Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София, 04.10.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 829 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Българската държава, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, срещу въззивно решение № 1694 от 14.11.2017 г. по гр.д. № 1937 /2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя Българската държава срещу К. К. Я., К. К. Я., Л. К. Я., М. А. Е., Р. А. Й., З. К. И., Н. Я. Я., В. Д. П. и Я. Д. Я. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на реална част с площ 460 кв. метра от поземлен имот, целият с площ 1443 кв. метра, по КККР на [населено място].
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни К. К. Я., Л. К. Я., Н. Я. Я., В. Д. П. и Я. Д. Я. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Останалите насрещни страни не са подали писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за собственост, за които след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. (настояща чл. 280, ал. 3 ГПК след изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.) не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че искът е допустим, тъй като всяка от страните претендира, че притежава право на собственост върху една и съща реална част от поземлен имот.
От правна страна е приел следното по основателността на жалбата и съществото на спора: Ответниците са доказали правото си на собственост върху процесния имот. Между страните е безспорно, че ответниците са наследници на К. А. Я. и че с влязло в сила решение от 10.12.1999 г. по гр.д. № 6292 /1998 г. по описа на Варненския районен съд по реда на чл.14,ал.3 ЗСПЗС е отменено решение на ПК – [населено място] от 16.11.1998 г., като в полза на ответниците е възстановено правото на собственост върху земеделска земя – нива с площ 2.5 дка в [населено място]. От заключението на съдебно – техническата експертиза (СТЕ) по делото се установява, че процесната реална част от 460 кв. метра, чиито граници са материализирани на място, представлява зона на припокриване между възстановения земеделски имот – нива, собственост на наследодателя на ответниците, и между УПИ с площ от 1461 кв. метра, актувано с Акт за частна държавна собственост № 4725 /19.09.2003 г. По отношение на същата реална част е постановено и решение № 1326 от 09.06.2006 г. по гр.д. № 4343 /2005 г. по описа на Варненския районен съд, с което е уважен искът по чл.108 ЗС, предявен от ответниците срещу М. Ж. М.. Процесният имот е предмет и на Решение №113Ж от 04.04.2001 г. на ПК – [населено място], но то е нищожно, тъй като е постановено след влизане в сила на съдебното решение по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ. Актът за частна държавна собственост няма правопораждащо действие. Предвид осъществения съдебен контрол върху решението на ПК – [населено място] от 16.11.1998 г., косвен съдебен контрол върху това решение по реда на чл.17,ал.2 ГПК е недопустим в настоящото производство, тъй като държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване правото на собственост върху земеделския имот в полза на ответниците съгласно разрешенията на ТР № 5 /2011 г. по т. д. № 5 /2011 г. на ОСГК на ВКС.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага следните правни въпроси (дословно):
1. Допустимо ли е по предявен иск за собственост от държавата тя да иска от съда да се упражни косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, гори и земи от горския фонд по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ с оглед наведените мотиви в Тълкувателно решение, постановено по тълкувателно дело № 5 /2011 г. на ОСГК на ВКС?
2. Обвързана ли е държавата от постановения административен акт или решение на съд по жалба срещу такъв акт за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи или гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ?
3. Обвързана ли е държавата от съдебно решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, гори и земи от горския фонд по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ, постановено по жалба срещу отказ на административния орган да възстанови това право?
Трите въпроса от изложението са обуславящи, видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, но те не са разрешени както е посочил жалбоподателят, а в пълно съответствие с приетото с ТР № 5 /2011 г. от 14.01.2013 г. на ОСГК на ВКС, че когато възстановяването на земеделските земи е станало с влязло в сила съдебно решение по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ, държавата е обвързана от това решение и то не може да се подлага на косвен съдебен контрол за нищожност и материална незаконосъобразност и да не се зачитат последиците му при разрешаване на спорове за собственост относно същия имот от гражданския съд.
По изложените съображения следва да се приеме, че в съответствие с тези разрешения въззивният съд е зачел действието на съдебното решение за възстановяване в полза на ответниците на собствеността върху процесния имот съобразно с приетото в ТР № 5 /2011 г. на ОСГК на ВКС, като е приел за недопустимо да осъществява съдебен контрол за нищожност и за материална незаконосъобразност върху него.
4. Относно възможността за защита на правото на собственост чрез различни искове в зависимост от характера на породения правен спор и задължението на съда да квалифицира този правен спор, изхождайки от обстоятелствата в исковата молба и с трайната практика, че при постановяване на решението си съдилищата следва да обсъдят в съвкупност събраните по делото доказателства и доводи на страните.
Въпросите са няколко и не са обуславящи. Първият въпрос е хипотетичен и не е обуславящ. От значение е само какъв е предявеният иск (а не какви други искове е възможно да бъдат предявени) и какво е приел по него съдът. Съдът не е приел, че искът е недопустим, а че е неоснователен и видно от изложеното, приетото от съда по съществото на спора е в съответствие с обсъденото тълкувателно решение на ВКС.
При липса на довод, че съдът неправилно е квалифицирал правния спор, следващият въпрос – за задължението на съда да квалифицира правилно правния спор, не е обуславящ.
Последният въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената практика – въззивният съд е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните
5. Допустим ли е отрицателният установителен иск по отношение на държавата, когато същата не разполага с друга правна възможност за защита на своите права?
Този въпрос не е обуславящ, доколкото въззивният съд не е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим.
6. Процесуалноправните въпроси са свързани с правомощията на въззивната инстанция съгласно Тълкувателно решение № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това не е правен въпрос, а правно твърдение.
Жалбоподателят пояснява, че въпросът се отнася до доказателствата, които въззивният съд е длъжен да събира служебно. Този въпрос не е обуславящ, доколкото не се твърди какви конкретно доказателства е е трябвало да събере служебно въззивният съд и тъй като въззивният съд не приел, че искът е неоснователен, тъй като делото е неизяснено.
Жалбоподателят пояснява, че въпросът се отнася и до това, че въззивната инстанция трябва да направи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, а не само по някои от тях и че по този въпрос е допуснато противоречие с т.19 от ТР № 1 / 04.01.2001 г. по т.д. № 1 /2000 г. на ОСГК на ВКС. Въпросът е обуславящ, но въззивният съд не го е разрешил в противоречие, а в съответствие с приетото в посоченото тълкувателно решение. Въззивният съд е направил самостоятелен анализ на ангажираните по делото доказателства, обсъдил е наведените от страните доводи и е изградил свои собствени фактически констатации и правни изводи, съответно е дал самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран.
7. Неправилното докладване на делото води ли до неправилност на съдебното решение?
Въпросът е свързан с довод, че въззивният съд не е направил нов доклад, въпреки доводите за процесуалните нарушения на първоинстанционния съд, свързани с доклада по делото.
Доколкото въззивният съд има задължение да прави доклад въпросът е обуславящ, но не е разрешен както твърди жалбоподателят, а в съответствие с приетото в посоченото тълкувателно решение № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, че въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл.146,ал.1 ГПК. Въззивният съд е докладвал въззивната жалба и отговора и се е произнесъл по доказателствените искания с определение и в откритото съдебно заседание.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещните страни К. К. Я., К. К. Я., Л. К. Я., М. А. Е., Р. А. Й., З. К. И., Н. Я. Я., В. Д. П. и Я. Д. Я. за присъждане на разноски е основателно за сумата 500 лева, чието уговаряне и заплащане за процесуално представителство е удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1694 от 14.11.2017 г. по гр.д. № 1937 /2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
Осъжда Българската държава, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, да заплати на К. К. Я., К. К. Я., Л. К. Я., М. А. Е., Р. А. Й., З. К. И., Н. Я. Я., В. Д. П. и Я. Д. Я. сумата 500 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.