Р Е Ш Е Н И Е
№ 451
София, 05 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври двехиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Биляна Чочева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 353/2008 год.
Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на И. Д. окръжен прокурор при Пазарджишката окръжна прокуратура за проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на влязлата в сила присъда № 342 от 30.05.2007 год. постановена по НОХ дело № 2674/2006 год. на Пазарджишкия районен съд.
В искането се излагат съображения, че след влизане на присъдата в сила чрез разследване са разкрити обстоятелства, които не са били известни на съда при нейното постановяване и имат съществено значение за правилното решаване на делото. По същество се иска да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения.
Оправданият К. В. М. изразява становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното:
С присъда № 342 от 30.05.2007 год. постановена по НОХ дело № 2674/006 год. Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия К. В. М. за невиновен в това на 17.03.2006 год. на бензиностанция “Шел-Север” на автомагистрала”Тракия”, чрез използване на насилие и заплахи, да е склонил към проституция С. А. З. от гр. П., като деянието е извършено с користна цел, поради което го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 155 ал.3 във вр. с ал.1 НК.
С въззивно решение № 427 от 23.10.2007 год. постановено по ВНОХ дело № 603/2007 год. Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл.421 ал.1 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но разгледано по същество е неоснователно. Съображенията за това са следните:
За да не бъде засегнат стабилитета на една влязла в сила присъда, законодателят предвижда възможност да бъде отменена и наказателното производство по делото да бъде възобновено само ако са налице предпоставките за това. Те са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 422 ал.1 НПК и във всички случаи се свеждат до допълнително разкриване на конкретни факти, установени по безспорен начин, които не са били известни при постановяване на съдебния акт и имат съществено значение за правилното решаване на въпроса относно извършеното престъпление и авторството. Тези факти следва да бъдат установени по съответния процесуален ред, а именно чрез влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда-чрез разследване от компетентния орган. По този начин се гарантира в най-голяма степен вероятността те да бъдат установени по надлежния ред. В конкретния случай тези изисквания не са налице.
Производството по НОХ дело № 2674/2006 год. на Пазарджишкия районен съд е образувано по обвинението срещу К. В. М. за престъпление по чл. 155 ал.3 във вр. с ал.1 НК, изразяващо се в склоняване с користна цел и чрез упражняване на физическо и психическо въздействие към проституция на С. А. З. В досъдебното производство пострадалата е дала показания в присъствие на съдия, с които е уличила обвиняемия в престъплението. В съдебната фаза на процеса са събрани доказателства, че двамата са сключили гражданси брак и свидетелката се е въползвала от правото си по чл. 121 НПК, като е отказала да дава показания, уличаващи нейния съпруг в престъпление. Декларирала е, преди да бъде заличена от списъка на лицата за призоваване, че показанията, в досъдебното производство не са верни, защото са дадени в момент на емоционална криза. Съдът е обсъдил събраните по надлежния процесуален ред доказателства в тяхната съвкупност и е преценил, че не водят до категоричен извод за доказаност на обвинението, поради което е оправдал подсъдимия. Този извод е възприет и от въззивната инстанция, която е потвърдила присъдата.
След влизане на присъдата в сила е проведено разследване срещу С. З. за престъпление по чл. 290 ал.1 НК, изразило се в това, че разпитана като свидетелка по НОХ дело № 2674/2006 год. устно съзнателно е потвърдила неистина, че показанията дадени в досъдебното производство не отговарят на истината, защото при разпита била силно афектирана от раздялата си с подсъдимия и искала да му отмъсти. Признала се е за виновна по обвинението и наказателното производство е прекратено със споразумение по реда на чл. 381 НПК, като постановеното протоколно определение от 14.01.2008 год. има характер на влязла в сила присъда.
При тези данни не може да се възприеме довода на окръжния прокурор за новооткрити обстоятелства, установени чрез разследване, при наличието на които би могло да се стигне до друг извод относно доказаността на обвинението. Законодателят в разпоредбата на чл. 422 ал.1т.3 НПК изисква комулативното наличие на две предпоставки- разкриване на обстоятелства и доказателства, които не са били известни на съда при постановяване на присъдата и тяхното съществено значение за правилното решаване на делото. В конкретния случай второто изискване не е налице. Свидетелката е отказала да даде показания по фактите на обвинението, като и показанията, дадени в досъдебното производство не са приобщени към доказателствените материали. Вътрешното съдийско убеждение на съда, отразено в присъдата, не е могло и не може да бъде формирано на базата на изявлението й за истинността на показанията от досъдебното производство. Разкритите чрез разследването обстоятелства нямат съществено значение, защото при евентуалното възобновяване на наказателното дело съдебните състави отново биха били обвързани от волята на свидетелката да откаже да свидетелства. Подбудите и мотивите, които са я ръководили при даване на показанията в досъдебното производство и тяхната истинност нямат съществено значение за наказателната отговорност на подсъдимия, след като показанията, които е дала в тази фаза на процеса поначало не са могли да бъдат включени в доказателствената съвкупност и обсъждани при решаване на въпросите по чл. 301 НПК.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на окръжния прокурор при Пазарджишката окръжна прокуратура като неоснователно следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на И. Г. Д. окръжен прокурор при Пазарджишката окръжна прокуратура за възобновяване производството по НОХ дело № 2674/2006 год. на Пазарджишкия районен съд и отмяна на постановената по делото присъда № 342 от 30.05.2007 год., потвърдена с решение № 427 от 23.10.2007 год. по ВНОХ дело № 603/2007 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: