О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 451/20.07.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Гълъбина Генчева
Членове: Снежанка Николова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 810 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № III-128/ 17.11.2016 г. по гр. д. № 1411/ 2016 г., с което Бургаски окръжен съд, изменяйки решение № 1026/ 23.06.2016 г. по гр. д. № 2345/ 2015 г. на Бургаски районен съд, отхвърля исковете на основание чл. 108 ЗС да се признае за установено по отношение на М. Д. Т. и на Л. Д. Д., че на основание съдебна спогодба по гр. д. № 1584/ 1985 г. на Бургаски районен съд К. Д. Ф. и И. С. Ф. притежават в съпружеска имуществена общност (СИО) 28. 75/ 457. 50 идеални части, а на основание договор за дарение по н. а. № 155/ 15.11.1989 г. Г. И. Ф. притежава 28. 75/ 457. 50 идеални части от правото на собственост върху един застроен поземлен имот в [населено място], включително в частта за осъждането на ответниците да предадат владението на имота, съответно на претендираните идеални части.
Решението се обжалва от съпрузите К. и И. Ф. и от Г. Ф. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по повдигнат материално-правен въпрос, за който касаторите считат да обуславя въззивното решение и по който обосновават допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въведените касационни оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие със събраните доказателства и нарушение на материалния закон. Претендират разноски.
Ответниците, ответници и по касация, М. Т. и Л. Д. правят отвод, че касационните жалби, подадени от адвокат П., следва да бъдат върнати поради неизправени в срок нередовности, а подадената втора жалба от новия адвокат К., който касаторите са упълномощили, е просрочена. Възразяват, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а решението е правилно. Също претендират разноски.
Настоящият състав намира отводът неоснователен. С разпореждане от 21.12.2016 г. съдията-докладчик по въззивното дело е дал указания за изправяне на нередовности на жалбите, които адв. П. е подала за касаторите в срока по чл. 283 ГПК. Двукратно е опитвано, но не е извършено надлежно връчване на съобщенията с тези указания. Знанието на касаторите за тях засвидетелства актът, именуван „касационна жалба“, която впоследствие подава адв. К.. Тя е новият техен пълномощник, след като представителната власт на адв. П. е била прекратена поради оттегляне на нейното упълномощаване. Датата на акта, именуван „касационна жалба“, е начална за съдебния срок, в който е следвало да бъдат изпълнени указанията по разпореждането от 21.12.2016 г. (чл. 54 ГПК). Към „жалбата“ от адв. К. са приложени платежният документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 30. 00 лв. и изложение на касационните основания. С това указанията по разпореждането са изпълнени, а изводът, че срокът по чл. 283 ГПК е спазен, следва от жалбата, която адв. П. подава за касаторите преди нейната представителна власт да бъде прекратена (чл. 101, ал. 2 ГПК).
Касационните жалби са с допустим предмет. Въззивното решение е по гражданско дело по искове по чл. 108 ЗС за идеални части от право на собственост върху недвижим имот. Чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК изключва тяхната цена като релевантен критерий за възникване на упражненото право на касационно обжалване. Подадени са от легитимирани страни. Касатори са ищците по отхвърлените искове. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационните жалби, а решението следва да бъде допуснато служебно до касационен контрол, но за проверка на неговата допустимост и по въпрос, различен от този, който касаторите повдигат (т. 1 ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г, ОСГТК на ВКС). Съображенията са следните:
Исковете по чл. 108 ЗС са обосновани с твърденията, че на основание съдебната спогодба по гр. д. № 1584/ 1985 г. на Бургаски районен съд първите двама касатори получават в дял срещу парично уравняване по време на своя брак 57. 50 / 457. 50 ид. части от правото на собственост върху поземления имот и жилище на втория етаж от жилищна сграда в имота, а с договор по н. а. № 155/ 15.11.1989 г. касаторите са дарили половината от тези имоти на техния син. Така третият касатор придобива 28. 50/ 457. 50 ид. части от застроения имот. Правният спор предизвиква констативният нотариален № 25/ 02.12.2010 г., със съставянето на който ответниците по касация са признати за собственици на 171. 05/ 457. 50 ид. части от застроеният имот. Според касаторите след този нотариален акт владението на ответниците по касация надхвърля тяхното действително участие в съсобствеността, включително защото при съставянето му не са зачетени правата на сестрата на ответниците по касация (трето за процеса лице).
С първоинстанционното решение исковете по чл. 108 ЗС са уважени в установителните части, но са отхвърлени в осъдителните с мотиви, че страните са съсобственици на поземления имот, а осъществяваното от ответниците по касация владение не засяга владението, което касаторите осъществяват, съответно на притежаваните и от тях идеални части от застроения имот.
Това решение е било обжалвано изцяло с въззивна жалба от всяка от насрещните страни съответно на обжалваемия интерес.
С въззивното решение първоинстанционното решение е отменено в частта, с която са установени заявените от касаторите идеални части върху застроения имот, а е потвърдено в частта, с която осъдителните претенции по чл. 108 ЗС са отхвърлени.
С касационните жалби спорът по исковете по чл. 108 ЗС е пренесен за решаване пред настоящата инстанция.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол по въпроса: Допустим ли е иск по чл. 108 ЗС, предявен от един съсобственик срещу друг, когато и двамата са във фактическа власт на имота, а правният спор се изразява в това, дали всеки се ползва от имота съобразно на притежаваните идеални части? По този въпрос на настоящия състав на Върховния касационен съд не е известно да има установена практика на ВКС, а той е от значение за точното прилагане на чл. 108 ЗС в този рядко срещан и специфичен случай. Налице са общото и допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
До касационно обжалване следва да се допусне и определение № 2532/ 16.12.2016 г. по гр. д. № 1411/ 2016 г., с което Бургаски окръжен съд на основание чл. 248 ГПК е допълнил въззивното решение с осъдителен диспозитив по чл. 78, ал. 3 ГПК. Въпросът за отговорността за разноските по делото е производен от допустимостта или основателността на предявения иск, а определението по чл. 248 ГПК е негодно да породи самостоятелни правни последици.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № III-128/ 17.11.2016 г., допълнено по реда на чл. 248 ГПК с определение № 2532/ 16.12.2016 г. по гр. д. № 1411/ 2016 г. по гр. д. № 1411/ 2016 г. на Бургаски окръжен съд.
Указва на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 75. 00 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание след представяне на платежния документ, но не по-късно от изтичане на срока.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.