О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№451
С., 07.12.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 5663 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Х. А., чрез пълномощника му адвокат С. З., против решение № 1337 от 2.07.2015 г., постановено по гр.д. № 1075 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 261 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 834/2011 г. на Районен съд-Провадия за обявяване за окончателен на разделителен протокол.
В писмения отговор, подаден по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, А. Х. А. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Останалите съделители не са изразили становище.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
Допусната е съдебна делба на дванадесет земеделски имота между съделителите и при права в съсобствеността: по 3/21 ид.ч. за А. Х. А., А. Х. И., Ш. Х. Д., К. Х. М., Ф. А. К. и Х. Х. А. и по 1/21 ид.ч. за А. Ю. А., Х. А. Ю. и Ю. А. Ю.. Първоинстанционният съд е обявил за окончателен разделителен протокол по който имотите, въз основа на скица-проект, одобрена от ОСЗ, се разделят на шест дяла за съделителите с права 3/21 ид.ч. и на три дяла за съделителите с права 1/21 ид.ч., като е посочил стойността на имотите, включени във всеки дял и общата стойност на всеки дял. Във въззивната жалба на Х. Х. А. са наведени доводи, че не са коментирани възраженията по проекта за разделителен протокол, както и за приложение на разпоредбата на чл.353 ГПК и за извършване на делбата съгласно допълнителното заключение на вещото лице, като извършването на делбата по възприетия вариант за разделителен протокол е изключително неудобно и ще ощети част от съделителите. В. съд е изложил съображения, че допълнителното заключение на вещото лице е депозирано с оглед постигане на спогодба, като за част от съделителите е определен общ дял. Спогодба обаче не е постигната и изготвеното заключение не може да намери приложение при извършване на делбата, тъй като вече не се поддържа искането за поставяне в общ дял от всички лица, а такъв не може да се сформира и от съда, тъй като съделителите, заявили желание за общ дял, не се явяват наследници от едно коляно. Направен е извод, че единственият възможен вариант е предложеният от вещото лице в първоначалното заключение, одобрено от ОСЗ-П..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване Х. Х. А. твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по решение № 296/29.11.2011 г. по гр.д. № 442/2011 г., II г.о. С посоченото решение на ВКС е дадено тълкуване, че когато съдебната делба се извършва чрез образуване на дялове според броя на съделителите и последващо теглене на жребий, то в проекта за разделителен протокол по чл. 287 ГПК/отм./, сега чл. 347 ГПК, а и в окончателния разделителен протокол по чл.289 ГПК/отм./, сега чл. 350 ГПК съдът следва да посочи кои имоти се включват в дяловете, каква е стойността /цената/ на всеки от дяловете и какви суми за уравнение са дължими между получателите на отделните дялове. Това е необходимо, за да бъде предварително ясно на съделителите не само как са групирани имотите, но и какви суми ще са необходими за уравнение на дяловете. Силата на присъдено нещо на решението по обявяване на окончателния разделителен протокол обхваща именно тези три въпроса: колко са дяловете и какво имущество се включва в тях, каква е стойността на всеки дял и какво уравнение ще бъде дължимо при получаване на съответен дял. Решението представлява изпълнително основание както за извършване на въвод във владение върху падналите се в дял на съделителя имоти, така и за заплащане на паричните суми за уравнение на дяловете. Поради това решаването на въпросите за цената на дяловете и паричното уравнение между получателите на различните дялове не може да бъде отложено за след влизане в сила на окончателния разделителен протокол. С тегленето на жребий формираните дялове получават своя персонален носител, т.е. идеалните части се превръщат в реални и делбеното производство приключва. В настощия случай не са определени сумите са уравнение на дяловете, независимо от различната им стойност, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По останалите въпроси: следва ли разделителен протокол да бъде приет от съда без проектните имоти да бъдат остойностени от вещо лице и при одобряване на окончателен разделителен протокол съдът следва ли да се съобрази с желанието на мнозинството от съделителите, изготвена оценка на идеални части от имотите, преди проекта за делбата им да бъде одобрена от ОСЗ-П., не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като същите са неотносими към мотивите на съда и данните по делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1337 от 2.07.2015 г., постановено по гр.д. № 1075 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Варна.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът Х. Х. А. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 121.98 лв. /определена в половин размер от дължимата държавна такса върху стойността на дела му/.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: