен вид въпросите се свеждат до това кога въззивният съд може служебно да назначава експертизи. По изложените в предходния абзац съображения Благоевградският окръжен съд е процедирал в съответствие със задължителната съдебна практика. Същевременно въпросите са поставени при предпоставката, че жалбоподателката е социално слаба, тъй като средствата, които получава от държавата – 42.70 лева, са далеч под прага на бедност и размера на минималната за страната работна заплата – факт, който обективно я ограничава и обуславя процесуалното й поведение, респективно процесуалната й активност по отношение на възможността да плати за изработване на инвестиционни проекти за делба. Твърдения в този смисъл са въведени едва след постановяване на въззивното решение по повод искане за освобождаване от държавна такса за касационното обжалване, но те не са обсъждани в обжалваното решение и във връзка с тях не са формирани фактически и правни изводи, които да са обусловили изхода на спора. Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който може да се допусне касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда по предмета на делото. В разглеждания случай това общо изискване, въведено с чл. 280, ал. 1 ГПК като предпоставка за допускане на касационното обжалване, не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 5611 от 03.12.2015 г. по в. гр. д. N 458/2015 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: